/първа част /

В ерата на информацията със средствата на бързия интернет и мобилните комуникации, достъпа до важни обществени данни не би трябвало да представлява никакъв проблем, особено за журналистие.

България има Закон за достъп до обществената информация от 8 години. Като членка на  ЕС  това означава, че поне на теория, би трябвало да изпълнява високите стандарти на международнните изисквания за прозрачност на управлението и да гарантира достъп до информация създавана, и съхранявана в публичните институции. Реалността у нас обаче е различна. Институциите и техните пиар отдели се стремят по-скоро да филтрират информацията, която стига до обществеността, и твърде често отказват достъп точно до най-важните си документи, зад което често се крият корупции и злоупотреби.

Държавните институции стават все по-изобретателни в стремежа си да се предпазват от неудобните журналистически въпроси. В тази битка за информация, понякога единствено законовата принуда помага на  на медиите да вземат връх. 

За  това и за трудностите, които срещат представителите на четвъртата власт в набирането на информация, разказва документалният филм "Медии и достъпа до информация. Пет истории на разследващи журналисти", произведен от Центъра за радио и телевизионно обучение Промедия, по поръчка на Фондация” Програма Достъп до информация” и е предоставен за излъчване на haskovo.net.

Филмът е създаден в рамките на проект "Местни медии и Свобода на информацията в България" осъществяван от The Management&Media Academy/Free Voice и ПДИ с финансовата подкрепа на Програма МАТРА на Министерството на Външните работи на Холандия.

В първата история журналистът от Дарик Радио Богдана Лазарова разказва как заедно със свои колеги влязоха в спор с Висшия съдебен съвет и в крайна сметка успяха да се преборят за правото си да присъстват на заседания на най-висшия административен орган на съдебната власт у нас. За това те получават през  2005 год. награда за принос в достъпа до обществена информация.