Тревожните мисли могат да предизвикат физическа болка. Това доказа проучване на изследователи от Държавния университет в Охайо и Мичиганския университет, САЩ, цитирано от БГНЕС.

Екипът от експерти е дал критична обратна връзка на доброволците, след като им е казал, че са изпълнили добре задачата по вдигане на леки кутии. Изследователите установили, че произтичащото от това психологическо разстройство е увеличило натиска върху шията и кръста на участниците.

Макар и малко, изследването може да има значение за безопасността на работното място, която трябва да отчита как психосоциалните стресори, и по-специално когнитивният дисонанс, могат да навредят на физическото здраве.

"По принцип проучването очерта повърхността, за да покаже, че има нещо", обяснява Уилям Марас, изследовател по биомеханика в Държавния университет в Охайо.

Изследователи като Марас са стигнали до заключението, че болката включва сложно взаимодействие между тялото и ума. Но са били необходими десетилетия, за да може "биопсихосоциалният" модел на болката наистина да се наложи, след като е описан за първи път през 80-те години на миналия век.

Болката е опияняваща смесица от физически, социални и психологически фактори, което означава, че тя може да се прояви в резултат на физическо натоварване, съчетано с финансов стрес и психическо разстройство. Дори думите, които лекарят използва, за да опише болките в гърба, могат да формират очакванията на човека за възстановяване.

За да постигнем целта да лекуваме пациентите, а не гръбнака, трябва да подходим към увреждането на кръста като към заболяване, а не към болката в кръста като към чисто физическа проява, пише през 1987 г. ортопедът Гордън Уодъл.

Повечето изследвания досега обаче са били посветени на съжителството на хроничната болка с депресия или тревожност. Марас и колегите му искаха да разберат дали друг психологически фактор - когнитивният дисонанс, също оказва влияние върху болките в гърба и гръбначния стълб.

Мислете за когнитивния дисонанс като за психологически удар, който се получава, когато се опитвате да съвместите няколко, на пръв поглед несъвместими убеждения. Трудността може да предизвика мъка, която ни кара да търсим някакъв вид психическо облекчение, казват учените.

Марас и колегите му са планирали серия от експерименти, за да проверят дали този психологически дискомфорт се проявява физически, подобно на начина, по който депресията и тревожността могат да засилят болката.

"За да достигнем до тази връзка между ума и тялото, решихме да разгледаме начина, по който хората мислят, и с помощта на когнитивния дисонанс - кога хората са разтревожени от своите мисли", обяснява Марас.

В лабораторното проучване 17 доброволци са имали за задача да преместят лека кутия в точно определени позиции, като са носили сензори за движение, за да се измери колко натоварват гръбнака и гърба си.

По време на тренировките им било обяснено, че се движат по правилния начин, за да предпазят гърба си. Но след това обратната връзка ставала все по-негативна, като на участниците се казвало, че изпълняват задачата по незадоволителен начин.

При сравняване на оценките за дискомфорт на участниците с механичните натоварвания върху гръбначния стълб на хората изследователите установили, че пиковите натоварвания върху гръбначния стълб се увеличават с между 10 и 20 %, когато хората се чувстват притеснени от негативната обратна връзка, в сравнение с тези, когато се чувстват способни в началото на задачата.

"Това повишено натоварване на гръбначния стълб се е случило само при едно условие със сравнително леко натоварване", обяснява Марас. "Можете да си представите какво би било това при по-сложни задачи или по-високи натоварвания".

С други думи, повтарящите се психосоциални стресови фактори могат да доведат до по-голямо натоварване на гръбначния стълб, което да доведе до болка, въпреки че това тепърва ще се проверява.

Натоварванията върху долната част на гърба също са се увеличили, но съвсем леко. Оценките за дискомфорт са комбинация от физиологични мерки за стрес, включително вариации на сърдечния ритъм и кръвното налягане, и анкети за това как се чувстват участниците: вдъхновени и силни или засрамени и притеснени.

За тези, които могат да се движат без задръжки, не забравяйте, че болката в кръста е нещо повече от схващане; тя е водещата причина за годините, прекарани в инвалидност в световен мащаб, предупреждават експертите.

Неотдавнашен анализ на данни от три десетилетия установи, че през 2020 г. близо 620 млн. души в световен мащаб ще имат болки в кръста. Очаква се до 2050 г. тази цифра да нарасне до над 800 млн. души - нарастващият брой на болките в гърба ясно показва, че конвенционалните методи на лечение, особено пристрастяващите опиоидни лекарства, не дават резултат.

Научните изследвания в областта на болката се развиват с бързи темпове, за да се разбере как започва хроничната болка, да се разбере защо тя продължава и да се намерят ефективни начини за нейното облекчаване.