Продаваш си апартамента на пазарна цена - и следва титаничен скандал. Представяш в писмен вид принципите за назначения, които си обяснявал устно месеци наред. Очакваш насрещно предложение - но следва чудовищен скандал. И над 90% от медиите, политиците, анализаторите и обществениците раздухват скандалите, знаейки, че лъжат или поне преувеличават. На екрана се редуват коментатори, обсъждащи „Меморандума“ по махленско-подигравчийски начин, все едно са до един Кисинджър или поне Бжежински. А са всъщност тъжна социалистическа интелигенция от квартален мащаб, гледаща на света с опулени прашни очи.

Не навлизам надълбоко в темата на българското махленско подигравчийство. Само отбелязвам, че поради интелектуален мързел (не искат да четат дебели книги), мнозинството българи си мислят, че ако се подиграват и одумват някого, като стринки на пейката пред блока, демонстрират страхотна извисеност на знанието, дълбочина на духа и висше познание на „истинския живот“. Хиляди българи, за които не съм сигурен, доколко успешно могат да се подписват, ми се подиграват, че съм професор. Например.

Искам да обсъдя онова, което остава скрито под махленското одумване, претендиращо да бъде задълбочен (о, нрави!) анализ.

За 34-те години след свалянето на Тодор Живков в България имахме само няколко години на правителства, които се опитваха да направят така, че българите да живеят като европейци: правителството на Филип Димитров, което бе свалено след 9 месеца; правителството на Иван Костов, което изкара цял мандат; правителството на Кирил Петков, което бе свалено след половин година; и правителството на академик Денков, което като че ще бъде свалено след 9 месеца, както в случая с Филип Димитров. Имаше и едно правителство на НДСВ, което направи някакви европейски заявки, но поради вялост на волята, дефицит на нравите и недоразвитост на духа не направи нищо подобно.
Именно на тези мимолетни правителства дължим това, че сме в ЕС и НАТО и че на наша територия няма руски войски.

Притежаваме си, по дяволите, моноблоковете, които вероятно отдавна щяха да са ни откраднати от 'братушките“, ако след 1989 година бяхме надзиравани единствено от руско-ориенталски правителства от типа на Виденов или Борисов.

От всичките правителства, на които дължим продължаващото си притежание на моноблокове, единствено това на Костов беше избрано с решително мнозинство. Всички останали бяха измъчено-коалиционна работа, тъй като мнозинството българи никога не поиска да се подреди „до останалите европейски народи“ - нищо, че баш българите си татуират Левски на прасците.

Най-яркият пример за отказа на българската нация да стане европейска е правителството на Денков. Масата българи не гласува за него. И то, само по себе си, е чудо. Само с 60-61-62 депутата (не е ясно, точно колко са, като гледаме гласуването в пленарната зала) то наложи волята си върху ГЕРБ и дори върху ДПС - носителите на руско-ориенталския манталитет. И България криво-ляво се подреди до останалите европейски народи, поне по някои основни показатели.

Коя обаче е причината - и колко е трайна - носителите на руско-ориенталското начало, а именно Борисов и Пеевски, да играят крепители на прословутата „сглобка“? Това са субекти елементарни, не огрени от светлината на Просвещението. При тях има малко на брой семпли мотивации, характерни за такъв тип създания, а именно: алчност; страх; отмъстителност. Временно страхът от „колективния Запад“ надделя над останалото. Все пак изглеждаше, че западният свят като никога се обедини против Путин и Русия започна да изглежда слаба. Страхът, досега отправян към Кремъл, смени адреса си. За да могат в бъдеще да удовлетворяват мотивациите „алчност“ и „отмъстителност“,
Борисов и Пеевски временно се обърнаха по посока на вятъра и решиха да играят „евроатлантици“, за да не ядосват Държавния департамент и Правния такъв.

Тук важната думичка е 'временно“. След като Русия превзе Авдеевка (по българските мащаби - Златарица) Борисов и Пеевски очевидно решиха, че отново Путин е по-силен - т.е. по-голям източник на страх - от гореспоменатите американски Департаменти. И решиха отново да обърнат платната. И се захванаха да вдигат скандали по повод „Меморандума“, вместо да обнародват свои насрещни предложения. Все пак, ако свалят това точно правителство, ще получат червени точки в тефтера на Путин (или поне те така си мислят, не познавайки въпросния субект).

И натиснаха копчето на Габриел. Загърбвайки европейския си образ, отърсвайки се от одобрението на „Продължаваме промяната“ - „Демократична България“ (ПП-ДБ) и ЕС, Габриел проговори като Бойко Борисов - лъжовно, неориентирано, просташко, враждебно и обидно. Не предложи насрещни преговорни позиции; но затова пък ни осведоми, че именно тя нямало да подпише именно този Меморандум на ПП-ДБ. Само посочвам - за да разкрия дълбочината на падението - че този документ е насочен към ГЕРБ, а не към нея; никой не очаква тя да го подписва. А това, че първо е осведомила западните партньори за това си решение, очевидно хвърляйки ги в ступор - за това дребно хулиганство изобщо няма да говоря.

Че в руско-ориенталските среди има нагласа за сваляне на правителството - това личи и от внезапно загрубелия речник на Пеевски. До онзи ден той, бидейки в процес на „изпиране“, се стараеше да говори като европейски политик, да играе ролята на помирител, на Гласа-на-разума дори.
И изведнъж: „мазно кафе в скута ми... делкане“.

Очевидният страх, който тресеше Габриел по време на нейното изявление против ПП-ДБ си обяснявам и със следното. Представете си, как на тази изтънчена европейска душа Борисов-Пеевски изведнъж съобщават: „Внимавай в картинката, да не те турим в скута и да ти изливаме мазно кафе в устенцата“. Представяте си го, нали? Жената ще трябва да си търси психотерапевт; но при всички положения вече се самолиши от привилегията да бъде схващана като сериозен премиер, ако стигне до този пост.

Включването на обидно говорене от типа „скутамазно кафеделкане“ е очевидна репетиция за сваляне на правителството. Така, припомням, стартира свалянето предния път, когато представителите на „Има такъв народ“ изведнъж започнаха да говорят грозно-отвратителни неща за своите партньори от ПП. Разрушителното говорене води до разрушителни действия.

Българите, както повечето недоразвити народи, са известни с това, че не умеят да оразличават - да правят онази разлика между нещата, която да ги разпределя на важни и не-важни, правилни и неправилни, достойни и недостойни. Предателство е, обаче, 90 на сто от медиите, политиците, анализаторите и обществениците да се позиционират като говорители на това неумение, вместо да представят на непросветената, страхлива, не-европейска маса трезв анализ и обективна информация. Така тези 90 процента стават съучастници; и после, когато дойде катастрофата, която в момента предизвикват, изобщо няма да надавам ухо на техните оплаквания от репертоара на „ама как така стана така?".

Ще взема да си продам апартамента на пазарна цена, че и меморандум да публикувам - да ги видя.

Аман от квартални умници