Анализът е публикуван в „Капитал“ на 6 юли 2023 г. и описва мафиотска картина в съдебната власт, на която не реагират нито прокуратурата, нито Висшият съдебен съвет (ВСС). „Дневник“ го препубликува по повод убийството на Мартин Божанов - Нотариуса в София в сряда.
Историята на Петьо Еврото и създадената от него схема за търговия с влияние в прокуратурата и съда, която бе разобличена в поредица разследвания на Антикорупционния фонд, съвсем не е единствена. Има поне още една организирана групa, която е с възможности за въздействие върху дела и преписки. И двете групи се радват на прокурорски чадър, който им осигурява комфортен „бизнес“ и им дава самочувствието да упражняват натиск върху магистрати - било с корумпиране с големи суми пари, както при Петьо Еврото, било с откровени заплахи и фабрикуване на компромати.
Проблемът е, че в системата знаят за т.нар. лобисти в съдебната власт от години, но за институциите този проблем като че не стои. А именно той е една от причините за развращаването на магистратите и за срива на авторитета на съдебната власт.
Мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) безучастно наблюдаваше драстични случаи на натиск върху магистрати през последните години. Два от тези случаи са особено стъписващи заради арогантния и демонстративен начин, по който публично, в съдебна зала, са атакувани съдии. Съдиите Владислава Цариградска от Плевенския окръжен съд и Цвятко Лазаров от Софийския апелативен съд от няколко години чакат адекватна институционална реакция от ВСС, прокуратурата, МВР, Инспектората и куп други институции заради координиран натиск върху тях по конкретни дела, с откровени манипулации и заплахи.
Тормозът е организиран от едни и същи хора, които видимо се ползват с прокурорски чадър, включително и със знанието на двама главни прокурори поред - Сотир Цацаров и Иван Гешев.
Става въпрос за знакови имена, които публикации в медиите от години уличават като основни действащи лица в измамни схеми с участието на прокуратурата и/или съда.
Името на Мартин Божанов-Нотариуса се появи публично в разследване на Антикорупционния фонд за прокурорския рекет върху бизнесмена Веселин Денков и приятелката му Ивайла Бакалова. Името на адвокат Калин Чанков бе замесено в скандална съдебна измама, разказана от e-vestnik, при която фирма, осъдила Инвестбанк за 9 млн. лева, губи правата си, след като Чанков се отказва от иска уж от името на фирмата. Името на адвокат Велимир Атанасов изплува около скандала „Жоси“ с вече бившия главен прокурор Иван Гешев, където съсобственикът на фирмата Георги Георгиев свидетелства, че Атанасов му бил препоръчан от Гешев да му помогне да се разправи със съдружника си и да прехвърли дял на баща му Стоимен Гешев.
Всички те са споменавани в медиите като съпричастни със съмнителни сделки. Всички те са известни като влиятелни лобисти с високо покровителство в съдебната система.
Да се разправим с неудобния съдия
През есента на 2019 г. съдия Владислава Цариградска от Районния съд - Луковит (към оня момент), става обект на целенасочена негативна медийна кампания - първо в ПИК, после в БЛИЦ и „Уикенд“, където е окачествена като „метежница срещу Гешев“ (тогава кандидат за главен прокурор) и като съдия, обслужваща интересите на криминалния свят. Съдия Цариградска е активен член на Съюза на съдиите в България, в онзи момент е инициатор на подписка в защита на съдебния състав по делото на Джок Полфрийман, подложен на обществено обругаване, включително и от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров. Цариградска дава интервюта, в които говори за недопустимата политизация в изявленията на Цацаров и нападките му срещу съда. По тази причина първоначално тя решава, че медийната атака срещу нея е провокирана от тази й активност. Последвалото развитие на събитията обаче я кара да заподозре и други интереси.
Още в деня на първата публикация - на 8 октомври 2019 г. - съдията сезира Инспектората към ВСС да започне проверка срещу нея. (Тази проверка по-късно е прекратена с решение, че няма данни за нарушения.)
Същия ден обаче тя получава предупреждение, предадено й от нейна близка: да се отведе от дело по имотен спор на Мартин Божанов, срещу което щели да „свалят“ публикацията от сайта на ПИК, даже да й платят „някой лев“. „Ако не изпълня искането обаче, ще стана неспособна да работя, но не само като съдия, а въобще. Освен това щели да последват още публикации срещу мен. Изрично бе уточнено, че „Марто“ е много близък с „Иван Гешев и Пеевски“, цитира съдийката предупреждението в сигналите си до институциите по-късно.
