"Защо си облякла тази рокля? Прекалено къса е".
"Какво е това червило? Защо си се намазала така?".
"Какво толкова обсъждаш с майка си по телефона всеки ден?".
"Тази вечер няма да излизаш никъде".
"Тази твоя приятелка никак не ми харесва. Виж я само как изглежда".

Това са само част от репликите индикатори, че в една връзка има и предстоят още проблеми и домашно насилие. "Червените флагове" за ограничаване, обезличаване, емоционални заплахи, критика, забрани и насилие светват още в началото на отношенията и са съвсем видими, ако знаем за как да ги разпознаваме. Ако единият от партньорите се опитва да промени другия, да го ограничи и да му наложи определено поведение, ако той вече не изглежда и не се държи по начина от преди началото на връзката, то това е ясен предвестник за предстояща буря и потенциална агресия.

За притеснителните сигнали в отношенията, как могат да се разпознаят и за това може ли да се научи насилникът да се справя с агресията "Дневник" разговаря със Златка Мачева - експерт и дългогодишен психолог и управител на Център "Отворена врата", който работи с насилници и с жертви на домашно насилие.

Трите фази на насилието и кога цикълът започва отначало

"Когато дойдат при нас и жертвите, и извършителите разказват едно и също - че насилието обикновено се случва по много незначителен повод. То не става така изведнъж. Всичко се случва постепенно, когато напрежението между двамата започне да нараства", разказа Златка Мачева. 

"Усеща се, че нещо става, дори във въздуха се усеща, че нещо не е наред и че всяко едно нещо дразни някой от партньорите. Това е първата фаза на нарастване на напрежението. Следващата е агресията, насилието. А веднага след него идва фазата на "медената луна", когато започват извиненията, обещанията, цветята, подаръците и разкаянието", обясни пред "Дневник" Мачева. Фазите се повтарят циклично, а когато периодът на "медената луна" намалее, насилието става все по-често и все по-агресивно.

Тя посочи, че, ако никой не се намеси, за да спре циклите на агресия и мир, периодите между тях намаляват с течение на времето и всяка следваща проява на насилие се увеличава по тежест и интензивност. Това е и една от причините насилниците, а понякога и жертвите, да преминават през специализирана програма за справяне с агресията.

Как и защо се превъзпитават насилници

"Целта на програмата, по която работим, е да се придобие не насилническо поведение, да променим начина на общуване, човекът да знае в кой момент трябва да спре, да излезе, да напусне ситуацията и да се върне с различни чувства, с различни емоции, да може да потушава този гняв. Част от програмата е с цел партньорите да разпознават точно тези чувства и да ги разбират. Да могат да си отговорят на въпросите: "Какво преживявам? Познавам ли това чувство, когато го преживявам? Какво изпитвам и какво правя, за да го потуша? В крайна сметка какъв е резултатът от всичко това, което се случва?", разказа Мачева.

Насилниците посещават програми "насила". Те не ходят доброволно на психолог и в началото всеки, който е задължен да посещава програма, реагира отрицателно, с нежелание, опозиционно поведение и пренебрежение. 

Посещаването на подобни програми, каквато съществува в център "Отворена врата", се налага с решение на съда. Това е една от мерките, които съдебният състав може да разпореди като задължителна за изпълнение по Закона за защита от домашното насилие.

Златка Мачева обясни, че извършителите на домашно насилие идват задължително с решение на съда, който прилага чл. 5, ал. 1., т. 5 от Закона за защита от домашно насилие. Програмата е групова, по два часа и продължава общо 24 часа. Има индивидуална част, в която се обследва личността, провежда се събеседване с насилника, който след това се включва в груповата програма.

Макар че мярката е предвидена по закон, тя рядко се прилага, тъй като не във всички населени места има неправителствени организации, които да работят с насилници по подобни програми. Дори и съдът да задължи насилник да посещава такава програма, ако това няма къде и как да се случи, мярката просто не се изпълнява, защото не всеки може да пътува до София.

"Средно годишно през програмата в София минават между 50 и 70 души - и мъже, и жени. В груповата терапия участниците няма имена, но споделят истории като основен принцип е да не се застава срещу личността, а срещу проявите на агресия и насилие", разказа Златка Мачева.

"Това е една от мерките по закона за домашното насилие. След промените бяха въведени малко повече мерки, но по досега действащия те са общо пет като една от тях предвижда насилникът да посещава специализирана програма. Съдията много често вижда разпити на свидетели, медицински документи, експертизи за нараняванията на жертвата и може да насочи хората към тази програма по съвест, включително и като превантивна мярка, дори и без прилагането й да е посочено в исковата молба", обясни още Мачева.

Психолозите, които работят с насилници, представят доклад пред съда, който се прилага по делото и дават експертното си становище веднъж в началото на процеса и още веднъж за резултатите след края на програмата.

