Морето ме зарежда с невероятна емоция. Гледаш го и не вярваш, че навсякъде около бреговете му има живот, дори там - отвъд хоризонта. Това заяви за БТА Радостина Ценова от Регионалния офис на Българската фондация „Биоразнообразие“ (БФБ) в Бургас. По случай отбелязването на Международния ден на Черно море природозащитникът сподели, че са нужни още усилия за опазването на водния басейн, излаз към който имат няколко държави.

Международният ден на Черно море е обявен на 31 октомври 1996 г. в Истанбул, Турция, по време на срещата на министрите на околната среда на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна. Целта е да се повиши осведомеността на международната общност за необходимостта от регионално сътрудничество за опазването на Черно море, информира отдел „Справочна“ на БТА.

Биоразнообразието в Черно море

Черно море има по-бедно биоразнообразие в сравнение с другите морета заради ниската соленост, студените води, както и заради бедното съдържание на кислород поради голямото количество сероводород. Въпреки това, тук се срещат близо 3700 вида морски организми, повечето от които са безгръбначни и растения. Имаме 170 вида риби, четири вида бозайници и 175 вида морски гъби, отбеляза Ценова.

Тя предупреди, че има загуба на биоразнообразие, което е притеснително и даде пример с един от най-емблематичните по думите ѝ видове по нашето крайбрежие и подводни пещери  - Тюленът монах, последно наблюдаван в България в Синеморец през 1995 г.

„Основните причини, довели до изчезването му, са директното преследване от рибари, промяната в местообитанията и намалелите хранителни ресурси“, добави Ценова.

Делфините също са животни, към които през годините е имало двойствено отношение. По думите на природозащитника през 60-те години те са били масово избивани заради делфиновата мас, която се е използвала за производство на фармацевтични продукти и промишлени смазки. От кожата на делфините са правени различни стоки. Месото им е служело за храна и примамка при улов, за производство на лепила, посочи още Ценова.

Макар през 1966 г. да влиза в сила забрана за лов на делфини за България, СССР и Румъния, а през 1983 г. - и за Турция, експертите считат, че популацията е застрашена. При мониторинга за летния сезон, чрез изследвания по въздух и вода, са наблюдавани 83 екземпляра на вида „Афала“, 87 – на „Черноморска свиня“, 66 – на „Обикновен делфин“ и 14 други, неустановени, коментира Ценова.

Тя посочи като важна част от биоразнобразието и морската трева. Природозащитниците обаче обръщат внимание, че и това, иначе широко разпространено в миналото, растение днес е повлияно от външни фактори. Морската трева е масовото използвана за храна на стопанските животни, за пълнеж на възглавници и дюшеци, за опаковане на чупливи предмети, отбеляза Ценова. „Но морската трева е много важен вид за екосистемата - образува обширни и плътни подводни обраствания, наречени ливади, които са местообитание за много видове животни“, подчерта тя и добави: „това растение пречиства и обогатява водата и почвата с кислород, укрепване тинята и бреговете на влажните зони и намалява силата на вълните“.

Може би най-ценната функция на растението е бързото фиксиране на атмосферния въглерод и превръщането му в неразтворима форма. Морските треви улавят до два пъти повече въглерод от тропичните гори за година на единица площ и го правят до 35 пъти по-бързо от тях, обясни Ценова.

Заплахи срещу Черно море

По отношение на замърсяването Черно море има няколко проблема, счита Ценова. Черно море е затворено море с голям водосборен басейн, „което прави естествената му среда и екосистемите му силно уязвими“, обясни тя.

Обогатяване на морските води с неорганични торове, свръхулов на морски организми, унищожаване на морското дъно в резултат от строителни дейности и дънно тралиране, привнасянето на чужди за Черно море видове растения и животни са сред предизвикателствата пред биоразнообразието и морската екосистема, посочи природозащитникът. Тя добави и промяната в климата и въздействията в резултат от човешката дейност.

„От най-сериозните заплахи е замърсяването на водите на Черно море чрез оттока от реките. В миналото това е довело до първия сериозен срив в екосистемите на Черно море“, коментира Ценова.