Цариградска веднага съобщава за случилото се на много колеги, консултира се с тях, а междувременно срещу нея продължава медийната кампания с очернящи публикации.
На 14 януари 2020 г. се провежда съдебно заседание по въпросното дело - иск по чл. 19 по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обявяване на предварителен договор за продажба на имот за окончателен. Делото се води по иск на сегашната съпруга на Божанов, Гергана Божанова (тогава Грънчарова), по това време негова интимна приятелка, която по време на процеса му ражда дете. Ответници са самият Божанов и тогавашната му съпруга, т.е. претенцията на бъдещата съпруга на Божанов е да се прехвърли семейният имот на нея с мотив, че имали договор.
Божанов, адвокатът му Велимир Атанасов и адвокатът на Грънчарова Калин Чанков настояват Цариградска да си направи отвод, като се позовават на публикациите срещу нея, правят твърдения за предубеденост по делото и влияние върху свидетел. В съдебната зала Божанов заявява: „Омразата на председателя на състава към мен и адвокат Атанасов произхожда от това, че ние сме в близки приятелски отношения с лице, което заема висок пост в съдебната власт. Пък аз не крия, че съм в приятелски отношения и с Лозан Панов, който също е на снимка с г-жа Владка, видях го от медиите..."
Съдията отказва отвод, Божанов демонстративно напуска залата, а лице от публиката се приближава към съдийската банка с намерение да я заговори. Съдията настоява адвокатите да останат в залата, за да предотврати евентуална провокация. Човекът, далечен познат, споделя, че возел Калин Чанков до съда, пита я за съпруга й и детето и вместо да напусне залата, както тя поискала, с двусмислен силен тон заявил:
„Нали знаеш какво ми се случи на мен, бях в инвалидна количка!"
Цариградска възприема това като нова заплаха. През следващите шест месеца - от януари до юли 2020 г., се движи с охрана, назначена от министъра на правосъдието (тогава Данаил Кирилов). Охранявана е от двама униформени служители на ГД „Охрана“ и специален служебен автомобил, който я вози от дома й в Плевен до съда в Луковит и обратно, жилището й е обект на техническа защита.
От колеги научава, че около две години по-рано, през 2017 г., същите хора по аналогичен начин са заплашвали в съдебна зала съдия Цветко Лазаров от Софийския апелативен съд, като дори са представили в съда фалшифицирани документи, уличаващи го в конфликт на интереси. И отново искането е било съдията да си направи отвод по конкретно дело, също по чл. 19 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен. Срещу съдия Лазаров е изградена версия, че той чрез вещото лице по делото е поискал подкуп от страната по делото, като за целта с експерта бил подписан договор за заем и запис на заповед в полза на майката на съдията. Вещото лице, разбира се, отрича това и в протокола от заседанието е записано неговото изявление, че на датата, на която уж са подписани двата документа, той не само е бил в чужбина, но и там е гласувал на 26 март 2017 г. за парламентарните избори.
Лазаров официално сезира МВР, нещо повече - лично уведомил тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, но единствената институционална реакция на неговия сигнал била, че той самият няколко пъти е бил привикан на разпит в ГДБОП, за да го питат дали е вземал подкуп. От преписка на прокуратурата с ВСС става ясно, че неговият сигнал до Цацаров е бил препратен на Софийската градска прокуратура (СГП), която още през декември 2017 г. е отказала да образува досъдебно производство, като преписката е била докладвана на спецзвеното „Антикорупция“. През 2022 г. след негово запитване е уведомен от прокуратурата, че има прокурорски отказ да се образува досъдебно производство, защото не са били събрани достатъчно данни за неправомерни действия от негова страна.
Институционална реакция
Двамата съдии сигнализират ВСС и през февруари 2020 г. се явяват на изслушване пред Съдийската колегия, за да разкажат за натиска, на който са били подложени. Колегията гласува декларация в тяхна защита, както и приема механизъм за действие при засягане на независимостта на съда или натиск върху съдиите.
Нещата замират дотук. Докато през юни 2021 г. излиза поредното разследване на Антикорупционния фонд за прокурорския рекет върху бизнесмена Веселин Денков и приятелката му Ивайла Бакалова. Разследването разкрива „кои са „професионалистите“ с влияние в съдебната система“ - лобисти, които искат големи суми пари, за да въздействат за определен изход на делата, в случая - за изваждане на Денков от ареста. Един от замесените в това разследване е Мартин Божанов, като публикацията отваря сериозни съмнения за свързаност между него и ръководството на спецправосъдието.
