Най-дългото пръстеновидно слънчево затъмнение за третото хилядолетие потопи в мрак и студ Централна и Източна Африка и изненада много жители на континента.
Затъмнението започна в 05,14 часа по Гринуич в западната част на Централноафриканската република и в югозападната част на Чад, предаде БНР.
Феноменът след това бе наблюдаван и в Конго, Уганда, Кения и най-южната част на Сомалия.
В Уганда много хора бяха изненадани от необичайния мрак, без да знаят, че са свидетели на слънчево затъмнение. Луната започна да “захапва“ слънчевия диск в 7,15 часа местно време (05,14 по Гринуич), в резултат на което температурите прогресивно се понижаваха.
“Какво става тази сутрин? Дали ще вали?", се питаха много жители, докато се взираха в небето над столицата Кампала. Граждани от различни части на страната загряха телефонните линии в радиостанциите на Уганда, за да искат обяснение за случващото се.
“Луната се бори със Слънцето. Виждала съм го и преди“, заяви жена, наблюдаваща затъмнението на улица. Към 9,15 часа сутринта местно време само малка част от Слънцето все още беше затъмнена от Луната.
В кенийската столица Найроби желаещите да наблюдават слънчевото затъмнение бяха разочаровани да видят сиво одеало от облаци, покриващо небето. Въпреки това хората в Кения успяха да видят феномена през разкъсващата се облачна пелена. В центъра на Найроби десетки граждани, отиващи на работа, спираха по улиците, за да наблюдават затъмнението през слънчеви филтри и да записват събитието на мобилните си телефони.
След като премина през Сомалия затъмнението прекоси Индийския океан, където в максималната си точка продължи над 11 минути, и се насочи към южната част на Индия и северната част на Шри Ланка.
По пътя си конусът на лунната сянка прекоси Бенгалския залив, след което отново “стъпи на твърда земя“ в Мианма. После като частично затъмнение феноменът бе наблюдаван и в Хималаите, преди да навлезе в китайските провинциите Съчуан и Юнан, около 08,41 часа по Гринуич.
Краят на затъмнението бе около 08,59 часа по Гринуич в района на полуостров Шандун, Китай.
По време на пръстеновидното слънчево затъмнение на 15 януари конусът на лунната сянка прекоси общо 12 900 километра от земната повърхност. Феноменът бе наблюдаван в ивица с широчина от 300 км.
През януари Слънцето е по-близо до Земята. Луната, която сега е прекалено отдалечена и следователно по-малка, не успява да закрие напълно слънчевия диск. Така че при слънчево затъмнение през януари пръстен от слънчевия диск остава видим, когато Луната “се вмъкне“ между нашата планета и Слънцето. Този феномен е известен като пръстеновидно слънчево затъмнение.
Следващото толкова дълго пръстеновидно слънчево затъмнение според НАСА ще бъде след повече от 1000 години - на 23 декември 3043 г. Тази година ще има и пълно слънчево затъмнение на 11 юли, което ще се вижда най-добре над Тихия океан.
В България затъмнението се наблюдава само като много малка частична фаза, започваща още с изгрева на слънцето. Във Варна този природен феномен можеше да бъде наблюдаван от 7.35 часа, когато слънцето е под хоризонта, с максимална фаза в 8,14 часа, когато е с 5 градуса над хоризонта. За разочарование на любители и професионалисти това е и момента, в който облачността се е разкъсала и очакваното небесно явление не е било видяно, каза Валентин Велков, технически организатор и преподавател във Варненската обсерватория, предаде "Фокус".
Гъстата мъгла попречи между 8 и 9.30 часа слънчевото затъмнение да бъде наблюдавано и от астрономическата обсерватория в Белоградчик, съобщи докторът на астрономическите науки Момчил Дечев от Института по астрономия към БАН.
