Завърши 77-то издание на фестивал в Кан, най-голямото киносъбитие в света. „Златната палма“ беше присъдена на американския филм „Анора“ на режисьора Шон Бейкър – „чудесен филм“, съвпадащ с „мечтаните награди“, публикувани ден преди обявяването на истинските от двата водещи френски вестника „Монд“ и „Либерасион“, както и с различните временни „класации“ на критиката.
Това е филм за млада стрийптизьорка от Бруклин, която се превръща в модерна Пепеляшка. Среща сина на руски олигарх и се жени за своя принц. Но когато роднините на младежа в Русия научават новината, вълшебната приказка приема друг обрат и се обръща ...в комедия. При получаването на наградата Шон Бейкър отдаде почит на гледането на кино в киносалон като колективно преживяване и благодари за невероятното изпълнение на актрисата си Мики Медисън, превъплътила се блестящо в модерна секс-труженичка. Това е първият американски филм с „Палма“ от 13 години.
Голямата награда отиде при „Всичко, което си представяме като светлина“ – на режисьорката Паял Кападиа, също твърд фаворит на критиката. Това е първият индийски филм, селекциониран в конкурса от 30 години насам, а режисьорката е една от най-младите в състезанието, само на 38 години. Тя е нов глас в индийското кино, което далеч не е само Боливуд. Филмът е направен с финес и чувствителност и разказва непретенциозните истории на две медицински сестри и тяхна приятелка в хода на живота им в Бомбай.
Наградата на журито беше присъдена на филм „Емилия Перес“ на френския режисьор Жак Одиар. Сложен и жанрово експериментален филм, замислен в началото като опера, съчетаващ музика, песни, съвършена хореография, социално наблюдение и екзистенциален размисъл. Жесток мексикански наркобос сменя пола си, става жена, но миналото му го застига...
С престижната Награда за режисура беше отличен филмът „Голямата обиколка“ на португалския режисьор Мигел Гомес. Този черно-бял филм със стилна и изискана ретро-визия разказва една необичайна история за британски чиновник, който бяга в деня на сватбата си, но годеницата му, решена на всяка цена да се омъжи, тръгва да го търси и предприема дълга и рискована обиколка из Азия.
Със Специална награда беше отличен иранският режисьор-дисидент Мохамад Расулоф за неговия филм „Семето на свещената смокиня“. Той е в изгнание за да избегне 8-годишна присъда в родината си и изрази благодарността си, но и голямата си тревогата за своите колеги, принудени да работят в режим на цензура и тежки репресии в днешен Иран. Наградата за мъжка роля отиде при Джеси Племънс за „Видове любезност“. Във филма на Йоргос Лантимос той изпълнява три роли в три различни новели – на сляпо подчинен на шефа си служител, на психично болен полицай и мъж от секта, който заедно с парньорката си търси нов месия, който да възкресява от мъртвите.
Нестандартно решение на журито (но не и прецедент) беше да присъди Наградата за женска роля на 4 актриси от филма „Емилия Перес“: Адриана Пас, Зое Салданя, Карла София Гаскон и Селена Гомес.
Наградата за сценарий заслужено получи „Субстанцията“ на французойката Корали Фаржа, един оригинален боди-хорър, направен със свежо чувство за хумор и изобличаващ безумния стремеж към вечна младост, суетата и ролята на рекламата, внушаваща модели на поведение, свързани единствено с физическата красота.
Това 77-мо издание на Кан ще се запомни и с „Почетните Златни палми“, които фестивалът присъди на две легенди на американското кино Мерил Стрийп и Джордж Лукас и на митичното японско анимационно Студио „Гибли“.
Наистина вълнуващ беше моментът, когато на финала две култови фигури се изправиха рамо до рамо на сцената на Двореца и емблематичният „кръстник“ на някогашния Нов Холивуд Франсис Форд Копола връчи „Почетната палма“ на своя приятел от младини Джордж Лукас. Европейската и американската кинотрадиция щастливо се срещнаха и взаимно си отдадоха почит. И нищо, че Копола не получи награда за своя „Мегалополис“. Той е направил толкова много за световното кино, че на неговата патриаршеска възраст това няма никакво значение.
