"Пълен съпорт" за рекламата на хазарт преди последния ход на ГЕРБ и ДПС

"Пълен съпорт в комисията по хазарта с цел урегулиране на бизнеса и спазване на законите" - това твърдеше Васил Божков, че му е било обещано през лятото на 2019 г. от тогавашния собственик на "Нова телевизия" Кирил Домусчиев срещу 10-годишен ангажимента за реклама на стойност 20 млн. лева годишно за медийната група. Показа и "паметна записка", подписана от двамата. Божков направи разкритията през май 2020 г. - няколко месеца след като държавата за дни забрани бизнеса му с лотарийни билети, другите му хазартни операции спряха след серия обвинения срещу него и дори комисията по хазарт беше закрита. Проблемите на сочения по онова време за най-влиятелен в хазартния бизнес всъщност започнаха с проектозакон на Валери Симеонов (от април 2018г.) за забрана на рекламата на лотарията. Промените после потънаха, а Божков увеличи парите, които дава за реклама.

Затова всяко предложение за ограничаване или забрана на рекламата на хазарт (нито едно досега не е било финализирано) предизвиква въпроси какви всъщност са страничните цели и интереси зад него. Така е и с настоящия проект на ГЕРБ и ДПС внесен изненадващо в последните работни часове на този парламент, приет скоростно на първо четене и за който предстои извънредно заседание за финално гласуване във вторник (30 април).

Ден преди него медии, хазартни оператори, спортни клубове и други бизнеси реагираха със серия становища в "пълен съпорт" на рекламата на хазарт и че проектът не трябва да бъде приеман сега, а първо да има обществено обсъждане.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чийто председател е Кирил Домусчиев (вече не притежава "Нова тв") в понеделник вечер разпространиха позиция, че "от промените ще настъпят трайни неблагоприятни последици за държавата, обществото и бизнес климата в страната". Те заявяват, че забраната на рекламата на хазарт ще доведе до загуба на работа на хиляди хора (изчисляват заетите в сектора на 100 000), че загуби ще има за туризма, спорта, културата, както и за държавния бюджет, че ще повлияе на чуждестранните инвестиции и изтичането на капитали.
Специално внимание от КРИБ е обърнато, че това са и "основните приходи от реклама" на медии. (Бел.ред. - "Дневник" и "Капитал" не публикуват реклама на хазартни игри, което е дългогодишна политика на "Икономедиа".)

До момента вносителите на текстовете Йордан Цонев от ДПС и Теменужка Петкова от ГЕРБ не са дали отговор на въпроса защо промените се правя точно сега преди изборите и само няколко седмици след като същите две парламентарни групи гласуваха против сходни текстове на "Възраждане".

Представители на "Продължаваме промяната - Демократична България" коментираха, че предизборно проектът изглежда насочен най-много срещу медиите, но те също го подкрепиха. Гроздан Караджов от "Има такъв народ" изрази съмнения в мотивите на вносителите и прогнозира, че ако текстовете останат само на първо четене ще проличи истинската им цел - рекет към хазартните фирми и медиите. Той ги определи като "бухалка в предизборната борба".
На фона на негативните становища на засегнатите, депутати от почти всички парламентарни групи внесоха преди второ четене предложения за още ограничения или разширяване на предложените.

В понеделник никой не коментира официално дали може да има някакво отлагане на финалното гласуване на промените или вероятност за смекчаване на забраната или залагане на срокове, в които забраната да влезе в сила. На практика приемането на законопроекта може да бъде провалено и при липса на кворум.

Така часове преди обсъждането в комисия и в зала не е известно дали ГЕРБ и ДПС ще променят позицията си за пълна забрана и как ще действат и депутатите от останалите формации. Между двете четения бяха внесени осем предложения за промени в проекта (като само БСП не представи свои). Репортер на "Дневник" потърси Йордан Цонев, но той отказа коментар. Въпроси бяха зададени и писмено до пресслужбите на ГЕРБ и ДПС, но до приключването на текста отговори не бяха получени.


Над 20 отрицателни становища, или другите зависимости от хазарта

Серия от позиции, в които се обясняват основно негативните последици от забраната на рекламата на хазарт (има и някои за другите промени - ограниченията за хазартните зали) заваляха в парламента. Сред представетите становища има от "Нова Броудкастинг груп", "Нет Инфо ЕАД", "Спортал", "БТВ Медия груп" и "Българска радиокомпания". Всички те се обединяват около тезата, че промените застрашават икономическата стабилност на медиите, тъй като не е имало обсъждане със засегнати страни.

