Близо 1900 лекари от България са работили в Германия през 2020 година, с тенденция към повишаване.
В благоденстваща Германия липсват лекари, особено общопрактикуващи и лекари в регионални болници. Защо е така?
Около 5000 лични (джипита) липсват в благоденстваща Германия, а според прогнозата на седмичника „Ди Цайт“ през следващите години положението рязко ще се влоши, защото над 40% от сега практикуващите лекари са на възраст над 60 години. Средната възраст всички джипита и сега е съвсем малко под тази граница.
„На хоризонта се очертава картина, в която кабинетите вече не приемат нови пациенти и опашките от записали се стават все по-дълги“, пише седмичникът. Да не говорим, че и броят на лекарските кабинети се топи – между 2012 и 2022 той е намалял със 7,6%. Същото число 7,6 маркира друга тревожна тенденция: прегледът на един пациент вече трае средно 7,6 минути - твърде недостатъчно време за сериозна медицинска работа.
Ограничените здравни бюджети и други абсурди
В Германия има предостатъчно специалисти по кардиология и радиология, които печелят отлични пари, но за сметка на това дефицитът на лекарите, които се грижат за всекидневните болежки на хората се чувства все по-остро. Общопрактикуващите медици, които третират всевъзможни болки, високо кръвно или грип, понякога работят по 60 часа седмично, а често се оказва, че трудът им е дори безплатен.
И това е един от абсурдите на германската здравна система. Здравните каси налагат ограничения на честотата, с която един и същи пациент може да бъде третиран в рамките на един месец. И ако този „бюджет“ е изчерпан, пациентът няма вече право на лечение, но джипитата въпреки това изпълняват хуманния си дълг – и лекуват. Ето защо министърът на здравеопазването Карл Лаутербах иска да промени системата на заплащане за джипитата и да намали бюрокрацията, в която са затънали домашните лекари.
Не само тройната коалиция в Берлин споделя възгледите на здравния министър – опозицията също бие тревога заради недостига на лекари. Преди няколко дни ХДС внесе свои идеи за решаване на проблема. Християндемократите смятат, че страната се нуждае от национален план за откриване на повече места за студенти по медицина в университетите и за снижаване на твърде високите изисквания за успех към кандидат-студентите.
Чуждестранни кадри
Всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) също пише, че проблемът все повече се изостря и страната се нуждае от повече студенти по медицина. През 2022 година в Германия са били регистрирани 421 303 лекари, но според прогнозите до 2030 недостигът на лекари ще достигне невероятното число 200 000, като общият дефицит на кадри в медицинския сектор ще възлиза на един милион.
Вестникът цитира венецуелската лекарка Аниели Бру Перес, която е основала посредническа агенция за привличане на латиноамерикански лекари. Тя твърди, че за 10 години в Германия могат да заработят до 100 000 лекари от Латинска Америка. „Това няма да реши проблема, но да се надяваме, че поне ще предотврати най-лошото“, казва Перес. Венецуелската лекарка обяснява защо нейните колеги от Латинска Америка срещат трудности в Германия. На първо място те трябва да знаят или бързо да научат немски, а освен това са принудени да преодоляват различни бюрократични препятствия. За лекари с диплома, издадена извън ЕС, се налага приравняване, свързано и с допълнителни изпити по специалността.
Лекари от България
В Германия работят и доста български лекари. С изключение на владеенето на немския език, останалите изисквания не важат за тях, когато започват работа в Германия. Според статистиката на Федералната лекарска камара от 2020 година тогава в страната са работели 1883 лекарки и лекари от България, от които 1400 - в болници. Статистиката показва, че само четири други държави от ЕС са били представени с повече лекарив Германия – това са Гърция, Румъния, Полша и Австрия.
Според статистиката от миналата година стартовата брутна заплата на един асистент в комунална клиника в Германия възлиза на около 4600 евро, а средната лекарска заплата е към 7462 евро бруто, като има големи различия в зависимост от специалността, от това дали лекарят работи в университетска клиника, комунална болница, медицински здравен център или друго място, както и от опита и позицията в йерархията.
