Постите започват седем седмици преди Великден, от понеделника след Сирни Заговезни.
Великият пост е установен, за да могат в това време вярващите да се покаят и очистят душите и телата си и така да се подготвят за посрещане на големия християнски празник - Възкресение Христово.
През целия пост не се разрешава месо (то се спира на Месни Заговезни) и никаква храна от животински произход (млякото и млечните изделия се спират на Сирни Заговезни, когато се иска и прошка и реално постът може да започне). Риба се разрешава два пъти - на Благовещение (винаги на 25 март, но ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница (Цветница). Морските дарове и охлювите се считат за постни.
Строг пост се пази сряда и петък, ако не се пада Благовещение и Цветница тогава. Строг пост се пази и през Страстната седмица, а на Разпети Петък се минава само на хляб и вода.
40-дневните пости символизират времето, което Христос прекарва в пустинята в подготовка за саможертвата си. Затова се смята, че лишавайки се от блажна храна човек пречиства тялото и душата си.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, „очистват се“ и се доближават до Исус Христос.