На 2 април дронове удариха сгради в Елабуга и Нижнекамск в Татарстан - толкова дълбоко във вътрешността на европейската част на Русия, че започнаха спекулации, че те са излетели не от Украйна, а от територията на Казахстан, който е доста по-близо. От Астана отвърнаха, че това са инсинуации за дискредитиране на страната. От Кремъл казаха, че това е „терористична дейност“ на Украйна.
Въпросът е, че в Нижнекамск бе ударена рафинерия сред петте най-големи в Русия и с мощност да преработва 8 млн. тона петрол, което се равнява на 2.6% от годишната преработка в Русия.
Но проблемът е много по-голям - обсегът на такъв дрон покрива територия, в която живее почти половината население на Русия.
Потенциална зона на обсег на украинските дронове според „Агентство"
„На Украйна ѝ свършват боеприпасите, а не куражът“, каза наскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Хроничният дефицит в артилерията според американското разузнаване може да продължи да се усеща дори ако Конгресът разблокира 61 млрд. долара помощи. Киев се надяваше на милион снаряда от Европа, но сега иска да произведе (почти сам) съвсем друго средство - 2 млн. дрона.
Украйна рязко увеличи залога в дроновата война с Русия още преди месеци, когато каза, че проблемът със снарядния глад се задълбочава и разширяващото се производство на безпилотни апарати е част от решението. Атаки с тях обхващат все повече рафинерии и други руски съоръжения, включително - при атаката този вторник - много далеч от границата.
Докато Русия от месеци държи инициативата, Украйна прехвърля на дроновете във въздуха все повече задачи, включително такива на артилерията. Както и и далечни атаки, които не може да си позволи със западни ракети, а по вода ги праща срещу руски кораби в ролята на несъществуващия от десетилетие украински боен флот.
Работи ли този експеримент? Донякъде.
Границите на успеха му променят продължаващата над две години война. Големият проблем пред Украйна - самата Русия също опитва да ги разшири, следва от разговори на „Дневник“ със запознати с дроновата индустрия.
Уроците, с които се сблъсква Киев, обясняват и основните му проблеми във войната, но масовата употреба на тези апарати е сред причините да няма голям пробив на Русия.
По права въздушна линия разстоянието от Украйна до вчерашните удари в Татарстан е почти 1200 км. В действителност дроновете никога не летят директно към целта, а маневрират покрай ПВО зоните и носят повече гориво заради непредвидени метеорологични условия, т.е. тези дронове вероятно са можели да летят и 1500 км
По права въздушна линия разстоянието от Украйна до вчерашните удари в Татарстан е почти 1200 км. В действителност дроновете никога не летят директно към целта, а маневрират покрай ПВО зоните и носят повече гориво заради непредвидени метеорологични условия, т.е. тези дронове вероятно са можели да летят и 1500 км
„Игрище"
Дронове от Турция, Израел, САЩ, Русия и Китай донесоха на конфликтите в Либия и Нагорни Карабах етикета „войни на бъдещето“ преди няколко години. Днес епицентърът е Украйна.
Производителите на висококачествени дронове бяха малко; към март 2024 г. с това се занимават 200 компании. До войната те са конкуренти, особено на глобалния пазар. „Но днес всички се сражаваме с един враг и искаме да защитим хората си“, казва Андрий Фиалковски. Има дълъг инженерен опит в гражданската авиация, но днес познава дроновата индустрия отблизо: дни преди разговора си с „Дневник“ в края на март Фиалковски още бе главен изпълнителен директор на производителя. Днес съветва ръководството на компанията, но работи и за Асоциацията на производителите на дронове.
Разузнавателният дрон на тази компания, Raybird, може да прелети 2500 км без връзка, като през 120 от тях е свързан с оператор.
Президентът Володимир Зеленски обяви създаване на отделен род войски: безпилотна авиация, която да стандартизира и унифицира производството и използването на дронове, за да станат те решаващи на бойното поле. Зеленски постави цел от милион дрона годишно; министърът на цифровото развитие Михайло Фьодоров допусна през март, че могат да са и два при финансова и друга помощ от Запада. Самостоятелното изграждане на тези мощности освен това е по-лесно за Украйна от набавянето на боеприпаси и танкове.
