Комаров е потеглил към космоса, знаейки, че няма да се върне. Всички на земята са знаели, че няма да се върне
През 1967 г. Съветският съюз празнува 50-ата годишнина от Октомврийската революция. Освен събития на земята, като част от тези тържества се планира нещо много рисковано, истинска космическа каскада, която в крайна сметка завършва с ненужната смърт на космонавта Владимир Комаров, когото хората запомниха като „човекът, паднал от космоса“.
ВСИЧКИ СА ЗНАЕЛИ, ЧЕ ПОЛЕТЪТ Е ОБРЕЧЕН
„Американците ни завъртяха главите с техните „постижения“ с Джемини (стриковка, космически разходки, дълги престои в космоса и други интересни фокуси), че трябваше това да се компенсира с нещо голямо“, пише в „Космонавтика, Хроника происшествий“ Андрей Степанов.
Целта на мисията е доста амбициозна: планът е да се поставят две космически капсули в ниска околоземна орбита, една до друга, а Комаров да излезе в открития космос и да се прехвърли от едната в другата капсула. От този момент обаче историята става неясна. Както се посочва в книгата Starman: The Truth Behind the Legend of Yuri Gagarin месеци преди планираното стартиране е станало очевидно, че мисията няма да свърши добре. Според книгата, когато Юрий Гагарин и други специалисти инспектират кораба, те откриват 203 структурни проблема.
Гагарин, който е бил резервен пилот, заявява, че мисията трябва да бъде отложена. Той дори написва бележка от 10 страници, в която са изброени грешките, и я дава на свой приятел от КГБ, но е игнориран. Съществуването на съобщението обаче не е доказано и не се споменава в официални документи.
Както и да е, ясно е, че никой не е посмял да предложи пред началниците си отмяна на полета.
„Съветските инженери бяха изправени пред силен политически натиск“, пише Франсис Френч в книгата си „В сянката на Луната“ (The Shadow of the Moon).
Според авторите на Starman, които са интервюирали Вениамин Русаев, агент на КГБ, назначен да наблюдава Гагарин, приятелите на Комаров са се опитали да го убедят да откаже да лети с кораба, смятайки, че последствията от това ще бъдат по-малко тежки от сигурната смърт. Комаров обаче знае, че ако се оттегли, ще изпратят неговия приятел Гагарин. Комаров отказва да се оттегли, въпреки, че е наясно, че това вероятно означава смъртта му.
Все пак Комаров замисля дребен акт на отмъщение на хората, които го изпращат на смърт. Съобщава се, че той е поискал, ако нещо се обърка, той да има погребение с отворен ковчег.
ФАТАЛНА КОСМИЧЕСКА КАСКАДА
В деня на изстрелването, 23 април 1967 г., Гагарин не действа според обичайния протокол, изискващ скафандър, преди да слезе до стартовата площадка, за да говори с Комаров. Възможно е да се е опитвал да забави изстрелването достатъчно, за да го отмени, но ако това е бил планът му, не е проработил.
Комаров потегля на съдбовното си космическо пътешествие. В рамките на 24 часа той обикаляи Земята 16 пъти, но не успява да изпълни основната цел на мисията.
Но проблемите започват още с навлизането в орбита.
Един от слънчевите панели, които захранват кораба с енергия, не сработва, КВ комуникацията не работи и соларно-звездният сензор не работи. Поради това издигането на втория модул от Земята е отложено и на Комаров е наредено да се върне на Земята, но капсулата му започва да се върти, а автоматиката не позволява на Комаров да включи спирачния двигател. Той няма начин да контролира височината си и не може да ориентира космическия кораб правилно към земята.
Най-сетне спускането започва и сега се появи още един проблем, дължащ се на конструкцията на кораба. Контейнерите за парашути се вкарват в капсулата под формата на два цилиндъра. Според заключението на Министерството на авиационната индустрия, след преждевременното изхвърляне на капака на единия или двата контейнера, налягането в тях рязко е спаднало и поради голямата разлика в налягането на въздуха в капсулата и контейнера (контейнерите), единият от тях се деформира, блокирайки главния парашут. По време на кацането пилотският парашут се отваря, но основният не го последва. Космонавтът пусна резервния, който веднага се оплита в соплото. При скорост 25 м/сек капсулата се забива в земята със силата на 2,8-тонен метеорит, деформира се, разцепва се и се запалва. Причината за силния пожар, почти пълното изгаряне на космическия кораб, е напълно ясна.
При скорост 25 м/сек капсулата на Союз 1 се забива в земята със силата на 2,8-тонен метеорит, деформира се, разцепва се и се запалва.
Така на 24 април 1967 г. Комаров загива в ужасна експлозия, ставайки първият човек, загинал по време на космическа мисия.
ПОСЛЕДНИТЕ МИНУТИ НА КОМАРОВ
Както е написано в книгата Starman, малко преди смъртта с Ако можете да вярвате на книгата, той също проклина властите, които изискваха той да лети на този самолет на първо място.
Според Starman последните думи на Комаров са били уловени от американските радиостанции в Турция, а Комаров е проклинал техниката, казвайки: „По дяволите този кораб! Всичко, до което се докосна, не работи както трябва“ (К черту корабль! Все, к чему я прикасаюсь, не работает как следует), и ужасяващи викове, докато се носи към смъртта си.
Затова пък официални съветски стенограми съобщават, че последните думи на Комаров са били:
„Чувствам се отлично, всичко е наред“, преди да добави „Благодаря ви, че предадохте всичко това. [Раздялата] настъпи."
Според тази версия на събитията Комаров е загинал, докато наземният контрол се е опитал да възстанови контакта.
„Рубин, Заря е, как ме чуваш? Край“, пише в стенограмата. „Рубин, Заря е, как ме чуваш? Приемам. Заря е, как ме чуваш? Приемам."
Източници:
The Last Transmission Of Cosmonaut Vladimir Komarov, The „Man Who Fell From Space“, IFLScience
Человек, упавший из космоса: трагический конец Владимира Комарова, rus.tvnet.lv
Космонавтика, Хроника происшествий.. Записки испытателя часть 4, Степанов Андрей Никандрович
