Сериозно редуциране на демографската картина в България прогнозират от Националния статистически институт през следващите няколко десетилетия. Изследването е разработено на база предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Прогнозата за демографските перспективи е до 2090 г., като за нея са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените.

Три са заложените сценарии за проекциите на населението, като те са в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната.

При първата хипотеза за конвергентност, която се счита за най-реалистична и е съобразена с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки, до 2075 г. населението на страната ще е под 5 милиона. В конкретика се очаква броят на българите да е 4, 9 млн. души. Хората на 65 и повече навършени години ще са 25.5% от цялото население. За сравнение с данните от последното преброяване към 7 септември 2021 година населението на страната е 6 519 789 души. Прави впечатление, че единствените две области, които според прогнозата, ще повишат числеността на населението си между 2025 и 2090 година са Пловдив и Сливен. За Пловдивско се прогнозира спад до към 2050 година, но след това се очаква ново нарастване и към 2090 година прогнозата е  населението да достигне  702 764, което е малко над 79 хил. души в сравнение с 2025 година. В Сливен през 2025 година се очаква броят на хората да е 167 075 души, а 75 години по-късно той да нарасне до 186 057.

Прогнозираните данни за София столица сочат население през 2025 година от 1 268 307, а през 2090 година 1 249 524.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

В Хасковска област последното преброяване отчете население от 211 565 души. При очаквания спад според изследването на НСИ, към 2025 година то ще да достигне до 197 890 души. От тях 95 688 ще са мъжете, а 102 202-жените. Коефициентът на възрастова зависимост се изчислява на 66.13, което означава, че на 100 души население в активна възраст ще се падат 66 лица в зависимите възрасти- под 15 и над 64 години.

Стопяването на населението в областта продължава и през 2050 година, когато прогнозата при реалистичния вариант сочи население в региона от 141 275 души. В края на застъпения прогнозен период-2090 година жителите на областта ще са 91 168 или с 43 % по -малко спрямо 2021 година. Разликата в съотношението мъже жени се променя в полза на мъжете. Според прогнозата броят им ще е 47 373, а този на жените - 43 795. Коефициента на възрастова зависимост е 89.40 %, а това означава. Това означава, че на 100 души икономически активно население, 89 ще са деца до 15 години или възрастни над 64 години.

При варианта за относително ускоряване, при който се предполага, че демографското развитие ще протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната, прогнозата за населението на Хасковска област през 2025 година е за 198 210 души, през 2090 година -105 338 души.

При третата песимистична хипотеза на прогноза, при която изчисленията се правят на базата на предполагаема неблагоприятни социално-икономически процеси в страната, Хасковска област се топи до 2090 година до население от 84 1 36 души.

Негативната прогноза за все по ограничен човешки ресурс автоматично святка червена лампа за общините, които трябва сериозно да се заемат с инвестиционното си планиране и развитието на стратегии за осигуряване на по-добри условия за живот на населението си, за да предотвратят до минимум предпоставките за трудова миграция към други общини и областни на страната.

Освен това, проучването на НСИ за демографията в страната ни, показва и крещящата нужда от административна реформа у нас, тъй като при ситуация на понижаващ се броя на населението и сега много общини, като Маджаровска, например, в област Хасково, не отговарят на условията на Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Според него, за да имаме община, населението на територията трябва да е поне 6 000 души. А както по всичко изглежда, обезлюдяването ще е трайна тенденция.

Най-логичният сценарий тук е да се върви към окрупняване на областите от сега действащото административно делене в районите за планиране от ниво 2 с общ административен център. За  формирането на тези райони изискуемото по европейския стандарт минимум население е 800 000 души. В България тези райони са 6. Северозападеният район включва Видин, Враца, Ловеч, Монтана, Плевен. В Северения централен район влизат:Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра. Варна, Добрич, Търговище, Шумен са в Североизточен район за планиране. Югоизточеният обхваща :Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. В Югозападения район са: Благоевград, Кюстендил, Перник, София, София столица. Хасково заедно с Кърджали, Пазарджик, Пловдив и Смолян формират Южен централен район. България обаче е единствената държава в ЕС, в която райнирането от ниво 2 действа единствено с цел събиране на статистически данни, но в него не се осъществяват реални регионални политики.

Красимира Славова