25 април е последният ден на деветия Европейски парламент. Около обед в четвъртък той ще се разпусне в края на петгодишния си мандат, през който членовете му минаха през първото в историята на ЕС напускане на държава членка - Брекзит, пандемия от COVID-19, последвано от икономически спад, енергийна криза, инфлация и две войни до границите си.

Въпреки обстоятелствата те успяха да приемат близо 400 законодателни акта и поне два пъти повече резолюции, петиции, граждански инициативи, да чуят известни личности и високопоставени политици.

В Европейския парламент през този мандат работиха 17 български евродепутати. „Дневник“ се обърна към тях с молба да посочат най-голямото му постижение, както и до три законодателни акта, които не са направени така, че да са полезни на европейските граждани и на бизнеса.

Отзоваха се част от тях, но политически представляващи всички парламентарни групи, в които през този мандат работиха българи - от консерватори и християндемократи до либерали и социалисти.

Как изглеждат успехите и неудачите на парламента отвътре:

Ева Майдел, ЕНП/ГЕРБ:

Ева Майдел

След близо 3 години преговори, успяхме да представим обща европейска визия за развитието на изкуствения интелект в съответствие с нашите демократични ценности. Благодарение на този закон, може да си представим бъдеще, в което фалшивите новини и манипулираните видеа са строго регулирани. В същото време, не възпрепятстваме внедряването и потенциална на ИИ в различни сфери и приложения.
Ева Майдел

Втори мандат за Майдел, която го приключва като член на Комисията за промишленост, изследвания и енергетика и като вицепрезидент на делегацията за връзки с Япония. Единственият български представител в икономическата комисия, макар и като заместващ член, както и част от делегацията за отношения със САЩ.

Ева Майдел смята за водещ акцент на този парламентарен мандат приемането на първия в света Европейски закон за изкуствения интелект, по който работи като един от докладчиците по позицията на парламента. За нея главното постижение на закона е, че технологията е регулирана така, че да е в унисон с демократичните ценности на ЕС.

Тя определя като „тревожни тенденции“ забавянето на ЕС със санкциите срещу Кремъл и с използването на замразените руски активи.

„На моменти ЕС и държавите членки не реагираха достатъчно бързо с изпращането на военна помощ на Украйна, не предприеха и решителни мерки срещу уязвимостта на Европа спрямо пропагандата от Кремъл“, казва евродепутатът, подчертавайки, че сигурността на Европа изисква да се действа смело и твърдо.

Ева Майдел пожелава на европейските институции през следващите 5 г. „да се фокусират върху големите теми, да мислят по по-стратегически начин, взимайки предвид политическите реалности в държавите - членки на ЕС, и в света."

Андрей Новаков, ЕНП/ГЕРБ:

Андрей Новаков

Европарламентът успя да обърне представата за себе си, доказа адекватност и бързина в кризи - COVID-19, Украйна, бедствия и т. н.
Андрей Новаков

Андрей Новаков работи през втория си мандат като член на парламентарните комисии за бюджет и за регионално развитие, както и на делегацията за връзки с Албания. Той имаше ангажименти и като заместник-член в парламентарните комисии за бюджетен контрол и за транспорт и туризъм.

Като най-голямо постижение на парламента той отчита неговата адекватност и бързата му реакция при различните кризи, с които беше съпътствана дейността му.

Сред недобре свършената работа Новаков посочва проваления суверенен фонд за индустрията (STEP), забраната за продажба на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г.

Евродепутатът смята, че поставените цели на зеления преход са твърде амбициозни, особено в енергетиката и в земеделието.

Радан Кънев, ЕНП/„Демократи за силна България“:

Радан Кънев

Деветият ЕП ще бъде запомнен като парламентът, който започна работа по Зелената сделка, с амбицията да осигури финансиране и законодателна рамка, чрез които ЕС да настигне САЩ, Китай и Южна Корея в развитието на новите технологии. Но се оказа, че има задачата да преведе Европа през пандемията от COVID-19, инфлационната криза и руската завоевателна война в Украйна.
Радан Кънев

Първи мандат за Радан Кънев, в който той беше единствен българин в най-натоварената парламентарна комисия - за околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, макар и като заместник-член, и работи по няколко досиета от зелената сделка. Кънев беше титуляр в социалната и в комисията за петициите и член на делегацията за Албания.

Приемането на законодателството за Зелената сделка според него е едновременно най-голямото постижение, но и оставя възможности за подобряване на съдържанието на приети по нея текстове.

Според него отклоняването на вниманието от Зеления пакт е влошило качеството на законодателството за неговото осъществяване и „много от решенията ще останат спорни и вероятно ще подлежат на ревизия в Десетия ЕП“.

