Парламентът прие окончателно на второ четене в четвъртък новия закон за Българската народна банка (БНБ), който ще замени валутния борд с членство в еврозоната от датата на приемането на страната в паричния съюз.
Новият закон ще отмени действащия, който е от 1997 г. В него е разписана новата роля, която българската централна банка ще има в Евросистемата след влизане в паричния съюз. При обсъждането на текстовете управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че централната банка вече е отворила ново звено в структурата си, което да възстанови кадровия капацитет за правене на истинска парична политика, която България няма вече 25 години.
Със законопроекта за БНБ се урежда статутът на еврото като парична единица, както и определянето на дизайна на националната страна на разменните евромонети, пускането и изваждането от обращение, замяната, обмяната и възпроизвеждането на евробанкноти и евромонети. Преодоляват се и всички правни несъответствия, отчетени в докладите за конвергенция на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия, отнасящи се до устройствения закон за БНБ.
Не се предвиждат промени спрямо действащото законодателство по отношение на процедурата по избор на състав на управителния съвет на БНБ. Управителят на банката ще продължи да се избира от Народното събрание. По предложение на управителя парламентът ще избира и подуправителите - ръководители на основните управления „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“. Другите трима членове на управата се назначават от президента. Мандатът на членовете на управителния съвет остава 6 години.
В законопроекта е регламентирано и управлението на резервите на БНБ, които не са свързани с паричната политика на Евросистемата, както и възможността БНБ да управлява чужди активи.
Близо три часа продължиха дебатите по законопроекта в пленарната зала, стигна се до размяна на реплики на висок тон. По време на дискусията се разразиха традиционните спорове по въпроса за приемането на еврото. „Възраждане“ предложиха идеята си от референдума законът да влезе в сила от 2043 г., но текстът беше отхвърлен.
Междувременно, реалната дата за влизане в паричния съюз продължава да се отдалечава. Въпреки че официалната целева дата на правителството продължава да бъде 1 януари 2025 г., управляващите вече започнаха да подготвят населението, че най-вероятно тя няма да бъде спазена. Премиерът акад. Николай Денков наскоро намекна, че 1 януари 2025 г. не следвало да бъде „сакрална дата“.
За пореден път Тошко Йорданов от ИТН повдигна темата за политическите назначения в БНБ. По думите му в момента има две политически назначения в управителния съвет на БНБ и ако eдиният подуправител - Петър Чобанов, наистина разбира от финанси, то другият - Андрей Гюров, разбира от голф игрища. Затова от „Има такъв народ“ предложиха член на управителния съвет на БНБ да не може да бъде лице, което в предходните пет години е било член на политическа партия, като изискването да влезе в сила от 8 март тази година. Текстът обаче не беше подкрепен.
Венко Сабрутев от ПП-ДБ коментира, че предложението на Тошко Йорданов е пример за това как през законодателство могат да се мачкат хора и държавни органи. По думите му това не е просто атака към Гюров, а атака към БНБ и финансовата стабилност на страната.