Вашият мозък е замъкът на тялото ви, защитен от почти непроницаем ров, известен като кръвно-мозъчната бариера. Тази крепост от гранични клетки се опитва да задържи токсините и патогените, протичащи през останалата част от тялото ви, далеч от чувствителните тъкани, които вземат решения на живот и смърт относно функциите на тялото.
За съжаление това, което го прави толкова ефикасно при блокиране на намесващи се материали, също блокира лекарства, чиято задача е да ни помогнат да се излекуваме, превръщайки бариерата в нож с две остриета, когато става въпрос за лечение на заболявания като рак на мозъка.
От години учените се опитват да намерят начин да прокарат лекарствата през кръвно-мозъчната бариера и през 2014 г. отключиха вътрешен достъп до първия човешки мозък с помощта на звукови вълни.
Сега клинично изпитване, използващо същата техника, отвори вратата по-широко от всякога, за да пусне две мощни лекарства за химиотерапия в мозъка.
След лечението концентрацията на лекарства за борба с рака, преминаващи през неврологичната тъкан на пациентите, е четири до шест пъти по-висока от това, което може да се постигне нормално.
Фаза 2 на клинично изпитване вече е в ход, за да се види как цялата тази терапия може да повлияе на здравето и оцеляването на пациенти с рецидивиращ глиобластом - агресивна и бързо развиваща се форма на рак на мозъка, за която няма лечение.
"Това потенциално е огромен напредък за пациентите с глиобластом", казва неврохирургът Адам Сонабенд от Северозападния университет.
Докладваното клинично изпитване фаза 1 включва 17 пациенти с рецидивиращ глиобластом, които са претърпели операция за отстраняване на туморите. По време на операция в мозъците им е имплантирано ултразвуково устройство, разработено от френска биотехнологична компания.
На всеки три седмици в продължение на два до четири месеца всеки излъчвател издава ултразвуков импулс с ниска интензивност. В същото време будният пациент получава интравенозна инжекция с микромехурчета. Цялата процедура отнема около четири минути.
Когато микромехурчетата в кръвния поток бъдат ударени от ултразвукова вълна, те започват да вибрират, което им позволява да преминат през кръвно-мозъчната бариера.
След доза ултразвукова терапия части от кръвно-мозъчната бариера могат да останат „отворени“ за около шест часа, преди да се затворят, установяват предишни проучвания върху животни.
Но това ново клинично изпитване предполага, че прозорецът е още по-малък.
Пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера се възстановява почти напълно в рамките на един час, казват изследователите, което означава, че лекарството трябва да циркулира в кръвния поток в рамките на този период от време, за да има някакво въздействие.
При новото клинично изпитване в този критичен прозорец са били прилагани две различни химиотерапевтични лекарства - паклитаксел и карбоплатин.
Нито едно от тях обикновено не е ефективно за проникване през кръвно-мозъчната бариера, но и двете са много по-мощни терапии от лекарствата, които могат да преминат в мозъка и следователно се използват за лечение на рак на мозъка.
Предишни клинични проучвания показват, че ултразвуковата терапия е безопасна и се понася добре, но това проучване е първото, което директно показва, че процедурата води до значително повишаване на концентрацията на химиотерапевтични лекарства, достигащи до мозъка.
С по-голямо устройство изследователите са успели да се насочат към по-голяма част от кръвно-мозъчната бариера в сравнение с предишните опити, въпреки че пациентите съобщават за някои преходни странични ефекти от процедурата, включително главоболие, слабост на крайниците и замъглено зрение, което ще изисква внимателно наблюдение в бъдещи проучвания, ако дозите се увеличат или циклите на лечение се удължат.
"Въпреки че се съсредоточихме върху рака на мозъка (има приблизително 30 000 глиоми в САЩ), това отваря вратата за изследване на нови лечения, базирани на лекарства, за милиони пациенти, които страдат от различни мозъчни заболявания“, казва Сонабенд.
Получаването на достъпа до мозъка отдавна е медицинска граница. Учените се готвят да щурмуват замъка както никога досега.
Изследването е публикувано в The Lancet Oncology.
