Днес са публикувани резултатите от общоевропейската координирана акция "От кошерите" за меда, замърсен със захари. Шестнадесет държави членки на ЕС плюс Швейцария и Норвегия започнаха кампания за тестване. Между ноември 2021 г. и февруари 2022 г. на случаен принцип бяха взети проби от общо 320 партиди мед, внесени от 20 държави, съобщи ЕК. От България са взети 8 проби.
След това проби от тези пратки са били изпратени на Съвместния изследователски център (JRC) за анализ, който е установил, че 147 проби (46 процента) са подозрителни за фалшифициране, което означава несъответствие с общата разпоредба на Директивата на ЕС за меда. Тя изисква "медът да не съдържа никакви хранителни съставки, включително хранителни добавки, нито да има други добавки, различни от мед".
Най-големият абсолютен брой съмнителни пратки е с произход от Китай (66 от 89), а медът с произход от Турция (14 от 15) има най-висок относителен дял на съмнителни проби. Медът, внесен от Обединеното кралство, има още по-висок процент на съмнение (10 от 10), но това вероятно се дължи на вноса на съмнителен мед, пояснява докладът.
Настоящите аналитични методи обаче все още не са достатъчно развити на международно ниво и един прост тест не е достатъчен за откриване на фалшификация. Необходимо е подходящо проследяване на подозренията.
Поради това координираните действия включват също събиране на информация за проследимост и след това разследвания на мястото на внос, обработка, смесване и опаковане.
Резултатите са публикувани в доклада на ЕС "Координирани действия за възпиране на някои измамни практики в сектора на меда".
По-добра способност за откриване
Съвместният изследователски център е приложил нов набор от усъвършенствани методи за изпитване. В предишни проучвания са използвани различни методи за откриване с достатъчна чувствителност на захарни сиропи, направени от царевично нишесте или захарна тръстика, но тестовете са били по-малко ефективни при откриването на други видове сиропи, пригодени да имитират мед.
Проучването показва, че такива захарни сиропи, направени от царевица, сега рядко се използват за разширяване на меда. Те са заменени от сиропи, направени предимно от ориз, пшеница или захарно цвекло.
Необходими са подобрени, хармонизирани и общоприети аналитични методи за увеличаване на капацитета на официалните контролни лаборатории за откриване на мед, фалшифициран със захарни сиропи. Съвместният изследователски център работи върху по-нататъшното развитие на тези методи.
Атрактивни възможности за измама
Важната ценова разлика между автентичния мед и захарните сиропи обяснява защо измамите с мед са много печеливши. Цифрите говорят сами за себе си: средната единична стойност за ЕС за вносен мед е 2,32 евро/кг през 2021 г., докато захарните сиропи, произведени от ориз, се предлагат на около 0,40-0,60 евро/кг.
В допълнение, трудността за откриване на разширението на мед със сиропи прави сектора на меда още по-привлекателен за измамниците.
Въпреки че фалшифицирането на мед може да не представлява пряка заплаха за общественото здраве, то остава нечестна практика както за честните производители, така и за потребителите.
Контекст
Действието беше инициирано и координирано от Генерална дирекция за здраве и безопасност на храните (DG SANTE) на Европейската комисия и изпълнено от членовете на Мрежата за измами с храни на ЕС, които получиха техническата помощ от Съвместния изследователски център (JRC) и разследваща подкрепа на Европейската служба за борба с измамите (OLAF).
Директивата на ЕС за меда, която в момента е в процес на преразглеждане, ще позволи включването на разпоредби за още по-добра защита на интересите на потребителите и честните производители чрез налагане на подробно етикетиране на географския произход на меда.
