Днес се навършват 145 години от официалното откриване на Българската народна банка (БНБ) на 23 май 1879 г.

По този повод БТА припомня моменти от историята на БНБ, която е сред най-старите национални институции у нас.

БНБ е създадена на 25 януари 1879 г. с утвърждаването на устава й от руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 4 април 1879 г. за управител на БНБ е назначен Лудвиг Карбоньор, служител от Министерството на финансите на Русия.

Официално БНБ е открита на 23 май 1879 г. от управителя й Лудвиг Карбоньор. На тържеството присъства и княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 6 юни 1879 г. е извършена първата банкова операция, при която държавата внася 8 687 043 франка, от които 2 000 000 франка са предназначени за капитал на самата БНБ.

На 1 юли 1879 г. Лудвиг Карбоньор предава ръководството на банката на Георги Желязкович - българин от Свищов, завършил финансовото си образование в Париж.

През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжество България, с който се създава и българската парична единица - левът, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

В началото БНБ е централна държавна банка, поставена под контрола на министъра на финансите, която обслужва държавния бюджет и касовата дейност на държавата и извършва банкови операции, присъщи на търговска банка, без да притежава правото да отпечатва и да пуска в обращение банкноти.

Със Закона за учредяване на БНБ от 18 януари 1885 г. и с новия устав, приет на 4 август 1885 г., е извършено преустройство на банката, разширена е нейната самостоятелност, предоставени са й права за печатане на банкноти и през същата година тя пуска в обращение първите български банкноти.

На 1 септември 1885 г. във Варна започва дейност вторият банков клон, на 14 юли 1886 г. в Пловдив - третият, на 2 януари 1893 г. - във Велико Търново дейност започва четвъртият ѝ клон.

През 1928 г. е приет Закон за БНБ, с който се извършва институционно преустройство на банката и тя се превръща в емисионна централна банка, освободена от всяка неприсъща на този тип банки дейност.

На 26 декември 1947 г. е приет нов Закон за банките, с който е извършена коренна реформа - частните банки са национализирани, а банковата система е преобразувана по съветски образец и функционира така до края на 80-те години на 20-и век.

На 28 юли 1952 г. е открит Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети започва изцяло да се осъществява на територията на страната.

След 1980 г. банковата система става двустепенна и в нея на БНБ е отредена ролята на централен емисионен институт. Пълната зависимост на централната банка от политическата конюнктура остава до срива на системата в страните от Централна и Източна Европа.

На 25 юни 1991 г. е приет и влиза в сила нов Закон за БНБ, според който банката получава статут на модерна централна банка със значителна степен на автономия.

На 10 юни 1997 г. е приет нов Закон за БНБ, с който е реорганизирана паричната система и чрез който от 1 юли се въвежда Паричен съвет (Валутен борд). Българският лев е фиксиран към германската марка при курс 1000 лв. за 1 германска марка, а от 1999 г. - към еврото по курс 1,95583 лв. за 1 евро.

От 1 юли 1999 г. е извършена деноминация на лева на основание на приетия на 5 август 1998 г. Закон за деноминацията на българския лев.

На 25 ноември 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев и управителят на БНБ Иван Искров подписват споразумение за съвместни действия за ускореното присъединяване на България към Икономическия и паричен съюз и успешното въвеждане на еврото в България 2009/2010 година.
С приемането на България за член на Европейския съюз, страната се присъединява и към Икономическия и паричен съюз, като поема неотменим ангажимент да стане член на еврозоната и да въведе единната европейска валута - еврото, при спазване на процедурите, предвидени в Договора за създаване на Европейската общност, в Доклада от 7 ноември 2000 г. на Съвета на министрите на икономиката и финансите (ЕКОФИН) относно аспектите на валутната политика в процеса на разширяване.

На 31 януари 2005 г. влизат в сила изменения и допълнения в Закона за БНБ, с които се гарантира институционната, функционалната, финансовата и персоналната независимост на БНБ, променя се основната цел на банката и изрично се забранява паричното финансиране от централната банка на публични институции.

На 8 април 2005 г. е публикуван в Държавен вестник, а от 8 октомври 2005 г. влиза в сила Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Със закона се създава основата за финансовата интеграция на страната в Еврозоната в областта на разплащанията. В тази област правната рамка в страната се хармонизира напълно с европейското законодателство и се дава възможност на платежната инфраструктура да се интегрира с тази на страните от Европейския съюз.

С приемането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. БНБ става част от Европейската система на централните банки.

На 1 февруари 2024 г. 49-ото Народно събрание приема нов Закон за БНБ, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 13 от 13 февруари 2024 г. Предвижда се новият закон за БНБ да влезе в сила от деня, посочен в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от България. Със закона се обезпечава правната интеграция на българската централна банка в евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на България.

Сградата на БНБ

Първоначално БНБ се помещава под наем в здание на ул. „Славянска“ в София, а по-късно се премества в собствена сграда на ул. „Александър I“, построена по проект на швейцарския архитект от германски произход Анри Майер. През ноември 1933 г. Управителният съвет на БНБ приема предложение на управителя Никола Момчилов за възлагане на арх. Иван Васильов на извършване на предварително проучване, изготвяне на идеен проект на нова сграда, както и ръководство на строителните дейности. Арх. Васильов пътува до други европейски държави, за да се запознае с особеностите на сградите на техните централни банки . В началото на 1935 г. е проведен конкурс за изграждането на железобетонната конструкция, спечелен от акционерното дружество „Рела и Нефе“. Изкопните дейности за полагане на основите започват на 1 март 1935 г. На 20 октомври 1935 г. в София тържествено е положен основният камък на сградата на БНБ от министъра на финансите Марко Рясков. В основите на сградата е положена е и специална стъклена капсула със свитък с текст за събитието и с екземпляри от всички емисии монети и банкноти, издадени от банката. В капсулата има и специално послание, което завършва с думите: „Нека Всевишният Бог закриля тая сграда, за да служи на вечни времена за огнище на стопанско и икономическо преуспяване на България“. Основният камък е осветен от Софийския митрополит Стефан. Сградата е строена между 1935 г. и 1939 г. по проекта на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов със сътрудничеството на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Крум Илчев. Строежът е завършен през 1939 г., а от 1 юли 1940 г. всички дейности на банката са преместени в новата сграда.

Северозападният ъгъл представлява кула с часовник, като същевременно друг часовник е разположен под малка кула, украсяваща западната фасада. Каменна статуя на Св. Никола, покровител на моряците, търговците и банкерите, дело на проф. Любомир Далчев, е разположена над северозападния вход. На северната фасада се намират скулптури на глави на античните богове Хермес и Деметра, символи на успеха, богатството и търговията. Над входа на източната фасада е поставен изработен от проф. Любен Димитров каменен барелеф, символизиращ силата и постоянството - два лъва, изправени един срещу друг, помежду им - дъбов лист с два жълъда, като под тях е разположена лента, върху която са изписани годините на построяване на сградата. На южната фасада, на нивото на най-горния етаж е поставена голяма скулптурна композиция, изобразяваща Хермес и Деметра, изработени от Кирил Шиваров. Под нея на нивото на улицата е разположена чешма от гранит, украсена с бронзова лъвска глава, която функционира и до днес. Четирите парадни врати на централния вход на сградата, изработени от покрит с тъмнозелена патина бронз, са украсени с мотиви от печати и монети на българските владетели от ХIII век цар Иван Асен II и цар Константин Тих Асен.

През 1978 г. централната сграда на БНБ е обявена за паметник на културата с национално значение и една от архитектурните забележителности на София.