С фотоизложба в КДК – Смолян се отбелязват 100 години от рождението на Димитър Радичев – фотограф-художник.

Димитър Петров Радичев е роден на 17 март 1924 година в село Момчиловци. Влюбен в родния край, предан на своята професия, прекланящ се пред величието на природата и красотата на Родопите, носител на изконните морални добродетели на родопчани, вдъхновен поддръжник на народните традиции и достоен гражданин на своята родина – такава е кратката характеристика на Димитър Радичев. Преди да бъде добър фотограф, той е добър човек – честен, отговорен, щедър, всеотдаен и като гражданин, и като приятел. Душата му намира своя полет и удовлетворение в песента и музиката. Музикалната му дарба се изявява в самодейните форми на читалище „Христо Ботев – 1871 г.” през целия му живот, а фотографията му предоставя възможност да реализира своето влечение към изкуствата.

Квалификацията си на майстор-фотограф защитава в началото на 1951 г. с  майсторско свидетелство от 26 февруари 1951 г. За творческата си дейност в областта на художествената фотография, за участие в изложби и конкурси, Димитър Радичев е удостоен със званието фотограф-художник от Комитета по изкуство и култура на 28 юли 1970 г.

През 1940 г. започва да учи фотографския занаят при чичо си Сивко Радичев в Кърджали в ателието на „Гунчев – Радичев”. През 1948 г. се завръща в Смолян, а от юли 1950 г. заедно с Данчо Данчев поставят началото на фотографията като държавен сектор в Смолян. До 1975 г. държавното предприятие преминава през различни преобразувания като в неговото утвърждаване и разрастване Димитър Радичев има основен принос, заемайки различни ръководни длъжности. Привлича и обучава много млади кадри, които работят в Смолянски окръг.

Няма събитие в Момчиловци и Смолянския край, за което Димитър Радичев да не е оставил уникални кадри от периода на черно-бялата фотография – те представляват ценна памет за времето и хората от отминалите дни. Неговите творби в различни жанрове на фотографското изкуство имат не само висока документална и художествена стойност. Те са израз и на голяма отговорност към професията, осмислила един достойно изживян живот.