Тимът ни прави първи крачки на международната сцена преди един век и чака 6 години за победа

Преди 100 години се започва. Българският национален отбор по футбол играе първия си мач като официален състав на държавата в най-популярната вече игра през май 1924-а. В предходната 1923 г. е основана Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ), като на събранието за нейното учредяване във Военния клуб в София присъстват представители на всички дружества от различните градове, вече създадени и действащи до този момент.

А с наличието на федерация, България вече може да бъде приета като член на ФИФА. И това се случва през 1924-а. И дава възможност за изиграването на първия мач в историята на националния отбор по футбол на страната ни.

Останалото е история. Стогодишна вече. Седем класирания на световни първенства, две участия на европейски финали. Множество паметни мачове и велики победи над сили като Германия, Франция, Италия, Аржентина. Немалко трудни моменти и поражения - та кой ги няма?

Corner.bg ще ви представи поредицата „100 години национален отбор на България“ от днес, като в серия материали ще погледнем към незабравими отделни мачове или периоди в този век история на единствения отбор у нас, около който всички фенове би следвало да са единни в подкрепата си.

НАЧАЛОТО

Откакто на 14 май 1984 година швейцарецът Жорж де Режибюс официално дава началото на футболното движение в Българина, ще са нужни цели 3 десетилетия, преди страната ни да се сдобие със собствен национален отбор. След като в края на 1923-а се основава Българска Национална Спортна Федерация (с почетен председател цар Борис III и ръководител бившия ни посланик в Мадрид Димитър Иванов), стартира главоломно развитие на футбола.

Страната ни е приета за член на ФИФА през май 1924-а и не губи абсолютно никакво време, за да се впусне в международни срещи. Още същия месец набързо сформираният национален отбор по футбол поема към Виена за историческия си първи двубой, пък макар и приятелски.

Датата е 21 май, мястото - стадион „Хое Варте“, а съперник е доста по-силният тим на Австрия.

Любопитен факт е, че българските национали поемат с ломския влак към австрийската столица, като са изпратени като истински герои. Стотици хора се стичат на гарата, за да пожелаят успех на състезателите, които ще поставят началото на международните мачове в историята на България.
А както куриозно тогава информира вестник „Спорт“ - тютюневата фабрика „Енидже“ спонсорира националите ни с пет килограма цигари, за да могат да пушат на воля по време на пътуването.

Bulgarian History

Българският национален отбор дори няма селекционер в онези дни и като такъв за конкретната среща става местният специалист Леополд Нитч, тогава наставник на Рапид Виена.

Тимът ни губи очаквано и катастрофално с 0:6, а стартовият в състав са: вратар Петър Иванов, пред него полеви играчи Александър Христов, Симеон Янков, Гено Матеев, капитанът от Варна Боян Бянов, Димитър Манолов - „Боянската мечка“, Димитър Мутафчиев - „Мърцо“, Никола Мутафчиев -„Колишчето“, Цветан Генев - „Цеко“, Константин Мазников и Кирил Йовович.

Само седмица по-късно обаче се състои и първият официален международен мач на България. Това се случва на 28 май 1924 година по време на Летните олимпийски игри в Париж, Франция. И още нещо любопитно - съперник е Ирландия, за която двубоят също е дебютен в историята.

Нашите футболисти са считани за аутсайдери, но играят изключително смело и мотивирано срещу не по-малко нахъсаните ирландци. За съжаление, в 75-тата минута реферът признава несъществуващ гол на халфа на ирландците Пади Дънкан, по прякор - Мръсника, и така българският национален отбор завършва участието си в Олимпийските игри.

Но това няма никакво значение - началото на националния отбор, макар и трудно, е дадено. И 100-годишното пътешествие може да започне.

За да се стигне и до историческия първи гол за България. Отеблязва го Никола Мутафчиев, по прякор Колишчето, при загубата от Турция с 1:2 в Истанбул. Първата победа пък е след цели пет години чакане, на 12 октомври 1930 г., срещу Румъния на стадион „Славия“ в София с 5:3. Два гола в този мач отбелязва Никола Стайков - „Толето“, а с по един се отличават Велчо Стоянов, Асен Пешев - „Капуй“ и Васил Василев.

През същата година - 1930-а, българският национален отбор е в готовност за участие на първото Световно първенство, но поради лошите метеорологични условия не успява да стигне навреме до Уругвай и след това трябва да чака повече от 30 години за първия си шанс да попадне на най-големия международен форум.

През 1932 година „лъвовете“ печелят в Белград Балканската купа и при завръщането си в родината са посрещнати като герои.

И противно на всякакви очаквания - в същия период е и онзи прословут двубой през 1934 година срещу Испания.

На стадиона в Ла Коруня националите ни са сразени с рекордното 0:13, но за този резултат си има съвсем логично обяснение. Отново поради недостиг на средства българските играчи поемат на дълго пътуване с влак, но това е по-малкият проблем. Голямата изненада е пристигането, когато са шокирано да осъзнаят, че срещата ще се играе на трева, а не на единствено познатата в България сгурия.

Обувките, с които българите играят, са с гладка подметка. За разлика от испанците, които са с бутони.

Нещо повече - в деня на мача над испанската столица се излива обилен дъжд, който прави терена труден за игра, превръщайки го в пързалка за българските футболисти. 12 от головете са испански, а един е автогол на Константин Ефремов.

И до наши дни този рекорд остава ненадминат. За щастие.

Но напук на трудното начало - успехите за България на международната сцена тепърва предстоят.