Златото, добито в хода на човешката история, може да се сведе до златен куб със страна 22 метра. Под повърхността има много повече от благородния метал. Но цялото злато на Земята всъщност… е паднало от небето.

На нашата планета златото е „пришълец“. То в буквалния смисъл е паднало от небето. А статутът на благородния метал в много човешки цивилизации е направо божествен.

Колко злато има на Земята?

Знаете ли, впрочем, че цялото злато, добито на Земята в хода на човешката история, може да се сведе до златен куб със страна 22 метра? Е, тежестта на този куб ще бъде 200 000 тона, но въпреки това изглежда малко - просто една 6-етажна сграда от злато.

Под повърхността на планетата се крие много повече злато - учените смятат, че става дума за 30 милиарда тона. По-голямото количество от него е заровено дълбоко в земната мантия и дори в земното ядро, където този тежък метал е потънал заедно с други тежки елементи още когато са се формирали слоевете на младото и още течно земно кълбо. В земната кора останало съвсем малко злато, към което се добавили и още скромни количества в резултат от метеоритни попадения. Така на онези места, където има или е имало изригвания на магма, са се образували и отлагания на злато, което хората търсят и добиват вече от 7000 години. Особено край горещи минерални извори.

„Вечното злато"

Но защо златото е издигнато от хората на такъв пиедестал? Причините са няколко. Първо - то е рядък метал, а дефицитът автоматично повишава цената. Второ, то е красиво, блести с цвета на слънцето, което особено древните цивилизации безкрайно почитат. И трето - именно защото е много красив и мек метал, подлежащ на обработка, от него се правят какви ли не накити, декорации и украшения. Оттук следва четвърто: От най-дълбоки времена златото е символ на богатство, власт и на престиж, редица религии и цивилизации го използват за тържествени и ритуални цели. Освен това златото е много стабилно и никога не ръждясва, така че златните накити и златните монети са „вечни“. И дори да ги заровиш в гърне под земята, те ще изкарат столетия без никакви негативни последствия.

Още от 6 век пр.н.е. златото се използва като разплащателно средство, а много по-рано - някъде в периода 4600-4200 години пр.н.е. са били изработени накитите, открити в некропола във Варна, които много археолози смятат за най-старото обработено злато в света.

Неслучайно през цялата човешка история хората са се опитвали да синтезират злато - като започнем от древните алхимици и стигнем до днешните физици, работещи в големите ускорители на частици. Но на Земята това просто не може да стане, планетата е прекалено малка, а нужните температури нямам как да се развият. Според американското научно списание Science, цитирано от германския седмичник „Ди Цайт“, в „космическите работилници“ обаче могат да се развият такива температури, особено при сблъсъка между две звезди.

Най-вероятен резултат от сблъсъка между неутронни звезди

Авторът на статията в германския вестник Урс Вилман припомня почти единодушното мнение на учените, че златото идва от Kосмоса и че то е продукт на изгорели звезди. Дълго време учените смятаха, че необходимите за неговото възникване високи температури и „неутронна гъстота“ се получават като условия при имплодирали слънца, които се превръщат в „супернови“. Днес повечето учени застъпват тезата, че те са продукт на сблъсъка между две неутронни звезди.

От статията в „Ди Цайт“ научаваме още, че през 2017 година астрофизиците наблюдавали сблъсъка между два такива „звездни трупа“ - той се е случил преди 130 милиона години, но „новината“ за него се движи със скоростта на светлината и достига едва сега до човешките телескопи. По онова време, когато на Земята още живеят динозаврите, тези две неутронни звезди се сблъскват в Космоса, а от сблъсъка им възникват различни елементи, включително злато и уран. И по-точно тогава е възникнало злато, равняващо се на 30 пъти масата на Земята и уран, който е 10 пъти масата на земята.

Златото освен всичко друго е и много добър проводник, с който преимуществено работят и специалистите по космическа техника. Така кръгът се затваря: дошло от Космоса, част от него се връща в Космоса, помагайки на земните учени.