Гневът обикновено се смята за отрицателна емоция, но гневът може да бъде мощен мотиватор за постигане на трудни цели, доказва ново изследване, публикувано от Американската асоциация на психологите.
"Хората често вярват, че състоянието на щастие е идеално и мнозинството от хората смятат преследването на щастието за основна житейска цел. Гледната точка, че положителната емоция е идеална за психично здраве и благополучие, доминира в непрофесионалните и психологически наративи за емоциите, но предишни изследвания показват, че смесица от емоции, включително отрицателни емоции като гняв, води до най-добри резултати", обяснява водещият автор д-р Хедър Ленч (Heather Lench), професор от катедрата по психология и науки за мозъка от Тексаския университет A&M.
Според функционалисткия подход всички емоции, положителни и отрицателни, са реакции на събития в околната среда на човека, за да го подготвят за ситуации, които изискват действие. Например, тъгата може да означава, че човек трябва да потърси помощ или емоционална подкрепа, докато гневът може да предполага, че трябва да предприеме действия, за да преодолее препятствие, пояснява Ленч.
Всяка емоция може да изисква различен отговор.
За да разберат по-добре ролята на гнева за постигане на целите, изследователите провеждат серия от експерименти, включващи повече от 1000 участници, и анализират данните от проучването на повече от 1400 респонденти. Във всеки експеримент изследователите предизвикват или емоционална реакция (като гняв, веселие, желание или тъга), или неутрално емоционално състояние, и след това представят на участниците трудна задача. Например в един експеримент участниците решават сложни анаграми, в друг изпълняват логически тестове, трети играят компютърна игра, която симулира каране на ски (избягване на флагове на трасе за слалом) и една по-лесна игра, която включва само скок.
Във всички експерименти гневът подобрява способността на хората да постигат целите си в сравнение с неутралното състояние в решаването на пъзели, тестове и други задачи. В някои случаи това се отразява в по-голям брой отбелязани точки и по-кратко време за реакция. В един експеримент гневът увеличава броя на опитите за постигане на по-добър резултат чрез измама.
Освен това учените са изследвали резултатите от проучвания, проведени в САЩ по време на президентските избори през 2016 и 2020 г. Преди да гласуват, хората са били помолени да оценят колко ядосани биха били, ако предпочитаният от тях кандидат загуби. След приключване на президентската кампания респондентите са запитани дали са участвали в изборите и за кого са гласували. Оказа се, че избирателите, които съобщават, че се чувстват ядосани, че даден кандидат може да загуби, впоследствие са по-склонни да се явят да гласуват.
"Резултатите показаха, че гневът увеличава усилията за постигане на това, което искате, което често води до по-голям успех", отбелязва Хедър Ленч.
Според нея положителният ефект на гнева върху хората, в резултат на който те са по-отдадени на постигането на цели и често успяват в това, се проявява в ситуации, когато задачите са трудни, но този ефект не се наблюдава в ситуации, в които задачите са по-прости.
В някои експерименти подобни на гняв ефекти са наблюдавани при други емоционални състояния например, когато участниците се чувстват развеселени и силно възбудени. Според изследователя това показва, че емоциите, които обикновено се смятат за отрицателни, могат да бъдат също толкова полезни, колкото и положителните.
"Нашето проучване предоставя допълнителни доказателства, че човешкото благополучие изисква комбинация от положителни и отрицателни емоции. В някои ситуации последните могат да се превърнат в особено ефективен инструмент“, заключава Ленч.
