Учени сравняват генетични данни от множество животински видове и така получават нови познания за човека и за общото между хората и животните, съобщи Асошиейтед прес.
Едно от най-поразителните открития е, че определени пасажи от генетичната информация остават непроменени в хода на еволюцията, представлявайки свързващото звено между всички бозайници, включително и хората.
Откритието е част от резултатите на международния Проект Зоономия, които хвърлят светлина върху човешки качества и болести, за способностите на животните за хибернация и дори за генетиката на кучето Балто, спасило човешки животи преди век.
Авторите на проекта публикуваха част от откритията си в 11 доклада, публикувани в сп. "Сайънс".
Дейвид О'Конър, който изследва генетиката на приматите в университета на Уисконсин-Медисън, каза, че изследването засяга дълбоки теми.
"Това е чудото на биологията, колко сходни и различни сме към всичко, което ни заобикаля", казва О'Конър, който не участва в проекта.
Учените от Зоономия, под ръководството на Елинор Карлсън и Керстин Линдблад-Тох от Института Брод в Масачузетския технологичен институт и Харвард, са изследвали 240 животински вида - от прилепи до бизони.
Те са секвенирали и сравнили геномите им и са установили, че определени пасажи от геномите остават непроменени при всички животински видове през милионите години на еволюция.
Едно от изследванията установява, че най-малко 10 на сто от човешкия геном остава непроменен в основни линии. Много от тези пасажи са извън един процент от гените, свързани с ръста на протеини, контролиращи активността на клетките - основната цел на ДНК.
Учените са идентифицирали повече от три милиона от тях в човешкия геном, като близо половината от тях досега не са били познати.