Европейската комисия съобщи днес, че е решила да предяви съдебен иск срещу България и още 6 държави заради това, че не са приключили прегледа на два вида планове - за управление на речните басейни и за управление на риска от наводнения, както изискват две директиви от 2000 и от 2007 година. Конкретно за България и Ирландия става дума за първата директива.
Процедурата по този въпрос е започната преди година, когато българските власти са били уведомени за проблема. През февруари 2023 г. управляваше кабинетът на Гълъб Донев, подбран и служебно назначен от президента Румен Радев. Министър на околната среда и водите беше Росица Карамфилова-Благова, но нямаше работещо Народно събрание. Втората стъпка е направена от Брюксел през септември, но резултат отново няма.
Рамковата директива за водите, важна част от Европейската Зелена сделка, се занимава с водните басейни като реки и езера и има за цел да намали и отстрани замърсяването, за да се гарантират достатъчни обеми и за хората, и за дивата природа. Директивата за наводненията е важна за подготовката за наводнения и управлението на това бедствие, нанасящо щети на хората, селищата, индустрията, икономиката и природата. Ревизията и обновяването на плановете по двете директиви трябва да се правят на всеки 6 години.
Наказателна процедура за природния газ
Комисията започна наказателна процедура (т.нар. производство за установяване на нарушение) срещу България във връзка с регулациите за сигурността на газовите доставки. Страната не е спазила ангажимента си да изпраща информация в Брюксел за плановете си за предотвратяване на криза, в които трябва да са описани мерките за премахване или ограничаване на конкретно идентифицирани рискове за газовите доставки. и последиците от евентуалното им прекъсване.
Тези планове трябва да се обновяват, да бъдат публични и да се уведомява Комисията за тях на всеки 4 години. Първата дата за подобно обновяване е била 1 март 2023 г., но до днес България все още не е казала в Брюксел какви са плановете на София, което е преценено като неизпълнение на задълженията. В два месеца трябва да има обяснение от българските власти и действия за премахване на проблема.
Проблем със защитата на деца при процесуални и съдебни действия
На първото от трите нива е и процедурата срещу България за това, че не е въвела напълно в националното законодателство правилата за процесуална защита на заподозрени или обвинени деца по време на наказателни проверки и разследвания.
Това е свързано с директива от 2016 г., целяща в Европейския съюз да действат минимални стандарти за честен съдебен процес. Проблемът при България, посочен в днешното съобщение, е, че не защитава законодателно правото на информация, правото отговорният за детето родител да бъде информиран за правата му, правото за индивидуална оценка и правото на медицински преглед.
И в този случай България разполага с два месеца да изпрати „удовлетворителен отговор“ и да предприеме коригиращи действия.
