Тревогата за българските гори отново е актуална тема, този път заради планираната юридическа трансформация на държавните предприятия, които отговарят за тях. Противниците на тази мярка твърдят, че така се отваря „вратичка“, през която частни - и още по-страшно! - чужди фондове биха могли да приватизират държавните горските предприятия на България.

Мишена на атаките е финансовият министър Асен Василев, който предлага държавните предприятия да станат еднолични акционерни дружества (ЕАД).

Както става ясно, той е предприел тези стъпки съгласно приетия по времето на ГЕРБ закон от 2019 г., в който има заложени срокове, но те са изтекли.

Министър Василев обаче има и други мотиви, свързани с изискванията за влизане на България в еврозоната, в Организацията за икономическо сътрудничеството и развитие (ОИСР), а също и изпълнение на мерки по Плана за възстановяване и устойчивост.

Съществува ли проблем с държавните горски предприятия и ако да, какъв?

ОИСР настоява да има прозрачен модел за управление на държавните предприятия. Те или трябва да са търговски дружества, които ще извършват стопанска дейност, или да станат държавни агенции, ако се ограничат до изпълнението само на обществени функции. Занапред обаче няма да се допуска хибриден модел, при което дадено предприятие хем върти бизнес, хем изпълнява и обществени функции като например опазването на горите.

Проблемни в България са предприятията, създадени по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Във въпросния хибриден модел попадат 6-те държавни горски предприятия, предприятието за коне „Кабиюк“, но също така предприятия извън агросистемата - „Български спортен тотализатор“, Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ и Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“.

Всички изброени предприятия са предприели някакви стъпки за промяна на юридическата им форма. Единственото изключение са фирмите в системата на земеделието, които предпочитат да си останат в сегашния вид.

„Чужденците идват да приватизират…"

Сред защитните на сегашния модел е Георги Костов, шеф на агенцията по горите в първия кабинет на Борисов и зам.-министър на земеделието – във втория.

„Предлага се (горските предприятия - б.а.) да станат еднолични акционерни дружества – ЕАД. Но горите не могат да се включат в капитала на тези ЕАД-та и те ще отговарят само със сгради и техника, компютри, каквото имат горските. Това няма да им позволи да изпълняват заложените задачи и лесно ще влязат в дългова криза и фалит. Оттам нататък ще се търси повишаване на капитала на дружествата, влизането на други акционери и най-очаквано е да влязат големи инвестиционни фондове, които не се интересуват от българските гори, а се интересуват от въглеродните квоти, които нашите гори създават за българската икономика, за българската държава, най-вече за българската енергетика“, коментира пред БНР Георги Костов, който е и доцент в Лесотехническия университет.

Той размахва плашилото с лошите чужденци, които ще злоупотребят с български активи и природни богатства. Същата „заплаха“ доскоро дебнеше и българските земи, които пак щяха да бъдат изкупени от чужденци. След много дискусии и години изкуствени бариери, Съдът на ЕС неотдавна финално отмени всички забрани пред сделките, но чужденците нещо не идват.

Интересен факт е, че именно по времето на Георги Костов като земеделски зам.-министър се водеха активни преговори чрез Световната банка да започне продажба на известно количество емисии от българските гори на трета страна - Испания. Явно тогава нямаше тревога, че те няма да могат да се използват от българските предприемачи в енергетиката. В крайна сметка това не е забранено, все пак България е част от общия пазар на ЕС със свободно движение на стоки, услуги и капитали.

Самият Георги Костов няма как да е безразличен към съдбата на горските предприятия, тъй като те са негова рожба, създадени с поправки в Закона за горите, докато той беше шеф на горската агенция в първото правителство на Борисов.

Георги Костов е прав, че приходите на горските фирми ще намалеят с превръщането им в ЕАД. И причината ще е, че те най-накрая ще заработят на пазарен принцип. За разлика от сега, те ще трябва да плащат наем на държавата за това, че печелят от горите ѝ. С други думи, ще бъде сложен край на „бартера“ - ползваме безплатно държавните гори срещу опазването им, залесяване, прокарване на пътища в тях и т.н.

Притеснения изказа и природозащитникът и бивш депутат от ПП-ДБ Александър Дунчев. През годините той застана зад не една и две акции по спасяване на българските гори от сеч, опита се да направи системата на дърводобива по-прозрачна и да заработи в обществен интерес.

В свой анализ по темата Дунчев изтъква, че „рискът от превръщането (на държавните предприятия - б.а.) в акционерни дружества (АД) е ….. опасността от фалит, феодализация, приватизация или в най-добрия случай прекомерна сеч за постигане на основната икономическа цел пред всяко търговско дружество – печалбата“.