"Работни места ще се освободят и в медиите, както и в рекламните агенции, работещи в сектора, тъй като основните приходи от реклама в медии по официални данни също постъпват от хазартната индустрия. Ще бъде нарушена финансовата стабилност на медиите чрез директна намеса на държавата и принуда за прекратяване на облигационните отношения на хазартния бранш с рекламните агенции, телевизиите, радиата, печатните и електронните медии", пише в становището и на КРИБ.
Друга теза е, че с промените рекламата на хазарт няма да бъде преустановена, а пренасочена към сайтове, които не са посочили адрес и собственик, което ще доведе до пренасочване на потребителите към нелегални хазартни сайтове.

Такива предупреждения, че ограничаването на рекламата ще е в полза на "черния пазар" е имало и преди, но досега няма информация да са били предприети законодателни мерки или други действия на институции за ограничаване на нарушителите.

Становището на БНТ се различава от това на останалите частни медии. В него са посочени два проблема - рекламата на Българския спортен тотализатор (в понеделник е внесена промяна, разрешаваща излъчване на тиражи и тегления - б.а.), както и казусът с излъчването на големи спортни събития. "Съгласно предложените текстове няма да е възможно лицензираните хазартни оператори да спонсорират телевизионното излъчване на спортни събития", пише генералният директор на БНТ Емил Кошлуков. Той добавя, че се създава риск как БНТ ще излъчва събития от този ранг.

От Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) посочват, че въвеждането на пълна забрана за рекламиране на хазартни игри в средата на годината е удар по финансовата независимост на медиите, тъй като този сектор има голям дял в рекламните бюджети. Това ще има пряк резултат до достъпа на потребителите до спортно и качествено публицистично съдържание, твърдят от асоциацията.

От асоциацията на хазартните оператори предупреждават, че забраната на рекламата ще се пренасочи в сивият сектор. Спортни клубове и федерации също се обявиха срещу пълната забрана на хазарта в радио и телевизии.

Няма коментари има ли други ефекти, ако медии и сектори зависят толкова силно от рекламата на един тип бизнес, който се лицензира от държавата.

Поправки на набързо направените поправки

Поправките в Закона за хазарта бяха внесени от Йордан Цонев (ДПС) и Теменужка Петкова (ГЕРБ) в последните дни на 49-ото Народно събрание. В рамките на само 24 часа законопроектът скоростно мина както в бюджетна комисия, така и в зала на първо четене.

Той предвижда рекламата на хазарт да бъде забранена в радиа, телевизии и други онлайн медии, на обществени места, включително върху фасади на сгради и върху продукти, предназначени за непълнолетни. Разрешена ще е рекламата върху билбордове, но на поне 100 метра от училищата и университетите, върху зали за хазарт, върху спортна екипировка и спортни съоръжения.

Вносителите от ГЕРБ и ДПС предлагат още хазартни игри с игрални автомати и в игрално казино да има в населени места с население над 5 хил. души (даден е гратисен срок от 3 години след обнародването на закона - б.а.). Изключение се прави само за селищата, намиращи се до 30 км от граничен пункт, а също за националните курорти.

Йордан Цонев в пленарна зала

Според текстовете хазартните оператори ще дължат равна вноска "социална отговорност" в спортното и здравното министерство (ще се използва за лечение на зависими от хазарт - б.а.), като вноската ще се дължи за първи път четири месеца след обнародването на текстовете. С поправките се увеличават и глобите за игрални зали, работещи без лиценз - от 10-30 хил. лв. на 30-50 хил. лв. За излъчващите забранена реклама се предвижда имуществена санкция от 10-30 хил. лв. и глоба в размер между 5-10 хил. лв.

В този вид законопроектът събра подкрепата на всички парламентарни групи и текстовете минаха с пълно единодушие.

Няма как за такива кратки срокове да предложим качествено законодателство.
Депутат от 49-ото Народно събрание

Какви са предложенията на групите преди второ четете

Между четенията обаче партиите решиха да въведат още по-строги мерки. Дори вносителите на законопроекта Йордан Цонев и Теменужка Петкова предлагат поправки на внесените от тях поправки.

