Фермите за питони могат да предложат устойчив и ефективен нов вид животновъдство според ново изследване на университета „Маккуори“.
Проучване на две търговски ферми за питони в Югоизточна Азия, ръководено от хонорувания научен сътрудник д-р Даниел Натуш (Daniel Natusch) от Факултета по природни науки, установява, че питоните преобразуват храната си в наддаване на тегло много по-ефективно в сравнение с конвенционалните селскостопански животни като пилета и говеда.
„По отношение на коефициента на преобразуване на храната и протеините питоните превъзхождат всички основни селскостопански видове, изследвани до момента“, заявява д-р Натуш.
„Установихме, че питоните растат бързо и достигат „кланично тегло“ през първата година след излюпването си."
Змийското месо е бяло и с много високо съдържание на протеини, посочва д-р Натуш.
Изследователският екип от няколко институции включва учени от Университета Макуори, Оксфордския университет във Великобритания, Университета в Аделаида, Университета Витватерсранд в Йоханесбург и Виетнамската академия за наука и технологии в Ханой.
Изследването е публикувано в списание Scientific Reports.
Изследователите сравняват мрежестите питони (Malayopython reticulatus) и бирманските питони (Python bivittatus), отглеждани в промишлени ферми за питони в Тайланд и Виетнам, проверявайки въздействието на различните хранителни режими.
ГЪВКАВО РЕШЕНИЕ НА ПРОБЛЕМА С ПРОДОВОЛСТВЕНАТА НЕСИГУРНОСТ
„Изменението на климата, болестите и намаляващите природни ресурси увеличават натиска върху конвенционалното животновъдство и растителните култури, което има тежки последици за много хора в страните с ниски доходи, които вече страдат от остър недостиг на протеини“, отбелязва д-р Натуш.
Неуспехите на конвенционалните системи за производство на храни, водещи до мащабна продоволствена несигурност, стимулират интереса към алтернативни източници на храна, допълва експертът.
Змийското месо е устойчив източник на храна с високо съдържание на протеини и ниско съдържание на наситени мазнини, който вече се консумира масово в Югоизточна Азия и Китай.
„Въпреки това, макар че мащабното отглеждане на питони е добре установено в Азия, то не е привлекло вниманието на водещите учени в областта на селското стопанство“, разказва д-р Натуш.
„Змиите се нуждаят от минимално количество вода и дори могат да живеят от росата, която се утаява върху люспите им сутрин. Те се нуждаят от много малко храна и ще се хранят с гризачи и други вредители, атакуващи хранителните култури. В миналото на много места те са били деликатес.
„Нашето проучване показва, че отглеждането на питони, допълващо съществуващите животновъдни системи, може да предложи гъвкав и ефикасен отговор на глобалната продоволствена несигурност."
РАЗХОДИ И ПОЛЗИ
Съавторът професор Рик Шайн (Rick Shine) от Факултета по природни науки към Университета „Макуори“ посочва, че това е първото проучване, в което се прави задълбочен преглед на вложените ресурси и произведената продукция, разходите и ползите от комерсиалните ферми за змии.
„Съществуват ясни икономически и адаптивни ползи за фермерите, които отглеждат питони, вместо да отглеждат прасета“, казва професор Шайн.
„Птиците и бозайниците изразходват около 90 % от енергията от храната, която консумират, само за да поддържат постоянна телесна температура“, обяснява професор Шайн.
„Но студенокръвните животни като влечугите просто намират място на припек, за да се стоплят. Те са много по-ефективни в превръщането на храната, която ядат, в повече плът и телесна тъкан, отколкото което и да е топлокръвно животно."
СКРИТИ БРОКОЛИ
Изследователският екип изпробва групи питони с различни „колбаси“ от отпадъчни протеини от месни и рибни изрезки и установява, че интензивното хранене на младите екземпляри води до бърз растеж без видими последици за хуманното отношение към животните.
Въпреки че в дивата природа питоните са изключително месоядни, те могат да усвояват соя и други растителни протеини, а някои колбаси съдържат около 10 % растителни протеини, скрити сред месото.
„Това е малко като да скриеш броколи в кюфтетата, за да накараш децата си да ядат зеленчуци“, споделя д-р НатушНатушНатуш.
„Ние показахме, че фермите за змии могат ефективно да превърнат много селскостопански отпадъци в протеини, като същевременно произвеждат сравнително малко собствени отпадъци."
При преработката на около 82 % от живото тегло на питона се получават полезни продукти, включително високопротеиновия изкормен труп за месо, ценната кожа за кожа, както и мазнината (змийско масло) и жлъчката (змийска жлъчка), които имат медицинско приложение.
За добива на килограм месо влечугите произвеждат много по-малко парникови газове от бозайниците. Тяхната здрава храносмилателна система, която може да разгражда дори кости, но не произвежда почти никакви течни отпадъци и много по-малко твърди отпадъци от бозайниците.
Питоните могат да гладуват повече от четири месеца, без да губят много тегло, и бързо възобновяват растежа си, щом отново започнат да се хранят, така че стабилното производство може да продължи дори когато храната е оскъдна, обяснява д-р Натуш.
„Установихме също, че някои ферми предоставят малки питони на местни селяни, често пенсионери, които получават допълнителни доходи, като ги хранят с местни гризачи и отпадъци, а след това ги продават обратно на фермата след една година."
Професор Шайн казва, че това проучване демонстрира изключителната ефективност на влечугите при превръщането на отпадъците в полезни продукти, което разкрива големи възможности в страни, където вече има кулинарен опит в производството на змийско месо.
Въпреки това е малко вероятно Австралия или Европа да започнат да отглеждат питони и едва ли скоро ще се появят ястия от змийско месо там, добавя Шайн.
Справка: D. Natusch et al, Python farming as a flexible and efficient form of agricultural food security, Scientific Reports (2024). DOI: 10.1038/s41598-024-54874-4
Източник: Snakes: The new, high-protein superfood, Fran Molloy, Macquarie University
