Луната е постоянна величина в нощното небе и следва предсказуеми фази в своята орбита. Въпреки това размерът ѝ вероятно се е променял с течение на времето. Проучване, публикувано на 25 януари в списание Planetary Science Journal, установи, че Луната е намалила обиколката си с повече от 45 метра, тъй като нейното ядро постепенно се е охлаждало през последните няколкостотин милиона години.
Екип от учени от НАСА, института Смитсониън, Щатския университет на Аризона и Университета на Мериленд откриха доказателства, че продължаващото свиване е довело до някои промени на повърхността около южния полюс на Луната. Релефът се е променил дори в районите, където НАСА се надява да кацне по време на мисията с екипаж "Артемида III".
Този лунен процес на свиване прилича на това как гроздето се набръчква, когато се превръща в стафида. Луната също се набръчква и сгъва, когато се свива. Гроздето обаче има гъвкава кожа, докато Луната има крехка повърхност. Крехкостта води до образуване на разломи, при които части от кората се притискат една към друга. Тази дейност, причинена от това продължително свиване, често е съпроводено със сеизмична активност като лунните земетресения. Всяко местоположение в близост до тези разломни зони на Луната може да представлява заплаха за човешките изследвания там по същия начин, по който живеещите в близост до разломни линии на Земята са изправени пред по-голям риск от земетресения.
В новото изследване екипът свързва група разломи в южната полярна област на Луната с мощно лунно земетресение, регистрирано от сеизмометрите на "Аполо" преди повече от 50 години. Те използваха компютърни модели, за да симулират стабилността на повърхностните склонове тук, и установиха, че някои области са особено уязвими за лунни свлачища в резултат на сеизмичната активност.
"Нашето моделиране показва, че плитките лунни земетресения, способни да предизвикат силни земни трусове в южната полярна област, са възможни в резултат на приплъзване на съществуващи разломи или образуване на нови настъпателни разломи", казва в изявление Томас Р. Уотърс, съавтор на изследването и почетен старши научен сътрудник в Националния музей на въздуха и Космоса. "Глобалното разпределение на младите разломи на натиск, потенциалът им да бъдат активни и възможността за образуване на нови разломи на натиск от продължаващото глобално свиване трябва да се вземат предвид при планирането на местоположението и стабилността на постоянните аванпостове на Луната."
Плитките лунни земетресения се случват само на около 180 км дълбочина в лунната кора. Те се причиняват от разломи и могат да бъдат достатъчно силни, за да повредят оборудване и структури, създадени от човека. Земетресенията обикновено продължават само няколко секунди или най-много минути. Плитките лунни земетресения могат да продължат с часове и дори цял следобед. Екипът свързва земетресението с магнитуд 5 по скалата на Рихтер, регистрирано от пасивната сеизмична мрежа на Аполо през 70-те години на миналия век, с група разломи, открити от Лунния разузнавателен орбитален апарат наскоро. Това означава, че тази сеизмична активност може да опустоши всички бъдещи хипотетични поселища на Луната.
