През ноември 1572 г. астрономът Тихо Брахе забелязва нова звезда в съзвездието Касиопея. Това е първата свръхнова, наблюдавана подробно от западни астрономи и става известна като свръхновата на Тихо. По-рано свръхнови са били наблюдавани от китайски и японски астрономи, но наблюденията на Тихо показват на католическия свят, че звездите не са постоянни и непроменливи, както Аристотел предполага. Само три десетилетия по-късно, през 1604 г., Йоханес Кеплер наблюдава как свръхнова в съзвездието Змиеносец засиява и избледнява. Оттогава не са наблюдавани свръхнови в Млечния път.

Изминават повече от три века. Галилей насочва първите си телескопи към небето.

После астрофотографията и радиоастрономията правят революция в нашата представа за небето.

Изстреляхме телескопи в космоса, кацнахме на Луната и изпратихме роботизирани сонди до външната част на Слънчевата система. Но наблизо нямаше свръхнови, които да наблюдаваме с нашите умни инструменти.

До февруари 1987 г., когато в Големия магеланов облак се появява свръхнова. Известна като SN 1987a, тя достигна максимална видима звездна величина от около 3. Това е единствената свръхнова, наблюдавана с невъоръжено око, която се появява в ерата на съвременната астрономия.

Наблюденията на "Хъбъл" на SN 1987a във времето. С уважение към: Mark McDonald/Larsson, J., et al

От космологична гледна точка SN 1987a е в нашия звезден квартал, само на 168 000 светлинни години от нас. Изследвана е през годините както от наземни, така и от космически телескопи, а наскоро космическият телескоп "Джеймс Уеб" я разглежда по-отблизо. Резултатите ни казват много за рядката свръхнова, но също повдигат няколко въпроса.

Най-забележим в изображението е яркият екваториален пръстен от йонизиран газ. Този пръстен е бил изхвърлян от звездата в продължение на хиляди години, преди да избухне. Сега се нагрява от ударните вълни от свръхновата. Екваториалният пръстен опасва формата на пясъчен часовник на по-слабите външни пръстени, които тръгват от полярните региони на звездата. Тези структури са били наблюдавани и преди от телескопи като "Хъбъл" и "Спицер". Но истинската сила на космическия телескоп "Джеймс Уеб" (JWST) е да надникне в центъра на SN 1987a. Там разкрива турбулентна структура с форма на ключалка, където струпвания на газ се разширяват в пространството. В този регион са започнали да се случват много химически взаимодействия.

Структурите, които се виждат в новото изображение на JWST. Кредит: NASA, ESA, CSA, M. Matsuura, R. Arendt, C. Fransson

Но дори JWST не успява да наблюдава най-интересното на свръхновата, остатъчната звезда. Свръхновите не само изхвърлят нов материал в междузвездното пространство, но и предизвикват колапса на ядрото на звездата, за да се превърне в неутронна звезда или черна дупка. Въз основа на мащаба на SN 1987a, в центъра му трябва да се е образувала неутронна звезда. Въпреки това, газът и прахът от вътрешната област на ключалката са твърде плътни, за да може JWST да ги наблюдава.

Как се формира неутронна звезда и как тя взаимодейства с околния газ и прах е мистерия, която ще изисква допълнително проучване. Наблюдавани са неутронните звезди на някои свръхнови, но само от много по-голямо разстояние.

Свръхновата на Тихо е само на 8000 светлинни години от Земята. Освен ако Бетелгейзе не избухне в близко бъдеще, SN 1987a вероятно ще е най-близката нова свръхнова, която ще може да се изучава известно време.

Източник: The Closest Supernova Seen in the Modern Era, Examined by JWST, Brian Koberlein