Това става повод Даниела Марчева от Съдийската колегия на ВСС да поиска ново обсъждане на случая с двамата съдии в контекста на разследването на АКФ. Марчева сочи, че декларациите в защита на съдиите не са достатъчни, когато става въпрос за криминални атаки - тогава истината може да бъде установена единствено в наказателно разследване. След нов дебат колегията взема решение да поиска информация по случаите на двамата съдии от министъра на вътрешните работи и от главния прокурор.
А отговорите от Гешев и МВР са парадоксални. Както стана вече ясно, сигналът на съдия Цветко Лазаров е порязан още през 2017 г. от прокуратурата. По казуса на съдия Цариградска пък нищо не е направено - нито от прокуратурата, нито от МВР, защото тя просто не била подала сигнал, че е жертва на престъпление.
Това става ясно от отговорите и на двете институции.
Самата Цариградска неведнъж е заявявала, че в случая тя действа не като жертва на престъпление, а като съдия, който настоява за адекватна защита на съдийската неприкосновеност и независимост. В същото време нито прокуратурата, нито МВР са съд, че да се задействат само ако са сезирани със сигнал от пострадал. Те не просто могат, а са длъжни да се задействат винаги когато имат данни за престъпление, дори когато тези данни са дошли от „случаен гражданин“, от медиите и т.н. Съдия Цариградска е получила охрана през 2020 г. от Съвета по охрана, в който участва главният секретар на МВР. Гешев и МВР са информирани след първото изслушване на двамата съдии през февруари 2020 г., както и на 6 юли 2021 г. с писма от ВСС, в които се иска информация какво са направили с двата казуса.
Но досъдебно производство по тези два казуса е образувано чак в началото на 2023 г. - това отговориха на въпрос на „Капитал“ от Софийската градска прокуратура. Производството е образувано по проверка, назначена в края на декември м.г., и е по обвинение за образуване и ръководство на организирана престъпна група, създадена с користна цел да върши имотни измами и престъпления по чл. 143 НК, а именно упражняване на противозаконно влияние върху съдии. Няма привлечени лица, казват от СГП.
Така близо 6 години след атаката срещу съдия Лазаров и три години и половина след заплахите срещу Цариградска прокуратурата започва разследване. Нищо че по случая на Лазаров вече веднъж е отказала да образува преди пет години.
Стар познайник на... медиите
„Множество публикации в медиите [...] сочат на съмнения за участие на споменатите лица - Мартин Божанов, адвокат Велимир Атанасов и адвокат Калин Чанков, в организирани незаконни дейности и свързаността им с висши магистрати, включително с главния прокурор, с високопоставени полицейски служители, както и твърдения за неслучайна липса на институционална воля за разследването им. Част от медийните случаи са свързани със съмнения за влияние върху съдебната власт“, пише Владислава Цариградска в сигнала си до министрите на правосъдието Надежда Йорданова и на вътрешните работи Бойко Рашков от януари 2022 г., когато за пореден път се опитва да провокира институционална реакция
Кои са хората, които демонстративно и безнаказано заплашват съдиите в съдебни заседания?
Един от тях е Мартин Божанов, представящ се като консултант по „всякакви въпроси“, известен с прякора Нотариуса, макар че той никога не е бил нотариус. Но пък публикации го свързват с имотни измами, както и с една кражба на дело, за която срещу Божанов и чичо му е имало досъдебно производство - през 2004 г. от адвокатската стая на Върховния касационен съд по време на обедната почивка изчезва папката с дело срещу легендарния нотариус Слави Крашевски заедно с оригиналните документи в него. По това време срещу Крашевски има над 40 досъдебни производства за нагли измами. Софийският районен съд оправдава Божанов и чичо му, имало прокурорски протест, но по-нататъшното развитие на делото е неясно. Аз съм неосъждан и без висящи производства - казва Божанов в интервюто пред АКФ, когато го питат за делото „Крашевски“. Мартин Божанов е един от главните герои в разследването на АКФ „Списък за бърз контрол: Историята на Веселин Денков и специализираното правосъдие“.
Сегашната му съпруга Гергана през 2020 г. е назначена за разследващ полицай в ГДБОП след странен конкурс, пише Frognews. По информация на „Капитал“ известно време след това й е отнет допускът до класифицирана информация - по времето на Бойко Рашков, но после Административният съд - София-град, й връща допуска и тя получава достъп до секретните материали за организираната престъпност у нас.
Другият герой в разследването на АКФ за Веселин Денков - адвокат Емил Писков, е в кантората на Божанов. Емил Писков е бивш служител на ГДБОП и на Държавната агенция за национална сигурност. Той живее в декларирано съжителство със съдия Маргарита Немска от Административен съд - София-град, която е бивш заместник градски прокурор на София.