Според Михайло Фьодоров:
- над 200 украински компании работят в тази ниша;
- над 90% от използваните на бойното поле дронове са произведени в Украйна;
- в сглобяването Украйна вече е почти самодостатъчна (освен за разузнавателните дронове, предимно внесени квадрокоптери, иначе предназначени за търговска употреба);
- компонентите обаче винаги ще трябва да се доставят от чужбина.
Skyeton и другите крупни компании, украински или западни, далеч не изчерпват списъка на бъдещата безпилотна авиация. Доброволци също сглобяват и адаптират. Производството работи с пълна пара: от малки квадрокоптери за взводове или батальони, без които не може нито едно подразделение - адаптирани от китайски машини с търговско предназначение или специално произведени, с по-голям обхват, до ударни с високоточни бомби и ракети, основно турските „Байрактар ТВ2“, до баражиращи боеприпаси, най-известни като „дронове самоубийци“.
Приспособени за бойни и разузнавателни цели търговски дронове някога се ползваха от терористи; днес са на въоръжение и в Русия, и в Украйна. Стотици FPV дронове (first person view), на които пилотът вижда картината от първо лице, излизат от производствените помещения. Един артилерийски снаряд се произвежда за хиляди или десетки хиляди долари; един FPV дрон - за няколкостотин.
За съжаление Украйна е игрището на съвременната война. Различни технологии се тестват тук, които рядко бяха използвани на територията ни.
Андрий Фиалковски, предприемач в дроновата индустрия
Ползите изглеждат безспорни, освен че дроновете са и още едно оръжие.
„Дават ни възможност да получаваме информация за нулевата линия и 50 до 100 км във вътрешността на окупираната територия, 24 часа, 7 дни в седмицата, в реално време. Спътниците нямат такава възможност да предоставят тази информация навсякъде“, казва Фиалковски. Но докато Украйна губи хиляди военни на фронта (дори да са по-малко от Русия), те според него са ценни и за друго:
Дроновете могат да спасяват живота на войниците ни. Затова трябва да продължаваме да водим тази война с дронове, с технологии, не с хора. Трябва да се грижим за всеки войник. Не извършваме такива касапски атаки като Русия. Трябва да се сражаваме с други технологии.
Андрий Фиалковски, предприемач в дроновата индустрия
„Заместител"
И двете страни виждат в дроновете по-малък риск за военните си - независимо че операторите им всъщност станаха една от ключовите мишени в тази война. По-малката готовност хора да бъдат хвърляни като пушечно месо на бойното поле, демонстрирана от Киев, ги прави още по-важни за Украйна; но докато чака големия пакет от САЩ, на нея се налага да замени с дронове и хора, и оръжия.
На FVP дроновете в момента се пада унищожаването на между 65“ и 85% от ударените руски позиции според военен източник на „Франс прес“.
Налага се дронове да „заместват“ артилерия в сегашните условия. Попитан за това, Фиалковски звучи радикално. „Камикадзетата и ударните дронове са по-прецизни от артилерията и мините. Не ни трябва да разполагаме голяма артилерийска система“, казва той.
По неволя заместват и ракети, тъй като украинските (а и руските) военни пестят далекобойните си ракети за удари в дълбокия тил. Киев зависи от доставките на Запада не само количествено: не може да използва ракетите със сравнително голям обсег по международно призната руска територия, за да удря военни и енергийни обекти.
Тук идва мястото и на дроновете. Електронното издание „Медуза“ отбелязва, че дори тези устройства да са по-лесни цели за руската ПВО от повечето ракети, те са евтини и лесни за производство и натоварват както руската ПВО, така и противодронната отбрана. И двете страни обаче разбраха, че така могат по-лесно да пестят запасите си.
Не само в Украйна дронове заместват артилерията: според „Медуза“ това са направили и „дроновете камикадзе“ „Ланцет“ в опити да се справят с украинската артилерия, тъй като руската е с по-малка далекобойност в сравнение с украинската и това затруднява контрабатарейната борба
Ефективността на опита за „заместване“ на артилерията е оспорвана предвид редица недостатъци на дроновете, например:
- по-малката мощност;
- по-слаба ефективност срещу бронетанкови подразделения или срещу укрепени позиции (тъкмо руската артилерия разруши години наред градена украинска отбрана в Авдиивка);
- ограничен честотен спектър, който затруднява масираното използване на дронове на малка територия;
- зависимост от метеорологичните условия.
