От 11 март 2024 г. Българската народна банка пуска в обращение медна възпоменателна монета на тема „125 години от рождението на Панчо Владигеров“ от серията „Български творци“, съобщават от институцията. Цената на монетата при пускане в обращение е 54 (петдесет и четири) лева. Монетата ще се продава в Българската народна банка – на две каси в София, пл. „Княз Александър I“ № 1 и четири каси в Касов център на БНБ в София, ул. „Михаил Тенев“ № 10.
Номиналът е 2 лева, а тиражът е 7000. Паричният знак тежи 16.4 г. На лицевата страна са изобразени емблемата на БНБ с годината „1879“ върху лентата, под нея: на нотно петолиние е изписана номиналната стойност „2 ЛЕВА“ на два реда, а околовръст – надпис „БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА“ и годината на емисията „2024“. На гърба е изобразен Панчо Владигеров, а околовръст надпис гласи „125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ“. Автор на художествения проект е Светлин Балездров. Монетатата се пуска в обращение с решение на Управителния съвет на Българската народна банка № 43 от 30 януари 2024 г. (обн., ДВ, бр. 14 от 2024 г.).
Всеки клиент ще може да закупи от касите на Българската народна банка само по 1 монета, независимо дали закупува от свое име и за своя сметка или от името и за сметка на друго лице. За закупуване на монета от името и за сметка на друго лице е необходимо представянето на нотариално заверено изрично пълномощно за закупуването на конкретната възпоменателна монета. Ако клиент, в качеството си на физическо лице, закупи монета от касите на БНБ, то той няма право да закупи още една монета като представител на юридическо лице, като това ограничение важи и за обратния случай. Монети не се продават на лица, които не са навършили 18 години.
До края на работния ден на 11 март 2024 г. новата монета ще бъде предоставена от БНБ на „Инвестбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Токуда Банк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за продажба в техните офиси и клонове.
Панчо Владигеров оставя трайни следи в българското музикално наследство като композитор, диригент, пианист и педагог. Създадените от него творби обхващат различни форми и жанрове – симфонии, концерти, камерна и сценична, вокална и клавирна музика. Роден е в Цюрих, Швейцария, на 13 март 1899 г., но по-голямата част от живота му преминава в България. Музикалното си образование получава в София и Берлин. По време на пребиваването си в Германия (1912–1932 г.) Владигеров печели два пъти Менделсоновата награда на Берлинската академия, работи като композитор и музикален директор и създава едни от най-патриотичните произведения в музикалната ни съкровищница: вариациите за пиано върху песента „Горда Стара планина“, рапсодия „Вардар“, „Българска сюита“, „Седем симфонични български танца“ и др. През 1936–1942 г. той е представител на България в Постоянния съвет за международно сътрудничество на композиторите. Основоположник на редица жанрове в българската музика, през своя дълъг творчески път Маестрото създава композиции, звучали на прославени световни сцени – операта „Цар Калоян“, Концерт за пиано и оркестър № 3, „Импровизация и токата“, балета „Легенда за езерото“, „Концертна фантазия за виолончело и оркестър“, „Еврейска поема“, „Люлински импресии“, клавирните миниатюри „Шумен“, „Епизоди“ и „Акварели“ и други известни произведения. В продължение на повече от 40 години той е професор в Държавната музикална академия, която днес носи неговото име. Работи активно до смъртта си (8 септември 1978 г.) и оставя над 20 хиляди страници нотни ръкописи. Удостоен е с високи български държавни и чуждестранни отличия, сред които и Хердеровата награда. Неговата музика е красиво проявление на дълбоката му емоционална връзка с българските културни традиции, съчетала мотиви от народното ни творчество с класически музикални похвати.
