Парламентът реши управителят на БНБ, подуправителите, председателят на Сметната палата и неговите заместници, омбудсманът и неговите заместници да могат да се завърнат на своите първоначални постове и да довършат мандатите си, след като приключат със служебното управление. Това са лицата, които според промените в Конституцията могат да бъдат назначавани от президента за служебен премиер.

С финалните промени председателят на Сметната палата Димитър Главчев има право да възложи изпълнението на правомощията си на своя заместник, докато оглавява служебния кабинет. В периода, в който управителят на БНБ е служебен премиер, някой от подуправителите заема неговото място. Ако някой от подуправителите е посочен за този пост пък, по предложение на посоченото лице се определя временен зам, което управителният съвет избира. В Закона за омбудсмана бе записано, че при назначаването на омбудсмана за служебен министър-председател неговите правомощия и задължения се поемат от заместника му след възлагане.

Отпаднаха текстовете, които гласяха, че когато някое от тези лица поеме служебния кабинет, той или тя излиза в неплатен отпуск.

Депутатите обаче отхвърлиха параграф 4: новите текстове да влязат в сила с обнародването им в „Държавен вестник“, което е прецедент.

Законопроектът е внесен от народните представители от ГЕРБ и ДПС - Теменужка Петкова, Йордан Цонев, Анна Александрова и Хамид Хамид на 29 март. Той бе вкаран като извънредна точка на заседанието в петък (29.03) и бе приет на първо четене.

Преди днешното заседание на Народното събрание се проведе извънредна правна комисия, в която депутатите приеха промените в Закона за БНБ на второ четене.

По време на дебата в пленарната зала опозицията критикува предложените редакционни промени и скоростното им на приемане в парламентарната комисия по конституционни въпроси. От „Има такъв народ“ предложиха възможността правомощията на лицето, което бъде посочено за служебен премиер, да бъдат прекратени от Народното събрание и отново с решение на парламента да бъде избран заместник.

„Когато лицето приключи с управлението на изпълнителната власт, то той или тя да се върне на първоначалното си позиция, без да има решение на парламента, но да се има предвид колко време остава от мандата му, т.е. той да тече и във времето, когато е служебен премиер“, предложи председателят на ПГ на ИТН Тошко Йорданов.

Тези поправки обаче бяха отхврълени от залата.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова обвини ГЕРБ и ПП-ДБ, че „рушат основите на една правова държава“ и заяви, че предложените промени от ИТН не решават въпроса, а го задълбочават.

„С тези поправки давате ярък пример какво е конфликт на интереси. Представете си г-н Главчев служебен премиер, после се връща като председател на Сметната палата и по закон трябва сам да прави оценка и проверка на собствената си работа като служебен премиер и неговите служебни министри. Рушите основите на една правова държава“, заяви Нинова.

Тя посочи, че според БСП единствената добра поправка в Конституцията е била тази, че парламентът ще продължи да работи, но сега се съмнява, че приетите закони ще са в полза на държавата.

През декември в Конституцията бе записан „списъка“ от хора, които президентът Румен Радев може да посочи като служебни премиери. Държавният глава трябваше да избира между председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или неговия заместник. Единственият непартиен кадър бе зам.-омбудсманът Елена Маркова, която подаде оставка в деня, в който Радев връчи втория мандат на ПП-ДБ.

Въпреки призива на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да не бъдат избирани председателят на НС Росен Желязков или на Сметната палата Димитър Главчев, президентът все пак се спря на Главчев, който, по думите на Радев, бил единственият от поканените събеседници, съгласил се да поеме ангажимента.

И днес кандидатите за служебен премиер отказаха на Радев

Кандидат за служебен премиер: Съпругата ми от месец не спи, съжалете ни

Промените в Закона за БНБ се налагат заради несъответствие между нормативните текстове и променената Конституция. Според сегашните закони за БНБ и Сметната палата заемащите длъжности в тези институции нямат право да заемат други постове.