Любителите астрономи ще имат възможност да наблюдават впечатляващи явления в небето в дните до края на месеца. Това става ясно от данните за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления в справочника "Гид на любителя астроном" на катедра Астрономия на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Той излиза за пета поредна година и се разпространява безплатно сред студенти, сред учители по физика и астрономия в средните училища, сред ученици от кръжоците по астрономия, функциониращи към народните астрономически обсерватории в страната, сред участниците в различни школи по астрономия и пр. От уеб сайта на катедра „Астрономия“ вече има свободен достъп и до електронната му версия. Автор на изданието е Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
Вечерта на 14 юни при ясно небе ще може да се наблюдава ярката планета Венера в периферията на разсеяния звезден куп М44 „Ясли“ (или „Кошер“ – BeehiveCluster) в съзвездието Рак. Явлението ще е достъпно от около 22:10 ч. за София, когато небето вече ще се е стъмнило достатъчно, за да може с бинокъл да се забележи звездния куп, посочва авторът.
Тогава двата обекта ще бъдат на височина около 19 градуса над западния хоризонт. В същия район на небето ще бъде видима и червеникавата планета Марс.
За да наблюдаваме по-удобно явлението е препоръчително да изберем място, отдалечено от градските светлини или поне по-тъмен район в града, което ще ни позволи да забележим по-ясно звездният куп „Ясли“, съветва Маркишки. Може да се опита явлението да бъде наблюдавано с бинокъл от горните етажи на високи сгради, от които се открива изглед в посока запад.
Метеорният поток Юнски Боотиди, който е активен от 22 юни до 2 юли, е интересен с бавните си ярки жълто-оранжеви метеори. Неговият максимум за 2023 г. на 28 юни около 01:00 часа българско време. В нощта на 27 срещу 28 юни (вторник срещу сряда), каза Маркишки. Луната ще залезе в 02:02 часа за София с 66% осветен диск и след това условията за наблюдение ще бъдат добри.
Активността на потока по време на максимума варира в широки граници през различни години, но дори и при ниска активност, неговите ярки и бавни метеори се фотографират по-успешно от бързите метеори на повечето други потоци, посочи Маркишки за БТА.
Юнски Боотиди се поражда от метеорни роеве, отделили се от кометата 7P/Pons-Winnecke, която е с орбитален период 6,4 години. За последен път тази комета премина през перихелия си на 27 май 2021 г., а следващият неин перихелий ще бъде на 25 август 2027 г., припомня специалистът.
