В Германия привлекателността на електрическите автомобили намалява от няколко месеца. Този процес се засилва от спирането на субсидиите от месец декември. Тази низходяща тенденция се отразява дори в изказванията на производителите, пише latribune.fr.

Ако средният ръст на продажбите на електрически автомобили в Европа за 2023 г. е 37%, то за Германия е само 11%. Това е европейската страна, където темпът на нарастване е най-бавен. Броят на новорегистрираните в страната електроавтомобили през декември се срина с почти 50%. Причината е внезапното премахване на помощта при закупуване от 4500 евро за коли под 40 000 евро и 3000 евро за тези до 65 000 евро.

През януари тенденцията на спад продължи с 22 474 продадени автомобила, второто най-ниско постижение от почти две години. Това е „катастрофа“, казва Константин Гал, експерт от консултантската фирмата EY и добавя: „Много купувачи на нови автомобили избират или отново двигател с вътрешно горене, или да отложат решението си за покупка за по-късен етап и да продължат да използват сегашната си кола, вместо да изберат електрическа такава.“

В Германия спадът на намерението за закупуването на нов електрически автомобил започна още преди спирането на помощите, показва изследване на Deloitte, публикувано в началото на седмицата. Проведено между септември и октомври, то показва, че почти един на всеки двама германци (49%) обмисля бъдещата му кола да бъде с термичен двигател, което е спад с 4% в сравнение с 2022 г. и тази тенденция се задълбочава през последните години. Освен спирането на субсидиите, което се изтъква като причина от една трета от интервюираните за отказа им от закупуването на електроавтомобил, цената на последния остава основният проблем.

Промяна в мненията

Освен това, тенденцията към намаляване на покупките на електрически автомобили в Германия се придружава от връщането на скептицизма по отношение на тази технология. Наскоро Porsche постави под съмнение датата 2035 г. за края на продажбите на нови автомобили с термични двигатели. По време на представянето на изцяло електрическия Macan, шефът на германската фирма заяви, че в момента има „много дискусии около края на двигателя с вътрешно горене. Мисля, че той може да се забави“. Марката, известна със своите термични двигатели, не планира да премине изцяло на електричество и по-скоро насочва усилията си към синтетичните горива.

След като се обърна със закъснение към електрификацията на продуктите си,  Карлос Таварес, ръководителят на Stellantis, от няколко месеца непрекъснато изразява съмненията си, въпреки планираните за следващите десет години над 50 милиарда евро инвестиции в електрическите автомобили. „Виждам два сценария: ускоряване на производството на електрическите коли, ако „догматиците, имащи се за прогресивни“ спечелят, или забавяне на процеса, ако спечелят „популистите“, заяви той по време на пресконференция през януари. Европейските избори през 2024 г. ще променят дебата около електроавтомобилите, което производителите широко разпространяват през последните години.

И в САЩ наближаването на президентските избори бележи съмнения относно началото на преминаването на страната към електродвигатели. Според Deloitte, 67% от американците, ако трябва сега да копуват кола, биха избрали такава с термичен двигател, срещу 58% през миналата година.

Клаузата за преразглеждане през 2026 г.

Това отстъпление от страна на Германия и на някои ръководители показва, че желаната от Европа динамика на преминаването към електроавтомобила остава крехка и силно зависима от държавната помощ. „Да не подкрепяме закупуването на екологично чисти коли, независимо дали са електрически или водородни, би било сериозна грешка“, заяви Карлос Таварес през декември при откриването на завод на Fiat в Италия.

Това отстъпление е още по-вероятно след като Европа въведе клауза за преразглеждане през 2026 г., за да оцени постигнатия напредък и да обсъди отново целите за 2035 г. Някои анализатори като Deloitte смятат, че вече сме на най-лошия сценарий за постигането им и оценяват ситуацията като „тревожна“. Следователно целта за 2035 г. може да бъде преразгледана.

Напомняме, Европа си постави за цел да намали своите емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне климатична неутралност до 2050 г.