Путин несъмнено лъже, когато казва, че Русия не може да бъде цел на ислямските терористи. Агресията, която руският режим засилва, неизбежно се обръща срещу самия него. А руснаците трябва да знаят, че жертви ще бъдат те.

Руските власти продължават да твърдят, че имало „украинска“ следа в терористичното нападение в концертната зала „Крокус сити хол. На 7 април руската телевизия показа видеозаписи с нови показания на обвиняемите за терористичното нападение. Този път те директно казаха, че след нападението уж са ги очаквали в Украйна.

Кремъл твърдо отказва да приеме версията за ислямски терористи. „Русия не може да бъде обект на терористични атаки от страна на ислямски фундаменталисти!" – самият президент Путин даде старт на тази пропагандна кампания, която цели да убеди руснаците, че страната им е „уникален пример за междуконфесионална хармония и междурелигиозно и междуетническо единство“.

Ислямските екстремисти вече не са враг на Русия?

Може би руският президент си мисли, че вече е „купил“ всички ислямски фундаменталисти и радикали от различен калибър. Той си сътрудничи тясно със Саудитска Арабия по формулата „ОПЕК+“ с цел стабилизиране и повишаване на цените на петрола. Путин е приятел с афганистанското радикално движение на талибаните, а руските власти дори търсят начин да извадят бившия си враг от списъка с терористичните организации. Иранско-руските отношения също се развиват по-добре от всякога. Дори терористите от Хамас симпатизират на руската политика в Близкия изток, както с радост съобщава телевизията на Кадирова Чечения.

През 1980-те години обаче САЩ също смятаха, че като поддържат ислямските радикали в Афганистан, ще отслабят Съветския съюз, но в резултат от това получиха Осама бин Ладен. А ислямският свят не се състои само от споменатите дотук лидери и организации. Така например терористичната организация „Ислямска държава“ (ИД) е била и си остава противник на Русия от войната в Сирия насам. Лично Путин през 2018 г. радостно рапортува за разгрома на ИД в Сирия, а през 2022 г. сам призова да се ликвидира тази организация, защото нейните терористи все още представлявали сериозна заплаха.

Точно техни подразделения сега организират терористични нападения срещу талибаните, които се върнаха на власт в Афганистан и са приятелски настроени към Кремъл. В организацията „Ислямска държава“ - провинция „Хорасан“ решаващ глас имат хора, напуснали Таджикистан, където Русия поддържа своя военна база и активно подкрепя настоящата власт, противопоставяща се на ислямистите. Възможно ли е централноазиатските фундаменталисти да не са забелязали, че всичките им най-големи врагове в региона са партньори на Русия? И ако през 2018 година ИД заплаши Кремъл с терористични атаки по време на Световното първенство по футбол в Русия, защо ислямистите сега да са се размислили?

Ксенофобията като държавна политика на Кремъл

Владимир Путин греши, когато твърди, че руското общество може да е пример за „междуетническа хармония и единство“. Големите руски градове са пълни с предимно онеправдани и мизерстващи хора от Централна Азия, без които сметосъбирането и строителството нямаше да функционират, както и цели отрасли, разчитащи основно на евтина и неквалифицирана работна ръка. Ще се въздържа да кажа с какви думи конкретно много руснаци наричат тези хора.

А руските власти по-скоро насърчават подобно отношение. Наред с всичко останало, те се държат като колониалисти спрямо страните от Централна Азия: нерядко използват робски труд на мигранти и в същото време директно демонстрират увереност в превъзходството на Русия. Учудващо ли е, че сред тези мигранти има такива, които са успели да намразят страната, в която са принудени да живеят и работят, за да изхранват семействата си?

Брутални репресии

Между народите, живеещи в самата Русия, не съществува „междуетническа хармония“. Неотдавнашните протести в Башкортостан, брутално потушени от властите, са пример за „единство“, постигнато чрез арести, изтезания и дори убийства на етнически и регионални активисти, които се опитват да се борят дори не срещу войната в Украйна или управлението на Путин, а само за бъдещето на децата си.

Още по-ярък пример обаче са опитите за така наречените „еврейски погроми“ в републиките на Северен Кавказ. Дори и да приемем, че превземането на летището в Махачкала от ксенофобска тълпа и други подобни инциденти са резултат от някаква мистериозна провокация, пак се оказва, че политиката на Кремъл е довела до ситуация, при която в регион, където евреи и десетки други народи на Дагестан от векове живеят рамо до рамо, вече е достатъчно да се подаде искра, която да запали пожара на етническото прочистване. Да припомня в тази връзка, че държавата по-скоро насърчава, отколкото да предотвратява подобни прояви на ксенофобия. Открито антисемитските изявления на руския външен министър Сергей Лавров са само един пример за това.

Иван Преображенски  Снимка: Peter Steinmetz/DW

Вероятно би било възможно да се работи с етническите лидери и активисти за изграждането на прословутата „многонационална руска нация“. Но режимът на Путин през 2020 година премахна от конституцията това, че  властта произтича от народа.

Кремъл търси терористи на грешното място

Така че Путин несъмнено лъже, когато казва, че Русия не може да бъде цел на ислямските терористи. Тя беше такава още през 1990-те години, остана такава и през първото десетилетие на новия век, а сега виждаме едно повторение на стари практики. Вярно, движението ИД „Хорасан“ може и да е ново, но идеите и методите му са стари.

Агресията, която сегашният руски режим засилва, неизбежно се обръща срещу самия него. И тя ще продължи да нараства, щом репресивните органи на режима на Путин предпочитат да търсят терористи сред либералните дисиденти. Руснаците обаче трябва да бъдат подготвени за това, че жертви на терористични атаки ще бъдат те, а не представителите на властта.

Иван Преображенски е кандидат на политическите науки, експерт за Централна и Източна Европа и автор на колонка за Руската редакция на ДВ.