За адвокат Калин Чанков от Софийската адвокатска колегия в публикация на е-vestnik се сочи, че срещу него „има висящо наказателно производство, свързано със спор за имот, кой знае как прехвърлен с пълномощно от мъртъв човек. А през 2009 г. адвокатът е уловен при акция на полицията в клон на банка, заедно с двама души, следени за незаконна банкова операция, докато се опитват да изтеглят в брой 800 000 лв. Двамата са вкарани в ареста, а срещу адвоката не са повдигнати обвинения, той остава свидетел“. Но най-парадоксалният случай, с който адв. Чанков се прослави, е начинът, по който встъпи в дело вместо законния адвокат на фирма, осъдила Инвестбанк на Петя Славова за 9 млн. лева, и оттегли иска от името на фирмата. Съдията, допуснал адвокат Калин Чанков, е член на Съдийската колегия на ВСС - Стефан Гроздев, номиниран от ДПС, въпреки че професионалната кариера на Гроздев е белязана с много спорни моменти, пише е-vestnik.
Името на адвокат Велимир Атанасов се появи в скандала „Жоси“ около Иван Гешев, който бившият правосъден министър Надежда Йорданова постави за разглеждане от ВСС в искането си за отстраняване на Гешев през 2022 г. Бившият съсобственик на фирмата Георги Георгиев заяви, че Гешев му обещал съдействие за разрешаване на бизнес конфликт със съдружника му срещу прехвърляне на дял от фирмата на баща му - Стоимен Гешев, което даже било задвижено в Търговския регистър.
Именно Иван Гешев свързал Георгиев със свои близък адвокат Велимир Атанасов, свидетелства бизнесменът, нещо повече - на него платил поисканите му допълнително 30 000 лева. Самият адвокат Атанасов отрече в отношенията му с Георгиев да са замесени магистрати, отрича и да е получавал пари. Името на адвокат Атанасов излиза и като защитник на Инвестбанк по друго скандално дело - за уж изплатени в брой 1 млн. лева, дължими на фирма, на неграмотен гражданин с ниски доходи. Всъщност адвокатът се явява по много дела на Инвестбанк и Петя Славова, а в немалко публикации се твърди, че общите консултантски дружества на Атанасов и Мартин Божанов са основните консултанти на банката и Славова.
Уплашеният съдия е също толкова опасен, колкото и корумпираният
Цялата история далеч надхвърля инцидентен проблем на двама съдии, станали прицел на изнудване.
Историята на Цариградска и Цветков е илюстрация на обезсмислянето на правосъдието, обгърнато от тази лепкава мрежа от престъпност и корупция, която на практика се държи от върховете на прокуратурата.
Има два големи бандитски кръга, които упражняват влияние върху дела и преписки чрез подкупи, рекет и изнудване на магистрати, коментират за „Капитал“ столични съдии. Единият е групата около Мартин Нотариуса, другата е мрежата около Пепи Еврото, първите се ползваха с протекцията на Гешев, вторите са близки до сегашното ръководство, твърдят съдиите. Дали това наистина е така, или е само фолклор от кулоарите на на Съдебната палата, може да се установи от ефективно и безпристрастно разследване - както казва Даниела Марчева. И затова многогодишното забавяне на разследването изглежда като някакъв отговор.
Всичко това обаче се отразява на съдиите, на тяхната психика - когато „всеки знае, че е сам и държавата не е зад гърба му“ - по думите на съдия Цариградска.
„Изплашеният съдия е не по-малко опасен за обществото и за независимостта на съдебната власт от корумпирания съдия, защото корумпираният може да бъде разследван и това да доведе до отстраняване. Но уплашеният съдия не върши нищо друго, освен може би тежко етично нарушение, което обаче е много трудно да се установи, да не кажа - невъзможно“ - коментира Владислава Цариградска при изслушването й във ВСС през 2020 г.
А Пленумът на ВСС ще обсъжда натиска над магистрати, но не всички такива случаи, а само оплакванията на членовете на прокурорската колегия. В разгара на кампанията по отстраняването на главния прокурор Иван Гешев членове на ВСС изведнъж установиха, че прокуратурата използва правомощията си за натиск и рекет върху магистрати. Разбраха го чак когато се оказаха персонално засегнати - след като прокуратурата образува проверки по „сигнали на граждани“ и започна да привиква на разпити членовете на прокурорската колегия, подписали предложението за отстраняване на Гешев. Засегнатите даже се обидиха на колегите си, че не са проявили съпричастие и не ги попитали как се чувстват. А случаите като тези на Цариградска и Лазаров ще останат за някой друг път.