Както отбелязва и анализът на „Медуза“, недоказуем е дори по-малкият разход за поразяване на целта при дроновете от този при артилерията, тъй като пилоти на FPV дронове признават, че заради радиоелектронната борба за поразяване на една цел често отиват няколко дрона. Нужни са още иновации в насочването, в масираното използване, осигуряването на постоянен поток добре обучени пилоти, в използването на дефицитния радиочестотен спектър.
„Дроновете са изключително успешни на тактическо и оперативно ниво, но са само част от по-голямата картина“, каза за „Дневник“ Самюъл Бендет, експерт по изкуствен интелект и безпилотни системи в базираната в САЩ изследователска организация CNA. „Решение са, ако се използват заедно с артилерийски снаряди, с други системи. Няма FPV дрон, който да може всъщност да замести артилерията по унищожителна мощ и сила на въздействието."
Твърдението, че „старата авиация“ е в миналото и дроновете могат да я заместят, също не е еднозначно прието. Дроновете са причината Русия да не успява да отбележи голям пробив в Украйна, но употребата от руската армия също наранява украинската, каза военният експерт Густав Гресел в отговор на въпрос на „Дневник“ на дискусия за войната, организирана от Европейския съвет за външна политика. „Русия изпраща апарати дълбоко в украинския тил... единственият шанс за Украйна е да получи изтребители."
Още по-голямото масовизиране на производството, нужно за целта, също може да е изпитание - заради материалите. Ако високотехнологичните безпилотни машини работят основно с европейски, американски и понякога японски компоненти, то другите са почти изцяло с китайски или тайвански.
Не можем да кажем, че дроновете са пълен заместител на артилерията.
Михайло Фьодоров, министър за цифровата трансформация на Украйна
Котка и мишка
Каквото направи Украйна в дроновете, рано или късно ще го направи и Русия. Ако през 2022 г. Украйна имаше сериозно преимущество в дроновете, то вече е изчезнало.
Москва има достъп до същите технологии и материали. Оръжейното производство работи на три смени, а дроновете далеч не са най-сложният му продукт, Москва има и традиции и капацитет в подготовката на пилоти.
Направи ли Украйна крачка напред, Русия бързо може да навакса. „Героите“ от войните в Либия, Сирия и Карабах, дроновете „Байрактар“ (за които Украйна има и написани песни), станаха лесна мишена за руската противовъздушна отбрана. Малките разузнавателни квадрокоптери (адаптирани търговски или не) в началото по-лесно заобикаляха руските отбранителни линии. Москва научи урока си и сгъсти системите за радиоелектронна борба.
Споменатите доставки от Китай също са пример. „Ако разработите нещо и поръчате да бъде произведено от китайците, по същото време ще се появи в Русия“, продължава Фиалковски. Нещо повече - Русия продължава да си набавя и западни компоненти, като заобикаля санкциите поне дори чрез европейски страни, както показаха редица разследвания.
На украинския фронт всяка иновация е чудо, което трае няколко седмици. „Когато дойдат нови технологии, трябва да се променят бързо, защото руснаците започват да работят срещу дрона. Така че FPV дроновете трябва да променят технологиите си на няколко седмици и от двете страни“, продължава Фиалковски. „Важи и за други видове дронове. Руснаците копират дроновете ни."
Имаме добри инженери, но когато руснаците ударят дрон, те го пленяват и копират всяка технология, която им е нужна.
Андрий Фиалковски
Неравнопоставеността е видима и в логистиката. Производствените локации в Украйна са мишена за Русия, но обратното не е вярно, предвид огромната руска територия. „Най-голямото предизвикателство (в използването на дронове - бел. ред.) е да се намери безопасно място за производство“, продължава Фиалковски. „Трябва да разпределим производството през различни точки, за да избегнем атаките от руснаците където и да било."
