Транспортът, индустрията, битовото отопление и другите антропогенни дейности са отговорни за високите нива на замърсяване в атмосферата, което има пряко въздействие върху всички нас
През зимата, темата за въздуха, който дишаме, излиза на преден план, а броят на засегнатите хора от замърсяването рязко се покачва. Това има своето обяснение, като данните в статията разкриват връзката между качеството на въздуха и здравето. По време на отоплителния период, вследствие на увеличеното потребление на горива, качеството на въздуха се влошава и се наблюдава покачване на процента на хоспитализация на хора, които страдат от белодробни или сърдечно-съдови заболявания, възрастни хора и деца. Само за град София изчисленията показват, че ежегодно около 1000 човека умират вследствие на замърсяването с ФПЧ2,5 и азотен диоксид. Съгласно първия принцип на устойчивостта, към която се стремим, „грижата за хората е в основата на устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата“. Да дишаме чист въздух е основна човешка потребност и наше право.
Учените са единодушни, че замърсяването на въздуха е една от най-сериозните екологични заплахи и излага на огромен риск здравето на хората. Съгласно данни на Световната здравна организация (СЗО) и различни научноизследователски институции,
в България ежегодно умират между 11 000 и 14 000 души вследствие на замърсяването на въздуха.
Изразено в проценти, между 15 и 20% от смъртните случаи, причинени от хронични незаразни болести – като сърдечно-съдови, метаболитни и дихателни, у нас се свързват именно със замърсяването на въздуха (Фиг. 1).
Фигура 1. Процент от смъртните случаи по причини, свързани със замърсяването на въздуха в България през 2019 г. Източник: Институт за здравни ефекти, 2022 г.
Замърсяването на въздуха може да бъде причинено от природни фактори, като пясъчни бури или вулканична дейност, или вследствие на човешката дейност. Основните антропогенни източници на замърсяване са транспортът, енергетиката, битовото отопление, металургията, строителството, химическата промишленост и всяка дейност, която е свързана с процесите на изгаряне. При случаите, когато се изгарят въглища или нерегламентирани битови и промишлени отпадъци, се отделят силно токсични химически елементи, като въглеродни, азотни и серни оксиди, и въглеводороди, което драстично повишава нивата на замърсяване в атмосферата и допринасят за редица здравословни проблеми и дори смъртни случаи. Това от своя страна рефлектира и върху икономическите аспекти, като загубите се изчисляват на база на пропуснати ползи от човекочаса работа и повишени здравни разходи.
Според СЗО, основните антропогенни замърсители на въздуха са 6 и тяхната съвкупност определя индекса на чистотата на въздуха на дадена територия (Air Quality Index), а именно: 2 вида фини прахови частици (ФПЧ), азотен диоксид (NO2), серен диоксид (SO2) тропосферен озон (O3) и въглероден оксид (СО).
Най-голямо внимание и анализ на данните се отделя на ФПЧ, които се разделят на фини – с големина от 2,5 микрона, и такива с големина от 10 микрона. По своята същност ФПЧ са микроскопични твърди или течни вещества, суспендирани в земната атмосфера и основното е, че са с разнообразен химичен състав. Ултрафините частици лесно проникват до нашите бели дробове и оттам в цялата кръвоносна система. Според Института за здравни ефекти в Бостън,
най-голям дял за преждевременна смъртност, вследствие от замърсен въздух в световен мащаб, се пада именно на ФПЧ2.5, което отговаря на около 6.67 млн. смъртни случая в света само през 2019 г.
Статистиката потвърждава необходимостта от събиране и анализ на допълнителни данни за ФПЧ2,5 и последващите ограничения и мерки от страна на държавните органи. Също така вредният ефект от ФПЧ се засилва, когато в атмосферата има отделяне и на серен диоксид.
Средногодишната норма на ФПЧ 10 е 40 мкг/м3. А съгласно нормативната уредба на България и Европейския съюз (ЕС), пределно допустими концентрации на ФПЧ10 (средно дневна норма) се равняват на 50 мкг/м3, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти годишно. За ФПЧ2.5 средната годишна норма е 25 мкг/м3. За периода 2007 — 2014 г. Столичната община е допуснала системно превишаване на замърсителя и през април 2017 г. Съдът на ЕС излиза с решение, че България е в нарушение на европейското законодателство относно чистотата на атмосферния въздух, в частност – нивата на ФПЧ. Страната ни беше осъдена, за което от една страна плащаме здравната цена на това да дишаме замърсен въздух, а от друга – икономическата цена, изразена в допълнителни глоби и санкции.
Днес нивата на повечето замърсители се подобряват. Съгласно доклада на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), за периода 2005 – 2020 г. количествата на серни, азотни оксиди, неметанови въглеводороди на национално ниво намаляват. От друга страна, емисиите на ФПЧ2,5 продължават да растат, като увеличението за 2020 г. спрямо предходната година е с 4% или от 30,4 kt (2019 г.) до 31,7 kt (2020 г).