Бившият депутат цитира и анализ на Изпълнителната агенция по горите, според който повечето държавни гори в Европа се управляват или чрез държавни горски предприятия (Германия, Франция, Полша, Румъния, Чехия, Словакия, Литва, Финландия) или чрез държавни агенции (Великобритания, Словения, Естония, Холандия, Белгия, както и в Германия), с цел защита на публичните им функции. И риторично пита защо България не може да е като Германия и Франция и да запази сегашната структура на управление.

Аргументът му за прекомерната сеч е резонен, но и сега периодично валят сигнали за прекомерна незаконна сеч в дадени райони, а има и съмнения, че в някои от тях участват и горски.

Освен това контролът над сечите в момента се извършва и от други държавни структури, наречени Регионални дирекции по горите (РДГ). Защо сега се приема, че РДГ контролират ефективно тези държавни фирми и изведнъж се допуска, че този контрол ще се отслаби, след като същите фирми се преобразуват в ЕАД?

А и за каква прозрачност на държавните горски предприятия да говорим, след като самият Александър Дунчев заедно с депутата Владислав Панев показа с клип в Youtube как фирма на Румен Гайтански - Вълка изгради незаконно цял ловен хотел в стопанство „Искър“, което е част от Югозападното държавно горско предприятие? А след това държавното предприятие и фирмата на Гайтански се съюзиха в един отбор и заедно водиха съдебни дела срещу Столична община да запазят незаконната сграда.

Ако се върнем по-назад, вероятно помните скандалите около търговете за джиповете на горските, които накрая Бойко Борисов дари на НСО.

По принцип е отворен въпросът дали държавата е добър стопанин на каквито и да било активи. В България държавните компании обикновено работят непрозрачно и са удобен параван за скрити частни интереси. Отделен въпрос е дали предлаганото преобразуване на държавните предприятия само по себе си ще пресече подобни порочни практики.

Балонът „приватизация"

Целият шум около държавните горски фирми в дните на ротацията обаче започва да изглежда на един голям балон, ако човек се вгледа в доклада, с който Асен Василев предлага на правителството въпросните предприятия да станат ЕАД.

Всъщност Василев предлага тези предприятия, след като станат ЕАД, да влязат в забранителния списък за приватизация.

„Във връзка с опасенията на част от държавните предприятия, че след преобразуването им в търговски дружества ще бъдат предложени за приватизационна продажба,следва да се отбележи, че след преобразуването им дружествата могат да бъдат включени в приложение 1,...съдържащо списък на дружествата, държавното участие в капитала на които е забранено за приватизация и може да бъде обявено за приватизационна продажба единствено след изрично решение на Народното събрание“, пише в доклада.

Бившият зам.-министър от ГЕРБ Георги Костов обаче контрира, че е много лесно този списък с предприятия, забранени за приватизация, след време може да бъде променен.

Това е вярно, но все пак не бива да се забравя, че за да се извади държавна фирма от забранителния списък за приватизация, трябва решение на НС, което най-малкото гарантира публичност, дебат, скандал…

От доклада на Асен Василев става и ясно защо цялата тази дискусия е напълно излишна. Ако се погледне към действащия Закон за публичните предприятия от 2019 г., в преходните и заключителните му разпоредби ясно е предопределена съдбата им:

„Държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, (каквито именно са горските предприятия - б.а.) които осъществяват предимно търговска дейност, се преобразуват в еднолични търговски дружества."

Пак в същия закон е разписано, че МС възлага на Агенцията за публичните предприятия и контрол изготвянето на анализ на тези държавните фирми за изясняване на тяхната дейност - дали е предимно търговска или предимно публични функции и политики. Изисквало се е анализът да се представя на МС в срок до 12 месеца от влизането в сила на закона (2019 г). А след това МС в срок до 3 години е трябвало да приеме програма за преобразуване на предприятия.

Тези срокове са безвъзвратно изпуснати, макар да са залегнали в закон.

По информация на Mediapool правителството се готви да вземе решение за тези фирми до края на март месец.

В доклада на Асен Василев се посочва какво би коствало на страната ни, ако запази сегашния статут на горските предприятия.

В началото на 2023 г. е проведена среща с ЕК във връзка с т.нар. мярка 236 от Националния план за възстановяване и устойчивост. Тя представлява „Приемане на програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон“. Още тогава от Брюксел са посочили, че няма съответствие по този критерий. Асен Василев пише в доклада си, че според ЕК изброените държавни предприятия следва да се преобразуват в търговски дружества.

Финансовият министър цитира и доклад на Комитета за корпоративно управление към ОИСР по отношение „Държавна собственост и приватизационни практики“. В препоръките там също пишело, че същите тези държавни предприятия трябва да се преобразуват.

На фона на целия този скандал агроминистърът Кирил Вътев обяви преди дни в парламентарната комисия по земеделие, че министерството му ще изпрати искане до ОИСР преобразуването на държавните горски предприятия в акционерни дружества да се отложи до края на 2025 година.