"Важно е да се изследва и съдията да види, чрез експертното становище има ли в действителност опасност от насилие, от рецидив, този човек толкова ли е опасен и специалист да каже своето заключение. Всичко това се установява през тези инструменти и през тези срещи, които ние провеждаме и наблюдаваме поведението на хората, които са насочени към нас", добави още Мачева.

Ролите на насилник и жертва често се сменят

Психолозите и експертите от неправителствени организации не разглеждат домашното насилие само от гледната точка на жертвата и това е ключово за цялостно справяне с проблема.

"Не се ли работи и с двете страни, просто не можем да очакваме някакви резултати. Как защитаваме жертвите, когато от другата страна не се променя нищо? Затова този Закон за защита от домашното насилие е много демократичен и много специален и в помощ на тези хора. Законът е добър и за институциите, защото се намесват много специалисти, намесват се много хора, които да помогнат за това жертвата да погледне какво се случва с нея, а извършителят да погледне какво всъщност прави и как се е стигнало дотук", подчерта Мачева.

По думите й, това е една от целите на програмата - да се погледне с други очи на това, което се случва в партньорската двойка. 

"Много често в програмите ние установяваме, че самия извършител е бил жертва или в рамките на отношенията, или в предишни периоди. Много често насилник и жертва си разменят ролите. Имали сме случаи, в които и двамата партньори са изпратени в програмата с решение на съда,разбира се, в различни групи. Ние работим и с двете страни", разказа психологът.

"След евентуална раздяла те след това се свързват с подобни - извършителят продължава да се държи по такъв начин, жертвата също продължава да приема такова поведение и в следваща връзка. Събират се отново с такива партньори. По един и същи начин помагаме и на двамата да видят различен модел, по който могат да имат взаимоотношения, а не през агресията. Много често, ако няма агресия, насилникът просто не знае какво да направи, не знае по какъв друг начин да реагира в определена ситуация", обясни експертът.

По думите общото между повечето случаи на насилие е, че всеки партньор идва от своето семейство по произход (семейството, в което е роден и/или отраснал) с някакъв определен модел на поведение на мъжа и модел на поведение на жената.

"Когато се срещнат тези два модела, някак си не успяват да се напаснат, да направят нов модел, а агресията става водеща, когато е имало такава във взаимоотношенията в семейството по произход", обясни още Мачева и подчерта, че всеки случай на насилие е строго индивидуален.

"Когато дойдат при нас, обикновено и единият, и другият са много затворени, срамуват се, чувстват се виновни и тези чувства ги преживяват и двете страни. През примери, казуси и филми, които гледаме тук, моделите на поведение се разпознават и хората започват да говорят. Имаме такъв подход и с казуси през очите на децата - да виждат, разпознават, изстрадват насилието като го гледат и като общуват в групата. По такъв начин им даваме един друг поглед на взаимоотношенията - да си задават въпроса "Какво друго мога да правя, ако не употребявам агресия и насилие?", даде пример Мачева и посочи, че и за насилниците, и за жертвите е важно да се опознаят чрез чувствата и преживяванията.

Тя акцентира и върху темата за стереотипите, които са приети в обществото за ролята на жената и на мъжа, която трябва да се има предвид при работа с жертви и насилници. 

"За много мъже това значи, че мъжът не плаче, той е силен, той трябва да носи парите вкъщи, той трябва да издържа семейството, да е главата на семейството. По този начин виждаме как тези хора изведнъж чуват нещо друго, но това е нещо друго, което всъщност могат да опит, да направят и да видят, че не е толкова страшно", обясни Мачева.

Тя припомни, че по време на пандемията е регистриран ръст на случаите на домашно насилие и обясни, че много от мъжете са останали без работа, често жените са носели повече средства вкъщи и това стереотипно приемане на водещата роля в издръжката на семейството, във финансирането на ежедневните потребности до голяма степен е довело до повишаване броя на хората, преживели домашно насилие. По думите й. другият важен фактор е изолацията, която е била много тежка за семействата.

"Все още идват семейства, които като разказват откъде и как са започнали проблемите и насилието, споделят, че се е случило точно тогава, по време на тази изолация", добави още Мачева.

След около третото посещение в програмата, насилникът започва да променя отношението си, а след финала й експертите виждат ясно промяната. 

"Не винаги може да се каже, че тя е на 100%. Нещата стават по-трудно и бавно, когато има някакви особени моменти, заложени в личността или личностното развитие, например свързани с нарцистично личностово разстройство или ригидна личност, но определено има промяна", подчерта Мачева.

"Интересното е, че след като завършат програмите, в 90% от случаите хората се записват за допълнителни консултации. Искат да идват с партньора, за да чуе той какво е новото и да демонстрира какво е научил. Понякога водят и децата си за фамилно консултиране. Затова казваме, че нямаме бивши клиенти - почти всички остават свързани с центъра и след като програмата е свършила", разказа още управителят на Център "Отворена врата".