Без обществен дебат и без да информира или да се допита до хората от три области в България, служебният кабинет е взел решение да се откаже от над 1.6 млрд. лв. европейски пари тази година. Парите трябваше да отидат в т.нар. въглищни райони - Перник, Кюстендил и Стара Загора, където делът на въглищната индустрия е най-голям и където има нужда от финансова подкрепа за трансформация и нови икономически дейности.
Макар че България получи техническа помощ от Брюксел за изработването на териториалните планове за справедлив преход, които бяха условие за отключване на 1.3 млрд. евро за трите района, правителството на Гълъб Донев е информирало Европейската комисия, че няма да започва да изпълнява тези планове до края на тази година, бидейки наясно с рисковете от това. "Наложително е България да финализира своите териториални планове възможно най-скоро, още в началото на тази година", предупредиха още преди месец от комисията пред Капитал. Иначе "рискува да бъдат окончателно загубени както траншове от бюджета на ЕС, така и от плана за възстановяване". По изчисления "Капитал" става дума за над 800 млн. евро (1.6 млрд.лева) за 2023г. Поради същата причина вече бяха загубени и близо 100 млн. евро миналата година.
Решението на практика обрича хората в тези райони да се справят с неизбежното затваряне на въглищните централи, когато и да се случи то. България е единствената от всички европейски страни (включително въгледобивните Полша и Германия), която няма да използва парите за по-лесен и справедлив преход. "До края на 2022 г. всички териториални планове бяха приети от комисията, с изключение на тези на България", коментират от изпълнителния орган на ЕС.
Правителството така и не каза ясно какво и защо прави по въпроса. Пред "Капитал" вицепремиерът Атанас Пеканов коментира преди време, че териториалните планове няма да бъдат подадени към Европейската комисия, преди предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост да е завършило. Това е заради настояването да се отложи намаляването с 40% на изхвърляните въглеродни квоти до края на 2025 г., което се тълкува от някои като затварянето на комплекс "Марица-изток". На практика се получава така, че управляващите уж защитават работниците от въглищната енергетика, като искат да я запазят максимално дълго, но от друга, отхвърлят огромен бюджет, който може да им осигури алтернатива. А тя, рано или късно, ще е нужна.
Това беше потвърдено от комисаря по регионално развитие Елиза Ферейра за "Капитал" по време на брифинг за техническата подкрепа на комисията за реформите в държавите членки. "Информирани сме от българското правителство, че България няма да има интерес да започне изпълнението на плановете си за справедлив преход и през настоящата година. Така че ще изчакаме и ще видим дали процесът се развива, защото България е една от страните, в които въглеродният интензитет е повече от три пъти средното за Европа", коментира комисар Ферейра.
Засега не е ясно колко време ще отнеме процеса по предоговаряне на Плана за възстановяване. До края на март беше неофициалният краен срок за Министерски съвет да инициира преговорите в ЕК и да поиска отпадне на поетият ангажимент за намаляване на CO2 емисиитe от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните нива от 2019 г., както и да се осигури работата на централите на въглища без ограничение поне до 2038 г. Последното обаче е доста спекулативно, тъй като, дори да няма ограничения, централите пак ще работят трудно, ако борсовите цени на електроенергията останат както сегашните или са по-ниски.
"Повечето държави смятат, че е по-добре да управляват въглищния преход, използвайки наличното финансиране, за да се преквалифицират хората и да се привлекат в района нови дейности, които могат да бъдат по-ориентирани към бъдещето. Това е по-добрият вариант отколкото чакането на естественото закриване на определени дейности, които очевидно нямат перспектива. Но ние, разбира се, уважаваме избора на държавите членки и наблюдаваме целият процес, който се развива от българското правителство."
Още 1 млрд. лв. по REPowerEU също са под въпрос
Техническа помощ България получава и за да може да се възползва от още 1 млрд. лв. по REPowerEU, потвърждава и високопоставен източник на комисията пред "Капитал". Чрез включване на отделна глава в плановете за възстановяване би могло да се финансира критична инфраструктура за диверсификация на енергийните газови пазари, проекти за енергийна ефективност на бизнеса и индустрията, за декарбонизация на индустриалните процеси, средства инсталиране на ВЕИ в преносната мрежа и др.