  •     Станислав Богдански и Александър Вълчев от "Има такъв народ" настояват игрални зали и казина да няма в населени места с под 10 хиляди души, както и билбордове с реклама на хазарт да са на не по-малко от 500 метра от училища и университети;
  •     Михал Камбарев и Андрей Цеков от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлага да се забрани рекламата на хазарт върху държавна и общинска собственост. Изключение се допуска за обектите, на които вече е издаден лиценз за хазартна дейност;
  •     Климент Шопов и Петър Петров "Възраждане" внасят отхвърления преди почти месец техен законопроект през редакционни предложения. Прокарването на текстовете по този начин е в противоречие с правилника на парламента и би следвало текстовете да бъдат определени за недопустими, освен ако в комисията има мнозинство, което реши друго.
  •     Петър Кьосев от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлага редакция на текстовете в частта за интернет доставчиците, които да бъдат задължени да отказват достъп на хазартни сайтове без лиценз. При нарушения НАП да уведомява доставчиците на интернет услуги. Те ще имат три дни да премахнат достъпа до тях. При нарушения се предвижда глоба до 30 000 лева;
  •     Гроздан Караджов от "Има такъв народ" предлага по-високи вноски "социална отговорност", като компаниите за онлайн залози ще дължат 60 хиляди лева (досега 50 хил. лв.) на година, казината и игралните зали - 20 хиляди лева (досега 10 хил. лв.), а всички останали компании за хазартни игри - 10 хиляди лева (досега 5000 лв.);
  •     Божидар Божанов от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлага хазартната реклама върху спортна екипировка да има бял надпис на черен фон, който гласи: "Хазартът носи риск от развиване на зависимост." Той трябва да заема минимум 10% от площта на тениска и към него да има кръг с текст "18+". Божанов предлага недопускане до хазарт на лица в рискови групи (които получават социални помощи, имат психични разстройства или са под запрещение - б.а.), както и въвеждането на максимален престой на интернет страници на хазартния оператор и максимална загуба да определение периоди, след която потребителят се вписва в регистъра на НАП за уязвими от хазартна зависимост лица. Той предлага тази мярка да влезе от януари 2025 г. и да важи за лица до 24 години. Депутатът предлага още максимална наситеност от 5% от общата рекламна площ да е за хазартни игри;
  •     Кристина Петкова и Елисавета Белобрадова от "Продължаваме промяната - Демократична България" предлагат също забрана за участие в хазартни игри на хора от рискови групи, ограничението за поставяне на билбордове с реклама на хазарт се въвежда на разстояние от 250 метра от ясли, училища, университети, общежития и детски площадки. Забранява се поставянето на реклами по сгради, когато надвишават 20% от площта на сградата или 50 квадратни метра. Предлагат се и по-големи годишни вноски "социална отговорност" - компаниите за онлайн залози ще дължат 100 хиляди лева , казината и игралните зали - 25 хиляди лева , а всички останали компании за хазартни игри - 10 хиляди лева;
  •     Йордан Цонев и Теменужка Петкова предлагат само Българският спортен тотализатор да може да анонсира тиражите си. Вносителите искат Съветът за електронни медии да сезира НАП, ако в телевизии и радиа се излъчват реклами на хазарт. Предлага се още отпадане на срока от две години за отписване от регистъра за уязвимите лица, като той е заменен с 30 дни.

В края на миналата година през преходните и заключителните разпоредби на бюджета, по предложение на бившия финансов министър Асен Василев, парламентът увеличи данъците за игрални зали и казина, както и таксите за поддръжка на лиценз. С поправките беше намалена ефективната такса за традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, игри със залагания върху резултати от спортни състезания. До края на миналата година тя беше 15% върху направените залози за всяка игра, а сега се събира еднократна такса от 300 хил. лв. и променлива от 20% върху разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби. По този начин данъчната тежест за онлайн и офлайн казина бе изравнена.
В края на 2023 г. от съобщение на НАП се разбра, че към Министерството на финансите е сформирана работна група, която да анализира действащия Закон за хазарта и възможностите за подобряване и прецизиране на нормите му.

В началото на април в парламента имаше внесен сходен законопроект от "Възраждане", в който отново се предвиждаше забрана на рекламата за хазарт. Тогава текстовете бяха отхвърлени с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България".

Зависимите се увеличават, хазартният бизнес е в разцвет

Броят на лицата, които са зависими от хазарт, продължава да се увеличава, сочат последните данни на НАП от края на март 2024 г., според които зависимите от хазарт в страната са над 36 хиляди души. Данните са на база на т.нар. "Регистър на уязвимите лица". Вписването в него става от конкретното лице, или негов законен представител, с цел забрана или недопускането му до участие в хазартни игри за определен срок, който не може да бъде по-къс от две години. Играещите хазартни игри онлайн са поне един милион души, като няма данни за средния залог и честотата за залагане.

Хазартният бизнес е в разцвет - според публикация на "Капитал" през миналата година 22-те лицензирани компании (допреди три години години с лиценз са едва шест компании - б.а.) за онлайн залози бележат ръст от 12%, достигайки 1.1 млрд. лева. При традиционните казина и игрални зали също има ръст, но с по-бавен темп.

Към момента по данни на "Капитал" най-големите компании при казино игрите са Winbet (свързвана с Валтер Папазки), като доскорошният лидер Efbet, собственост на братята Боян и Цветомир Найденови, е втора. На трето място е Palmsbet (свързвана с Мило Борисов), на четвърто - "Топ бет" (от миналата година 60% от собствеността на компанията е на бащата на Димитър и Милен Ганеви, които бяха партньори с Васил Божков за "Национална лотария"). При спортните залагания водещи са Bet365, Efbet и Betano.

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини