На фона на усложнената зимна обстановка от последните дни в България, снежните бури, които обхванаха част от страната и доведоха до бедствено положение, блокади и места без ток, вода и топло, все пак българинът устоя на времето и за пореден път показа, че и в най-трудните моменти успява да запази чувството си за хумор и да се шегува със ситуацията.
Родният, съвременен фолклор на социалните мрежи роди нови думи - „снегокалипсис“, „дървопад“ и „токонет“. Фейсбук и инстаграм бяха претрупани от снимки с апокалиптични ситуации, но озаглавени от тези новородени, забавни думи.
Най-често закъсалите в снежни преспи по пътищата на страната или просто в квартала бяха кръстени „снегокалипсис“, а натежалите от сняг паднали дървета и клони в София и страната - „дървопад“. „Токонет“-ът също връхлетя редица градове и села, които се оказаха без ток часове, а за някои и дни.
Според психолози хуморът в подобни ситуации е избавление, утеха, сламка и отдушник при трудности. Особено за нашите ширини, в които вицове се раждат на всяка крачка.
Допитахме се и до експерти, специалисти в областта на родния ни език какво мислят за тези новопоявили се думи. Проф. д-р Петя Осенова, дългогодишен преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски", автор на редица научни статии и материали и ментор заяви специално за Dariknews.bg, че всъщност образуването на сложни думи от два корена е много типично за българските отглаголни съществителни и даде пример с кръводаряване, снеговалеж, дърводобив, водоснабдяване, главозамайване и др.
„Този модел се среща и при глаголите, но е поне три пъти по-слабо активен. В речника ни няма, например, активни глаголи, като снеговаля и дърводобивам. Глаголите предпочитат да изразяват аналитично своите участници. Някои сложни глаголи могат да се парафразират с изрази (срв. кръводарявам -> дарявам кръв; водоснабдявам -> снабдявам с вода; ръкомахам -> махам с ръка), но при други парафразите им не се използват в съвременния език (срв. свещенодействам -> действам свещено, благоухая -> ухая благо)“, посочи проф. Осенова.
Според нея думата „дървопад“ очевидно следва модела на думата „водопад“, така че тя е конструирана по правилата на словообразуването, но със сменен корен в първата част на думата. При „снегокалипсис“, според проф. Осенова, интересното е, че при заемка от гръцки език първата част се замества с родна дума. „Но трябва да се отбележи, че заместването е направено по такъв начин, че да се разпознае думата апокалипсис, на основата на която е изкована новата дума“, допълни тя.
По думите й подобно е положението и при „токонет“.
„В езика ни има сложни съществителни с корен ток - токоносител например. Изкована е нова дума чрез два корена: единият домашен - ток, и другият чужд – нет. Такива думи, продукт на лично словотворчество, се наричат оказионализми, т.е. преднамерено образувани думи за целите на конкретна ситуация чрез трансформация на познати за езика модели“, посочи езиковият експерт.
Според нея някои от тези оказионализми могат да се превърнат в неологизми, т.е. да започнат да се употребяват и по-широко в обществото, докато напълно се усвояват в лексикалната система и започнат да се възприемат като „свои“.
"Но това няма как да се знае със сигурност предварително. Срещам постоянно такива новосътворени думи, но за съжаление, ако не се записват, се забравят. Една такава дума, която според мен се е превърнала в неологизъм, е книгохолик. Много популярно покрай пандемията стана и съчетанието „хоум офис“, посочи още проф. д-р Петя Осенова.
Тепърва предстои да видим още колко нови думи ще влязат в речника ни, вдъхновени от различни ситуации от живота.
