На пазара се среща кашкавал с различни цени. Това е така, защото част от продуктите всъщност имитират кашкавал и се произвеждат по съвсем различна технология, твърди председателката на Сдружение "Планинско мляко" Милкана Йорданова. Според нея трябва да има промяна в етикетите, а самите продукти би трябвало да се  наричат "твърдо топено сирене".

Традиционната технология за производство на кашкавал изисква той да е от мляко, което се подсирва и търпи термични обработки. "След което се отделя суроватката, останалата маса се пропарва проточно в топъл солен разтвор. И кашкавала се оформя, омесва, като малка или голяма пита. След 5-6 дни се опакова и задължително трябва да зрее, в зависимост от това какво е млякото, 45 до 60 дни", обяснява Милкана Йорданова.

Част от производителите обаче предлагат като кашкавал продукт, произведен по съвсем различна технология.

"Суровината, от която се прави се нарича калиата, тя се внася от Полша, Белгия, Дания. Идвайки тук, тя е в замразено състояние, в блокове на палети, размразява се, нарязва се на малки пластинки и процеса на обработка продължава, обаче не чрез проточно пропарване, а чрез топене. Понеже е с ниска масленост се добавя масло", казва Йорданова.

Никъде на етикетите обаче не пише, че продуктът е произведен от калиата.

"Този продукт трябва да е по-близко не до кашкавала, а до топените сирена, вид твърдо топено сирене и отзад да има емулгаторните соли, които се влагат, за да може хубаво масата да се разтопи. Това е продукт млечен, безопасен, но не трябва да носи името кашкавал", категорична е Милкана Йорданова. Допълва, че произведеният по този начин продукт е много по-евтин от истинския кашкавал, защото основната суровина - калиатата, пристига на значително по-ниски цени от тези на суровото мляко.