В изложбата ще може да видите  икони, гравюри, накити и предмети от бита на християните. Тя е собственост на Петър Пиронков, основател на Дом на изкуствата – Устово, изнесени извън страната ни християнски богатства, върнати в България.

Колекцията е събирана повече от 20 години и обхваща икони, гравюри, накити и предмети от бита на християните, собственост на Петър Пиронков. За него колекционерството е фамилна традиция. В голямата си част ценностите са купувани от международни аукциони във Франция, Италия, ЮАР и др. Така, изнесени извън страната ни християнски богатства, са върнати в България.

Иконите са български – от старите предели на България, от Атон, от Беломорска Тракия и Македония. Датират от ХVІ век, най-старите, до края на ХІХ век. Колекцията съдържа творби на Търновската, Тревненската, Самоковската иконописни школи и от тази на Беломорска Тракия. Някои са в автентичния си вид (повече от половината), други са реставрирани.

Панагиите (медальони, които йерарсите носят) са от ХІХ век. Повечето са от Йерусалим, а няколко са от България. Уникалното е, че са изработени от седеф (някои от една единствена мидена черупка) и от големи майстори. Те са в максималните за световната практика размери, най-голямата е с диаметър 18 см. Изобразените на панагиите сюжети са: Рождество Христово, Благовещение, Вход Господен в Йерусалим, Тайната вечеря, Разпятие Христово, Възкресение Христово, Вси апостоли и др.

Гравюрите и щампите са възрожденски, от самоковски и рилски майстори. Някои са от Атонски манастири, печатани във Венеция. Повечето са публикувани в каталога „Възрожденски щампи и гравюри“ на проф. Ефтим Томов (най-пълното научно изследване и представяне на българската графика в нейното развитие), което показва тяхната представителност за този вид българско възрожденско християнско изкуство. Някои от гравюрите са колорирани ръчно. Това ги прави още по-уникални, всяка от тях е оригинал. Изработени са от Самоковската гравьорска школа, от гравьорските фамилии Карастоянови и Клинкови. Две от гравюрите са отпечатани върху плат. Били лична собственост на първия фотограф (направил снимките на Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др.) и един от най-изтъкнатите български гравьори Анастас Карастоянов, като „Антемис“ е висяла над леглото му (затова е непозната за публиката) и в настоящата изложба се показва за първи път.

Вотивите (оброчни фигурки, дарявани на църква в израз на молитва и надежда за изцеление) са странджански, от Беломорска Тракия и от чипровски майстори.

Иконите за път са с емайли в три цвята, от руски майстори. Всички са сребърни, от ниска проба сребро.  Музеят и Художествената галерия са подготвили интересни събития за своята публика  Концерти на Фолклорна група „Звъника“, на Валентин Генчев – саксофон, на Вокална група „Приятели“. Смях и фокуси с Ненчо Илчев.Музейното кино ще представи филма „Борис І. Покръстването“. Културните институции ще бъдат отворени почти до полунощ. Входът е свободен