Страстната седмица наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя е последната седмица от земния живот на Исус Христос. По тази причина дните на Христовите страдания след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му са наречени страстна седмица.Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък до Велика събота,освен петък-Разпети Петък. Според православния календар тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото възкресение.Седмицата е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от църквата.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

• Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за почистване на къщата, двора и стопанските постройки, за миене и къпане на децата, като на тази рутинна дейност се придава символично пречистващ характер – прави се за здраве. На Велика сряда децата в Родопите берат в горите здравец и го правят на китки, които подаряват на следващия ден на близки и съседи за здраве.
• На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. Боядисването на яйцата  се прави от най-възрастната жена в дома, а с първото боядисано яйце се извършват различни обреди. Това е първият от седемте Велики четвъртъци (последният е Спасовден). Според народните вярвания неспазването на забраната за работа ще предизвика градушки и гръмотевици.
• На Велики петък (наричан още Разпети петък) се ходи на църква и се минава под масата с плащаницата. Категорично са забранени женските занятия (предене, тъкане и т.н.), разпространено е половото табу. В Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви.
• На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове (но може и в петък или четвъртък). Жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, палят свещи, раздават боядисани яйца, варено жито и хляб за душите на мъртвите. След Страстната седмица идва светлото Христово възкресение – Великден. Отново службата започва през нощта. Неделният ден е „започнал“ от залез слънце на съботния ден. В църквата свещеникът изнася светлината и призовава вярващите да дойдат и вземат светлина от незалязващата светлина, понеже Христос е възкръснал.