Тя обясни, че над 300 реки, сред които и най-големите европейски - Дунав, Днепър и Дон, се вливат в Азовско и Черно море. „Водосборният басейн на Черно море се простира на територията на 22 държави, от които само шест имат бряг на Черно море, което означава, че водите от 22 страни могат да достигнат Черно море, заедно с цялото замърсяване, което носят - най-вече с азот и фосфор, неорганичните торове, използвани масово в земеделието и от отпадните води в градовете“, предупреди природозащитникът.

Тя уточни, че до 80-те години е имало много развита индустрия и интензивно земеделие по целия водосбор на Дунав. По думите ѝ сега тези нива на замърсяване са драстично спаднали благодарение на взетите мерки и сключените международни спогодби. Ценова каза, че като членове на Европейския съюз България и Румъния имат вече строги задължения, които обаче по думите ѝ липсват в Русия, Украйна, Турция.

Важно е и хората да бъдат отговорни, защото един от проблемите на Черно море е замърсяването с пластмаса, отбеляза Ценова. „Знаем, че голяма част от боклука, изхвърлян на земята, попада в морето посредством дъжда, вятъра и други фактори“, напомни тя. Призивът ѝ е да изхвърляме отпадъците на определените за това места и, по възможност, винаги разделно.

По отношение на опасността за замърсяване на Черно море заради ситуацията с войната в Украйна природозащитникът каза, че нивата на замърсяване се следят постоянно. Доколкото съм запозната, има допълнителни точки за мониторинг. Важно е да имаме доверие на институциите, които се занимават с това и които засега се справят много добре, коментира още Ценова.

Като заплаха за Черно море природозащитникът посочи и отношението за опазване на дюните. Тя посочи, че продължават „апетитите към пълното им застрояване и унищожаване“ и припомни, че БФБ започна кампания „дЮни“ - за опазването им, за изграждане на дървени скари, които да гарантират, че видовете, които ги обитават, няма да бъдат унищожени, за водене на съдебни дела, които да гарантират запазването на последните оцелели площи.

Хората и морето

Въпреки че природозащитниците полагат усилия да привличат вниманието на хората към нуждата от съхраняването на Черно море, Ценова се притеснява, че усилията не са достатъчни. Тя сподели, че се опасява, че децата, които живеят до морето, всъщност нямат силна връзка с него. Според нея малко от тях практикуват морски спортове или са се возили на кораби и лодки.

„Не познават особеностите на морето, нито видовете му. Дори не ядат морска храна“, посочи още Ценова.

Помня, че когато преди 10 години организирахме пътуване с кораб за децата от парк „Странджа“, това беше истинско приключение за тях, защото не бяха преживявали подобно нещо, разказа тя.

„В Бургас връзката с остров Света Анастасия и Ченгене скеле чрез кораб вече компенсира тази липса, но има още много какво да се желае. Затова и ние се опитваме да даваме информация и да работим по различни инициативи за образование на младите хора и за превръщането им в истински приятели на морето и крайбрежните езера“, коментира Ценова.

От БФБ ще организират днес събитие, с което да отдадат почит на друг близък до морето човек - журналистката Цветелина Атанасова. Ценова каза, че Атанасова е била един от големите приятели на морето, гмуркала се е стотици пъти във водите му и е заснела голяма част от обитателите му.

Ще представим книгата „Моето Черно море“, която съдържа снимки и текстове за някои видове. Има и QR кодове с достъп до кратки видеа, снимани в Черно море от Цвети, каза природозащитникът. Информация за събитието е достъпна тук.

От Черноморския институт организират на 3 ноември Национална кръгла маса на тема „Морето - граница или врата 2023“. Събитието ще премине под надслов „Черно море и синият растеж в България“, добави Ценова.

Тя се надява скоро да излезе и новият филм на продуцента и режисьор Димана Шишкова, посветен на „хората на Черно море“. Шишкова стои и зад създаването на документалната лента „Случаят Бедечка“.