Рекордни температури бяха измерени вчера в страната, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

В Ловеч отчетоха нов рекорд – 39,9 градуса на сянка. Досегашният рекорд за 26 юли е бил отчетен през 2021 година, когато термометрите са отчели 37,9 градуса. 

Към 15:00 часа в Русе живакът е показал 42 градуса, което е най-високото ниво за страната.

40 градуса са били измерени и във Велико Търново, Свищов, Разград, Силистра, Хасково и Сандански. 

В Ямбол са отчетени 39 градуса, но това е далеч от температурния рекорд от 5 юли 2000 година - 44,4 градуса. Д

В Търговище бе регистриран и температурен рекорд за датата 27 юли. Към часа за отчитане в Метеорологичната обсерватория – 15:15, термометърът е отчел 40,1 градуса, съобщи ръководителят на институцията Красимира Стойчева. Справка в регистрите показва, че досега максималната температура, отчетена на тази дата, е от 2000 година – 39,5 градуса. 

Заради горещините в София продължи извънредното миене на основни улици и булеварди, в много градове в най-горещите часове на деня беше раздавана безплатно минерална вода.

Какво да правим по време на жегите 

Пиене на повече вода, консумиране на леки храни и избягване на слънцето в най-горещите часове на деня, са част от съветите на общопрактикуващия лекар д-р Гергана Николова за справяне с високите температури тези дни. В интервю за БТА тя заяви, че използването на слънцезащитни продукти е необходимо през летните месеци. При изгарянето на кожата, освен че може да има болка и зачервяване, има и рискове от рак на кожата, каза д-р Николова. 

Най-голям риск от претопляне има при децата, каза още лекарката. Детският организъм не е съвършен, децата все още се развиват и при тях терморегулацията се нарушава много по-лесно и бързо, каза д-р Николова. 

От изключително значение е пациентите, които имат сърдечно-съдови заболявания, хипертония, ритъмни разстройства или са преживели инфаркти и инсулти, да внимават в топлите дни, да не излизат в часовете, когато е най-горещо, обясни личният лекар. По думите ѝ при топлото време кръвоносните съдове се разширяват, а това може да доведе до рязък спад на кръвното налягане или обратно – до рязкото му покачване. Риск има и за хората с диабет. Човек, когато се изпоти, губи телесна течност и по този начин може да се стигне до покачване на стойностите на кръвната захар в организма, обясни още общопрактикуващият лекар. 

От Българския Червен кръст (БЧК) препоръчаха хората да носят шапки и светли дрехи, ако се налага да излизат в най-горещите часове на деня през лятото.  Ако човек се почувства зле, незабавно трябва да потърси медицинска помощ, допълват от БЧК. Сред честите усложнения от горещините са топлинен синкоп, топлинно изтощение, топлинен или слънчев удар. Слънчевият удар не бива да се подценява, защото симптомите често се проявяват със закъснение. Особено рискова група са децата и хората с гола глава. Състоянието се разпознава по червената, гореща кожа на главата, прилошаването, повръщането, световъртежа, болките и стягането в челото, ускоряването на пулса, спадането на кръвното налягане, замъгляването или загубата на съзнание.

Лекарите препоръчват да се пие близо два пъти повече вода от обичайното количество, което би трябвало да е 1,5 литра на ден.

Високи температури и работа 

И от Главна инспекция по труда (ГИТ) припомниха, че работодателите трябва да предприемат мерки за минимизиране на риска при работа в горещините, които могат да бъдат организационни или технически. Повече почивка, промяна на работното време с цел избягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури и промяна на вида работа са част от съветите на агенцията. 

На работниците трябва да се осигурят приоритетно колективни средства за защита при работа на открито, най-вече по отношение на риска от топлинен удар. Трябва да се осигури и достатъчно количество питейна вода, както и топли и студени напитки и други течности за възстановяване. Осигурени трябва да бъдат и места за почивка. 

При дейности на закрито, когато производствените процеси се извършват в условията на много високи или много ниски температури, например при леене на метали или работа в хладилни помещения, се препоръчва техническите мерки да се комбинирани с организационни, информират още от инспекцията.

В практическо ръководство, публикувано на сайта на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (ЕА-БЗР) се дава информация какво трябва да се направи, ако работникът има топлинно заболяване. Обръща се внимание, че най-сериозното от заболяванията, причинени от високи температури, е топлинният удар, който изисква спешна медицинска помощ .

В ръководството се посочва, че излагането на топлина увеличава риска от настъпване на трудови злополуки на работното място, причинени от потни длани, замъглени предпазни очила, замайване и намалена мозъчна функция. Авторите  констатират, че продължителното излагане на топлина може да доведе до ефекти като дезориентация, нарушена преценка, загуба на концентрация, намалена бдителност, невнимание и умора и по този начин също се повишава рискът от злополука.  

Те обръщат внимание на необходимостта от задължителни по-чести почивки, както и на значението на хидратацията и пиенето на хладна питейна вода (10 – 15 °C) на всеки 15 – 20 минути дори ако работниците не се чувстват жадни. Задължение на работодателите е да осигурят средства за подходяща хидратация на работниците.