Въпреки частичното подобряване, все още нивата на някои замърсители преминават пределно допустимите граници и тяхната концентрация остава опасна за здравето и живота на хората в тези райони.
На Фиг. 2 са отбелязани смъртни случаи по водещи източници на ФПЧ2.5 на открито и свързаната с тях тежест от заболеваемост в България през 2019 г.
Фигура 2: Преждевременни смъртни случаи в София през 2015 г. по сектор и пространствено ниво. Данните са по Lancet Public Health. 2023 Khomenko S, Cirach M, Pereira-Barboza E, Mueller N, Barrera-Gómez J, Rojas-Rueda D, de Hoogh K, Hoek G, Nieuwenhuijsen M. Визуализация: Асен Ненов, Климатека (свободна за разпространение).
Съгласно моделираните данни, битовото отопление продължава да е основният източник на ФПЧ за страната ни и да има най-голяма вина за причиняване на смърт от замърсен въздух. Следващите по тежест източници на замърсяване са индустрията, енергетиката, земеделието и транспортът. Най-уязвимите групи към здравните последици са възрастните хора, децата и бременните жени, както и хората с придружаващи заболявания, като астма, диабет, сърдечно съдови и т.н. Домакинствата с по-ниски доходи са изложени на по-висок риск от замърсяване, което се обяснява с енергийната бедност и местоположение на жилището и най-вече отопление през студените месеци.
Събрани и систематизирани доказателства за въздействието на замърсяването на въздуха
Събирането и обработката на данни играят ключова роля в управлението на екологичните рискови фактори, от които е и замърсяването на въздуха и помагат в ограничаването на техния вреден ефект върху общественото здраве. Тъй като е трудно здравните ефекти на мръсния въздух да се наблюдават директно, учените правят своите изводи на база на статистическо моделиране сред големи извадки от населението. Оценките на здравните въздействия варират в зависимост от използвания метод за статистическо моделиране.
Всички тази изчисления сочат в една посока и очертават неприемливо голямата здравна и социална цена, която обществото ни плаща.
Фигура 3 представя резултати за брой предотвратими смъртни случаи при спазване на препоръките на СЗО за качеството на атмосферния въздух в различни български градове. Дадени са поотделно за двата замърсителя: ФПЧ2.5, с основен източник битовото отопление и азотен диоксид (NO2), който се приема за маркер за замърсяване на въздуха от автомобилния трафик.
Фигура 3: Изчислен брой предотвратими смъртни случаи (за 100 000 души) при спазване на препоръките на СЗО за качеството на атмосферния въздух в България. Източник на данни: Lancet Planet Health. 2021. Визуализация: Асен Ненов, Климатека (свободна за разпространение) https://isglobalranking.org/ranking/bulgaria#air
На база на изчисленията, характеризиращи се с най-голяма тежест по показател ФПЧ2,5 са Перник, София и Видин, а по показател азотен диоксид (NO2) – Пловдив, Ямбол, София. Статистиката сочи, че в град София ежегодно около 1000 човека умират преждевременно вследствие на замърсяването. Тази тенденция се потвърждава и от данните, предоставени от Института за здравни ефекти. Превишавне на показателите се наблюдава и в другите градове на картата. Например, ако в град Варна се спазват нормите на СЗО, смъртта на средно 200 човека за година би била предотвратена.
Съществуващи научни изследвания в България
Важно е да се спомене, че подробните изчисления, върху които се изграждат гореописните констатции, са екстраполирани от проучвания в други държави, където се изследват връзките между концентрацията на замърсителите и ефекта върху здравето. Казано с други думи, в България все още липсват широкомащабни изследвания по темата.
До момента у нас се разчита основно на Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух (НСМКАВ) на МОСВ, която се състои от около 50 станции за измерване основно на ФПЧ (ФПЧ10 и ФПЧ2.5), също така и на серен диоксид, азотен диоксид/азотни оксиди, въглероден оксид, озон, и др., като бензен, олово, кадмий и т.н. Анализ на данните от този вид може да даде оценка основно на връзката между времевата резолюция на замърсяването и острите ефекти като хоспитализация или търсене на спешна помощ на ниво населено място. Този метод не е достатъчно точен за оценка на индивидуалния риск, тъй като не се вземат предвид индивидуалните характеристики на хората, като например начин на живот, възраст и т.н. Друго ограничение при използването на данни от мониторинговите станции е и липсата на пространствена представителност. Това означава, че за точен анализ са необходими холистични и популационно-представителни проучвания в страната с микроданни относно голям брой респонденти.
Съществуват някои скорошни проучвания по темата, обхващащи дълъг период от време. Пример е анализът за връзката между дневните стойности на основните наблюдавани замърсители в автоматична станция „Хиподрума“ и риска от хоспитализация поради астма, инфаркт на миокарда, инсулт и захарен диабет за периода 2009 — 2018 г. Анализът установява повишен риск за хоспитализация поради усложняване на хронични дихателни и кардио-метаболитни заболявания поради излагането на замърсен въздух. Данните за заболяванията са предоставени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Друго проучване у нас изучава връзката между средногодишните концентрации на азотен диоксид при дома на участниците и вероятността за влошено общо здраве в София. Изследването е интердисциплинарно и включва участници от СУ “Св. Кл. Охридски” и Медицински университет – Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия, неправителствена организация и общинско предприятие “Софияплан”.
