„На утрото да съм сестра” е трета поред книга със стихове на учителката от Мадан Светла Узунова-Сандова, която ще бъде представена пред смолянска публика в зала „Петър Стайков” на КДК на 7 декември от 18 часа. Поетесата е родена в с. Еньовче, област Кърджали. Завършила е ПУ “Паисий Хилендарски”. Работила е като репортер във в. „Нов живот” и „Маданска трибуна”, като организационен работник в с. Бял извор и град Мадан. Ала най-дълго е учила децата на Жълтуша, Еньовче и отново на Мадан.
Светла Узунова е автор на три поетични книги: „Зерделина” (2000 г.), „Истина и обич” (2017) и „На утрото да съм сестра” (2023 г.). Освен че има дарбата да ражда талантливи стихове, тя роди и един министър – Борислав Сандов, на околната среда и водите в кабинета на Кирил Петков.
Авторката споделя разбирането, че поезията е невъзможна нито като изказ, нито като въздействие, ако творецът не се разголи пред белия лист, пред нея или пред най-близките си, ако не носи болката, тревогите и надеждата на своето време. Тя се вълнува не само от топлината на семейния уют, но и от проблемите на българския човек в началото на двадесет и първи век.
Докосването. Близостта...
Как трайни са следите им след време.
Оплетох ръкавица на нощта,
с която бях преди столетия с тебе.
Под шапка невидимка чувствата си скрих
и отлетях по своята пътека.
Сега се връщам... В мигове успях
онази топлина да върна.
Довиждане. Едва ли пак кръвта
на любовта ще бъде някой ден подвластна.
Оплетох ръкавица на деня...
Ах, любовта! Тя вечно е прекрасна.
В стихосбирката има 126 стихотворения – богата ретроспекция на един живот, изживян от „осанна” „до разпни го”, от огъня на радостта до огъня на непрогледната тъга. И все пак оптимизмът надделява, защото Светла знае, че замрежените от мъка очи виждат много по-далече от бистрите, студени и безчувствени очи.