Кънев също цитира регламента за забраната на автомобили с двигатели с вътрешно горене и добавя към нея въвеждането на въглеродни квоти за транспорт и отопление, както и граничния въглероден механизъм, който предвижда събиране на такса върху вноса на стоки, произведени със замърсяващи технологии.

Илхан Кючук, „Обнови Европа“/ДПС:

Илхан Кючук

Европейският парламент настоява от 2016 г. за механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да обедини съществуващите инструменти в обективен механизъм, приложим спрямо всички, а не както бе случаят с Механизма за сътрудничество и проверка. През този мандат това се случи и през 2020 г. беше публикуван първият годишен доклад на Комисията за върховенството на закона.
Илхан Кючук

Българският евродепутат беше докладчик на Европейския парламент за Северна Македония през най-драматичния период, когато София и Скопие постигнаха компромиса, отворил пътя на Северна Македония към дълго чаканото европейско членство. Във втория си мандат като евродепутат Кючук беше заместник-председател на парламентарната делегация за отношения с Турция и член на комисията за външна политика на Европарламента.

Илхан Кючук отделя като най-значимо постижение отпадането на мониторинговия механизъм за България и Румъния, който беше заменен с ежегодни доклади за състоянието на върховенството на правото във всички европейски държави.

От 2020 г. комисията подготвя такива оценки на състоянието на правосъдната система, борбата с корупцията, медийния плурализъм и други институционални въпроси, както и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. От 2023 г., след настояване на ЕП докладът включва и препоръки за всички държави членки.

Кючук посочва като значимо постижение и регламента, обвързващ достъпа до еврофондовете със зачитането на принципите на правовата държава и ефективното изпълнение.

Сред недобре свършената работа евродепутатът цитира Пакетът мобилност, функционирането на шенгенското пространство, както и от липсата на напредък по много от препоръките, дадени от гражданите чрез Конференцията за бъдещето на Европа.

Иво Христов, Социалисти и демократи/БСП:

Иво Христов

Първоначалният приоритет беше Зелената сделка. Европейската комисия сбърка в основното: без да е решила енергийния ребус, обремени производителите с екологични задължения. Така ЕС губи конкурентоспособност. Енергийната криза реабилитира ядрената енергетика и газа.
Иво Христов

Първи мандат за Христов, който беше единственият български депутат, работещ в комисиите по земеделие и рибарство като зам.-член. Той беше част от парламентарната комисия за промишленост, изследвания и енергетика и член на делегациите за връзки със САЩ, Великобритания и държавите от Централна Азия.

За Христов деветият състав на Европейския парламент остава в историята с приемането на законодателството за Зелената сделка, макар да отчита като грешка вменяването на екологични задължения, преди да бъдат осигурени енергийните нужда. Той отбелязва и първото законодателство, регламентиращо етични правила за употребата на изкуствения интелект.

Като „голяма грешка“ Христов посочва, че Европейският парламент е допуснал „Европа да стане финансист на една кръвопролитна война, в чието приключване ЕС няма думата“. Той припомня, че е гласувал против комисията Фон дер Лайен и против доставката на боеприпаси за Украйна. „Убеден съм, че бъдещето на съюза не е милитаризацията“, казва евродепутатът.

Ангел Джамбазки, Европейски консерватори и реформисти/ВМРО:

Ангел Джамбазки
Деветият мандат на Европейския парламент беше меко казано странен. Първата причина за това е, че бяха избрани рекорден брой нови депутати. За пръв път в историята място в ЕП намериха и много активисти, което изостри позициите и ги направи по-крайни, независимо от политическата принадлежност.
Ангел Джамбазки

Втори мандат в Европарламента за Джамбазки, през който той работи като титуляр в правната комисия и в делегацията за връзки със Северна Македония, както и като заместник-член в транспортната, външната, конституционната, комисията за петициите, както и в делегациите за връзки със САЩ и с Босна и Косово.

Джамбазки не посочи постижение, с което деветият Европейския парламент ще бъде запомнен, затова пък той отбеляза, че включването на партийни активисти е изострило крайностите в неговата работа.

Като събитие по време на мандата той отбелязва Брекзит и напускането на парламента на депутатите от Великобритания, определяйки го като „исторически и, бих казал, преломен момент в историята на съюза“.

Според Джамбазки преминаването в дистанционен режим на работа на парламента през пандемията е навредило на качеството на приеманото законодателство, като посочва като пример инициативите за прилагането на Зелената сделка. Евродепутатът също се позовава на решението за автомобилите с двигатели с вътрешно горене.

„Смятам този текст за символ на факта, че зелената политика не е идеология, а по-скоро религия. Не се търсеха практически решения, а се налагаха забрани на всичко, което смятат за недостатъчно „зелено“, казва той, добавяйки, че гражданите ще започнат да усещат негативните последици от Зелената сделка.