Проучването е направено сред 917 лица в трудоспособна възраст (18 – 65 г.), живели най-малко пет години на посочения адрес. Част от въпросите определят социалния статус на участниците, откъдето се извежда връзката между вероятността на излагане на мръсен въздух и доходите. Резултатите показват, че финансовият статус на респондентите променя ефекта на замърсяването върху въздуха. Фракция от резултатите на проучването разкрива зависимостта между средногодишните концентрации на азотен диоксид при дома на участниците и вероятността за влошено общо здраве. Изследването разкрива, че при лица, изпитващи сериозни икономически затруднения, увеличаването на нивата на азотен диоксид е асоциирано с по-голям риск от влошаване на здравословното състояние.
През 2023 г. започна нов проект за изследване на влиянието на екологичните фактори върху здравето.
В рамките на проекта ще бъде извършено мащабно здравно проучване сред 4600 души от пет ключови български града – София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Проучването ще спомогне да се очертае една по-реалистична картина между връзката здраве и качеството на въздуха в България. Проектът е с фокус не само върху моделиране на замърсяването, а ще изведе препоръки, базирани върху научни данни, които целят да дадат насока как градовете у нас да бъдат по- здравословни за хората. Проектът е в рамките на Програмата за стратегически изследвания и иновации за развитие на Медицински университет – Пловдив, финансиран по програма NextGenerationEU.
Благодарение на събирането и обработката на данни за въздействието на мръсния въздух върху здравето може да придобием представа какви са тенденциите у нас и как да насърчим прехода на градовете към по-здравословна и устойчива среда.
На база на досегашните изчисления се вижда ясна връзка между здравето и въздуха, а цената, която плащаме, е неприемливо висока и от здравна, и от социално-икономическа гледна точка.
Вдишването на замърсен въздух води до причиняването на сериозни проблеми върху здравето на хората, но лошото качество на въздуха има не само здравна тема. То зависи от икономическите дейности и социалния профил на обществата. Транспортът, индустрията, битовото отопление и другите антропогенни дейности са отговорни за високите нива на замърсители в атмосферата, които имат пряко въздействие върху цялата биосфера. От друга страна, изброените производства причиняват и прекомерно отделяне на въглероден диоксид.
Въглеродният диоксид не е включен в индекса за отчитане на атмосферното замърсяване, но е основен парников газ, който допринася за задълбочаването на климатичните промени, което в дългосрочен план застрашава досегашния начин на живот на планетата. Съгласно данни, предоставени от Световната метеорологична организация, ако до 2026 г. не намалим драстично отделянето на въглероден диоксид в атмосферата, е възможно процесът на затопляне да стане необратим. От нас зависи, като общество, да преосмислим икономическия модел и начина си на производство и потребление и постепенно да преминем към устойчиво развитие и внедряване на кръгова икономика. Трансформацията би подобрила здравния статус на хората, както и би ограничила темповете на затопляне на планетата
На настоящия етап от развитие на науката, знаем без съмнение, че замърсяването на въздуха води до заболеваемост и преждевременна смърт. Въпреки това самото познание, че въздушното замърсяване вреди на здравето, не е достатъчно за оптимизиране на баланса между разходи и ефективност, както и за правилното разпределение на ресурсите в областта на здравеопазването, екологията и дори икономиката. За тази цел е необходимо използването на прецизни количествени мерки, които да определят степента на влияние на замърсяването върху здравето. Също така, за да се постигнат заложените цели за устойчиви и здравословни градове у нас, е необходима съвместната работа на всички нива: както на научната общност, така и на бизнеса и на държавните институции, които да подкрепят изследвания в тази област.
Автори на публикацията са Мина Карпузова и доц. д-р Ангел Джамбов. Мина Карпузова е част от авторския екип на Климатека, тя е докторант в Нов български университет, департамент „Икономика“. Притежава магистърска степен по специалност „Екологични експертизи и контрол“ и бакалавърска степен по “Бизнес управление в туризма и хотелиерството” в гр. Люцерн, Швейцария. От 2019 г. е технически сътрудник в “Лабораторията за анализ и политики на въздуха” към НБУ, като е и мениджър проекти на Сдружение „Въздух за здраве“. Доц. д-р Ангел Джамбов е завършил медицина, има придобити степени доктор по хигиена и доктор на науките по психиатрия. От 2022 г. е доцент към Катедрата по хигиена при Медицински университет – Пловдив, ръководи направление „Околна среда и здраве“ към Научноизследователски институт на Медицински университет – Пловдив и е изследовател в Технически университет – Грац, Австрия. Носител е на наградата „Питагор“ за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината. Той е в Топ 1% на учените в класацията на Станфордския университет за влияние върху световната наука и в Топ 2% за цялостен принос в световната наука. Лекар и настоящ член към Сдружение „Въздух за здраве“.
