Туберкулозата отдавна не е заболяване само на бедните хора и болестта все още не е победена. Това каза в интервю за БТА доц. Диана Петкова, председател на Българското дружество по белодробни болести. На 1 юли в Боровец официално ще бъде открита Лятната научна среща на дружеството.

Няколко са „входните врати“ за заразяване с туберкулоза. Тревога будят данните за разпространението сред деца. Като едно инфекциозно заболяване, което поне можем да държим под контрол, туберкулозата води до негативи за обществото. Едва ли някой лекар ще повярва, че ще имаме нулева заболеваемост от туберкулоза в обозримото бъдеще, каза още доц. Петкова.

Туберкулозата има своята патоморфоза, своите различия от годините, в които за първи път е описана, а лекарите навсякъде по света са търсили медикаменти и изцеление, като са лекували болните със слънчева светлина, храна и почивка, докато в крайна сметка фармацевтичната индустрия открива стрептомицина, а след това и низ от нови медикаменти.

България разполага с всички необходими медикаменти за лечението на туберкулоза.

След ковид пандемията

Ковид пандемията ни лимитира всички и навсякъде, а голяма част от пациентите заради страха си от зараза с коронавирусната инфекция, останаха недиагностицирани. Те са имали симптоми на туберкулоза, но останаха в домовете, заедно със семействата си. Тези хора бяха ограничени в домовете си, в семейната си среда, и заради ограниченото пространство се стигна до по-високо разпространение на туберкулозата. Немалка част от съгражданите ни се върнаха от чужбина, където са работили и живели вероятно в по-големи групи и при неясни условия. При голяма част от хората, преболедували коронавирусната инфекция, се срива имунната система и не са малко случаите, в които след нея наблюдавахме развитие на туберкулоза. През последните месеци виждаме тенденция в клиниките да постъпват пациенти с активни форми на туберкулоза, понякога доста тежки, които не са лекували по една или друга причина.

Предаване и разпространение на заразата

Целим да има ранно откриване на болните и на контактните им лица, както и бързо започване на лечение, за да може да намалим или да ограничим кръга от хора, където бацилоотделителите могат да разпространяват заразата по-лесно. Макар и да сме ваксинирани още при раждането си, никой не е застрахован в някой момент от живота си да се разболее от туберкулоза. Към това инфекциозно заболяване трябва да сме внимателни и да се отнасяме със съответната отговорност и респект. Историята на медицината показва, че туберкулозата може би е „по-стара“ от човечеството. Фосили, които са намирани от прахора, показват, че те са боледували от туберкулоза. Трябва да подхождаме към тази болест с внимание, защото в противен случай тя ще се завърне като бумеранг и няма да ни пощади.

Сега хората пътуват до далечни дестинации и летят със самолети в продължение на 12 – 14 часа, а въздухът в самолетите се обменя чрез аериращата им система. Никой не знае откъде идва човекът, който седи на съседната седалка в самолета. Вероятността от зараза на имунизиран човек е по-малка в сравнение с неваксинирания, но отново обръщам внимание, че никой не е напълно застрахован. Наличието на болест е въпрос на баланс между индивидуалния имунитет и вирулентността на туберкулозния микобактерий. Будят тревога данните за разпространението сред деца. Най-младите и най-възрастните са най уязвими, като естествено това е свързано с имунитета. Както при деца и при млади хора, така и при възрастните туберкулозата отдавна не е болест само на бедните. Боледуват както лекари, така и магистрати, бизнесмени, бедните и милиардерите. Напоследък туберкулозата засяга всички възрасти и всички социални слоеве, като за някои има по-висок риск.

Един болен може да зарази едновременно много хора

Човек, болен от туберкулоза, с кашляне или кихане може да зарази едновременно изключително много хора. Важното е, че ако имаме устойчив имунитет, може и да не се заразим, но в случай че болният дълго време пребивава в затворено помещение със здрави хора, ще се заразят повечето от тях. Болният може да зарази всички онези, които имат по-голямо експозиционно време заедно с него.

Ако туберкулозата не се лекува

Ако болестта не бъде лекувана, има два сценария. Първият е, ако имунитетът надвие болестта, човек може да преболедува леко, със симптоми на остро респираторно заболяване и дори да не разбере, че е болен. При втория сценарий, когато вирулентността на микробния агент е висока и имунитетът е отслабен, се развива болест, а ако се развие остро заболяване, то няма как да оздравее самостоятелно. Пациентите постъпват в лечебно заведение , диагностицират се и се започва лечение. Възможно е заболяването да започне подостро и да се прояви със симптоми на отпадналост и невисока температура, с нощни изпотявания, а понякога и с отделяне на кървави храчки,  пациентът има дълга симптоматика, а в белия дроб се появяват промени. Тогава вече пациентите търсят лекарска помощ и ние откриваме туберкулоза. Най-често това откриване се случва проактивно - когато съвпадне с някакво остро респираторно заболяване или по повод на някоя грипна епидемия и пациентът е изпратен на образно изследване. Тогава се виждат белодробните промени. Характерно за туберкулозата е че тя оставя следи в белия дроб, които можем да установим с рентгеново изследване и тези следи остават трайно свидетелство за преболедуваната туберкулозна инфекция.  

Първоизточник на болестта

Първоизточникът на заболяването е туберкулозният микобактерий, който най-често се разпространява по въздушно-капков път. Има няколко „входни врати“ за туберкулозата – храносмилателният тракт, дихателните пътища, кожата. Това са познатите ни пътища. Когато говорим за туберкулозата не трябва да забравяме за разпространението в света на ХИВ-инфекцията, която потиска имунитета и при която имаме различни форми на туберкулоза, по-различни от класическата. Има редица пациенти, които имат нетуберкулозни микобактериози. Светът на бактериите е доста динамичен и те са по-бързи в адаптацията и устойчивостта си  от нас, ако не сме внимателни.

Пулмулози в България

По време на предстоящата научна среща ще бъдат обобщени данните за разпределението и за броя на специалистите по белодробни болести в страната. Целта на нашата среща е наред с диагнозата и борбата с болестта, да видим колко сме и какво се случва с лекарите, които имат опита и лекуват това заболяване.  Една недобра тенденция е, че нашата гилдия - на белодробните специалисти, застарява, а младите лекари не са мотивирани да избират тази специалност. След пандемията интересът им се повиши. Всъщност това е една от най- динамично развиващите се области в медицината, но недофинансирана. Това означава, че по-ниското заплащане демотивира лекарите и медицинските сестри. Между 30 и 50% от лекарите, които работят в това направление са на възраст над 60 години. Има области в страната, където са назначени млади специализанти, но в част от градовете ситуацията е тежка. Във Варненска област четиримата лекари пулмолози са на възраст над 60-години. Трябва да се  вземат мерки, за да не настане време, в което няма да има кой да лекува болните и няма да останат хора, които да преподадат знанията си в лечението на туберкулозата на младите лекари.

Работим изключително добре с Министерството на здравеопазването, с НЗОК и с парламентарната комисия по здравеопазване. Трендът за решаване на проблемите е позитивен, колкото и да ни е трудно. Не всичко е въпрос на пари, понякога става въпрос за добра организация, каза още тя. За участие в Лятната научна среща на Българското дружество по белодробни болести са поканени експерти от Министерството на здравеопазването.