И да се реши този проблем, остава следващият: Русия все по-добре прилага наученото. Тя също ползва хиляди разузнавателни квадрокоптери. Нито едно подразделение днес не може без тях; в резултат фронтовата линия стана „прозрачна“ и съсредоточаването на сили в който и да било участък се превърна в изпитание. На технологичното равенство, създаващо пат на фронта, обърна внимание и бившият главнокомандващ Валерий Залужни за „Икономист“ миналата година.
Украйна и Русия са вкопчени в технологична надпревара, която е много бърза откъм еволюция на технологии. Те може да се променят за седмици, дни, часове. На Украйна очевидно ѝ трябва западна подкрепа, но тя показва и че има вътрешен капацитет да произвежда така, че руската армия да плаща голяма цена.
Самюъл Бендет, военен експерт
Без технологичен пробив, писа тогава Залужни, това може да продължи дълго и да не наклони везните в полза на Украйна. Възможен ли е такъв пробив? Според Самюъл Бендет отговорът е „да, ако достатъчно от тези системи биват задействани и могат да устоят на контрамерки“. „Затова и двете страни в момента работят по FPV дронове с автономно терминално насочване или дронове с повече автономни функции, които биха били устойчиви на контрамерки като радиоелектронна борба."
Терминалното насочване (на последния етап, преди целта да бъде поразена) е добър пример за трудностите. В сравнение между руския и американския подход към дроновете за The War on the Rocks Бендет, като съавтор, обръща внимание, че Москва опитва да „автоматизира цялата верига за убиване“ с изкуствен интелект. Елементи на автономия, каза той по-късно в разговор с „Дневник“, „вече се прилагат в битка неравно и в тестов режим. Така че вероятно много скоро може да видим напълно автономни оръжия в Украйна."
Напоследък Украйна дава заявки и за друга амбиция: за количествен паритет в дроновете. От седмици Украйна атакува руски обекти с интензивност, сходна с руската - основно по рафинерии, но и по други обекти в близкия до границата Белгород (в петък последва „атака на възмездието“, както я нарече Москва). Това е рязък контраст с есента на 2022 г., когато десетки ирански дронове излагаха енергетиката на силен риск (сега най-голяма опасност са отломките им). Стопкадърът е от видеоклип след удар в Рязан, 13 март 2024 г.
Киев бележи сериозен напредък по въпросната верига. Тази седмица, преди атаката в Татарстан, бе показано устройство, чийто изкуствен интелект му помага да намира целта си без радиоелектронна борба.
Украинците успяха да програмират дроновете си така, че сами да намират целите си - доста усъвършенствана работа. Доближат ли се, могат най-малкото да нанесат щети.
Густав Гресел, военен експерт
В цитираното интервю с „Гардиън“ министър Фьодоров нарича дроновете самоубийци „най-важната ниша“, с компютърно зрение за терминално насочване, което би трябвало да им позволява да вземат решения в реално време на бойното поле въз основа на видеоизображенията, които постъпват в тях.
Трябва ли и Украйна да автоматизира всичко - с моралните и други дилеми, които би повдигнал въпросът на Запад? Ако руснаците го правят, украинците смятат, че нямат избор, следва от думите на Фиалковски. „За съжаление Русия няма граници в това да включва нужната ѝ технология във войната си. Така че, ако напълно интегрират изкуствен интелект в дроновете си, ще е много, много лошо за нас."
Трябва да интегрираме всичко възможно, за да се сражаваме с врага. Ако разработим или получим изкуствен интелект, способен да атакува Русия без човешка намеса, ще го направим, защото трябва да се грижим за хората си. А руснаците убиват много от нашите хора. Не само военни, но и цивилни. Трябва да дадем отпор по всеки възможен начин.
Андрий Фиалковски, предприемач в дроновата индустрия
Украйна може да е технологично конкурентна на Русия, макар че трудно ще догони Русия по производствен капацитет. До пълно автоматизиране на системите радиоелектронната борба също остава изпитание: през септември „Ню Йорк таймс“ писа, че под една трета от дроновите удари на Украйна достигат целта си.
Въпреки това - както отбелязаха и събеседниците на „Дневник“ - има ниши в безпилотните апарати, в които Украйна трудно може да бъде настигната.
