Значението на суперизборната 2024 година беше усилено от възхода на популистката десница. В Европа растящата подкрепа за партиите от политическите крайности беше потвърдена от последните европейски избори.

•     Във Франция резултатите накараха Еманюел Макрон да разпусне Националното събрание и да обяви предсрочни избори, което може да доведе до радикална промяна в политическата посока на страната и отношенията ѝ с ЕС.
•     В Австрия Партията на свободата е на път да влезе в правителството след националните избори през есента.
•     Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони сега е широко почитана като онази, която издига и сваля в следващия парламент на ЕС, след неумолимия възход на нейната партия „Братя на Италия“.
•     В Германия електоралният възход на „Алтернатива за Германия“ (AfD) подкопава авторитета на управляващата коалиция, водена от ГСДП.
•     И това предшества очакваното завръщане на Доналд Тръмп, който в момента се движи рамо до рамо с Джо Байдън в проучванията в САЩ.

Изборният успех за тези партии е едно, а запазването на властта е съвсем друго. Въпреки това в Унгария, където премиер е Виктор Орбан, днешните популисти имат жив пример как да превърнат постиженията си в дълготрайно влияние.

Орбан е министър-председател на Унгария с конституционно мнозинство в продължение на 14 години. Това му даде изключително влияние да прекрои страната според личната си визия, а мандатът му на върха на политическата система разкрива много за това как демократичните институции може да станат уязвими под въздействието на популистки стратегии.

Когато говорим за Орбан, първо трябва да определим основните характеристики, които съвременните популисти трябва да притежават, за да постигнат успех. Измеренията са две.

•     От една страна, харизматична привлекателност и способност да се обръщат към хората с прости, убедителни послания за национална гордост, просперитет и способността им да се защитават срещу външни заплахи.

•     И, по-невидимо, техният опит в изграждането на политическа инфраструктура, която им позволява да поемат контрола върху политическите, правните и комуникационните ресурси на своята страна.

Малцина от днешните популисти проявяват и двете. Ярослав Качински от полската партия „Право и справедливост“ успя да превземе държавната инфраструктура (2015-2023 г.), но в крайна сметка му липсваше харизмата да запази поста си.

Лидери като Тръмп притежават харизма, но не им е толкова лесно с организацията и изграждането на система. Осъзнавайки това, екипът на бившия президент стартира Проект 2025 и направи стратегически назначения в подготовка за по-ефективно завръщане в администрацията.

Влиянието за тази дейност изглежда идва от Унгария. Почти всек иден привърженици и медийни съюзници на американските републиканци възхваляват Орбан. Сенатор Джей Ди Ванс, който е смятан за потенциален кандидат за вицепрезидент на бившия президент, наскоро заяви, че САЩ „могат да научат много“ от Унгария. Докато самият Тръмп провъзгласи: „Няма по-добър, по-умен или по-добър лидер от Виктор Орбан. Той е фантастичен."

Тази похвала е пример за нарастващата привлекателност на това, което можем да наречем „Наръчник на Будапеща“, и пътната карта, която показва на други от популистката десница как да запазят властта. Това включва:

•     манипулиране на избирателната система и избирателните райони в полза на управляващата партия;
•     подчиняване на разузнавателните служби на политически контрол
•     привеждане на прокуратурата в съответствие с политическата воля
•     подкопаване на независимостта на съдебната власт
•     обезсилване на Конституционния съд и попълването му с верни на партията привърженици
•     поемане на контрола върху медиите чрез министерство на пропагандата.

Тези мерки, взети заедно, могат да осигурят почти неограничена власт и да помогнат на един амбициозен автократ да запази влиянието си в дългосрочен план, докато демократичните институции постепенно губят своята независимост.
Успехът на Орбан се дължи до голяма степен на способността му да избягва непопулярни мерки, като същевременно прилага нова рамка, надхвърляща традиционните ограничения ляво-дясно.

Това води до политическа инфраструктура, основана на лични връзки, която демонтира независимостта на държавните институции и регулаторните органи.

В Унгария днес всяка голяма институция се ръководи от човек, избран лично от Орбан.

„Фабриката за власт“, както я наричат анализаторите, работи като добре смазана машина:

•     Петер Полт, съюзник на министър-председателя, главен прокурор на Унгария, е обвинен, че не е придвижил дела, включващи вътрешния кръг на Орбан.
•     Антал Роган, известен като министър на пропагандата на Орбан, получи контрол над гражданските разузнавателни служби на страната. „Сега мога да виждам практически всичко, което искам“, каза Роган в едно от редките си интервюта.

Трансформирането на политическа власт в икономическа е решаваща стъпка. Това надхвърля обикновената корупция и цели да преструктурира социалната структура.
Създаването на нов икономически елит се доказва от случая с Лоринц Месарош - приятел от детството на Орбан, който се издигна от скромен произход, за да стане най-богатият човек на страната и инструмент на руско финансиране за съюзнически популисти, включително Марин Льо Пен. Както и този със собствения зет на премиера, Ищван Тиборч. И за двамата се твърди, че са забогатели, като са получили достъп до изгодни държавни поръчки, подкрепяни от ЕС.

В реторичен план целта е да се създаде състояние на непрестанна битка, като постоянно се идентифицират външни и вътрешни врагове и се дава възможност на лидерите да се представят за „героични защитници“ на хората. Поставянето на опозицията на етикетите „предатели“ и „врагове на народа“ укрепват позицията им.

Орбан често твърди, че Унгария е въвлечена в екзистенциална борба с Брюксел и други международни сили, и използва национални консултации, за да подкрепи позицията си. Тези консултации, които създават илюзията за демократично включване, неизменно съдържат насочващи въпроси и прехвърлят вината за неуспехите на правителството към фигури като Урсула фон дер Лайен и Джордж Сорос, като последният е честа мишена на подкрепяни от държавата клеветнически кампании. Несъмнено елементи от тази реторика са познати на популистите, но една напълно развита „фабрика за власт“ все още е само стремеж за повечето от тях.

Възможната повратна точка за популистката десница в Европа и очертаващото се завръщане на Доналд Тръмп в САЩ правят изследването на „Наръчника на Будапеща“ особено актуално. Подривната дейност на Орбан срещу унгарската демокрация за малко повече от десетилетие говори за скоростта, с която може да се постигне завладяване. Това поражда и перспективата за появата на по-широк, нов нелиберален интернационал по модела на унгарската политика.

Тибор Десеуфи е директор на Център за изследване на дигиталната социология към университета Йотвьош Лоранд в Будапеща и член на съвета на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).