ранцузите се отправят в неделния ден отново към урните, за да гласуват във втория тур на предсрочните парламентарни избори, свикани от президента Еманюел Макрон.

Първият тур на 30 юни определи крайната десница "Национален сбор" (НС) за победител.

Ако посоката се затвърди, за първи път след Втората световна война крайнодесните може да се върнат на власт, отбеляза АФП.

Тази вечер се очаква отговор дали следващият премиер ще бъде председателят на НС Жордан Бардела. НС предупреди, че ако няма абсолютно мнозинство, няма да оглави следващото правителство.

Независимо от резултата наблюдатели очакват трудни дни за президента Еманюел Макрон,

чиято политическа сила остана на трето място на първия тур през юни. Макрон вероятно ще бъде изправен пред все повече съпротива за предприемане на законодателни промени и по-големи политически инициативи. До края на неговия мандат остават три години, като в следващата година президентът няма възможност да свика нови предсрочни избори за парламент.

Държавният глава насрочи настоящите избори, чийто втори тур във Франция предстои днес, след слабото представяне на неговата политическа сила на изборите за евродепутати в началото на юни. Мнозина определиха това като съзнателен, но голям риск, който не доведе до очакваните от Макрон резултати.

Предвижда се първите резултати да станат известни тази вечер след приключването на гласуването в 21.00 ч. българско време в големите градове. Ще бъдат разпределени 501 от общо 577 депутатски места в Националното събрание, като останалите бяха обявени след първия изборен тур, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков.

Резултатът от френските избори ще се разглежда и в светлината на нарасналата подкрепа за крайната десница в Европа, отчетена на изборите за Европейски парламент миналия месец. Очаква се решенията на френските избиратели да дадат отражение на подкрепата за Украйна, дейността на НАТО, разширяването на ЕС и съдбата на мигрантите.

Политическите съюзи във Франция и техните предизборни обещания

Френските политически партии се опитаха да създадат политически съюзи, след като президентът Еманюел Макрон изненадващо свика парламентарни избори, което промени политическия пейзаж към три големи блока, посочва Ройтерс.

От крайнодесния "Национален сбор" до левия "Нов народен фронт"  и центристкия алианс на Макрон, наречен "Заедно", ето преглед на предизборните обещания, дадени преди  втория тур на гласуването:

КРАЙНОДЕСЕН "НАЦИОНАЛЕН СБОР"

Евроскептичната партия "Национален сбор" на Марин Льо Пен печели най-голям брой места в Националното събрание, долната камара на парламента, но може да не успее да постигне абсолютно мнозинство.

Тя е сключила сделка с Ерик Сиоти, който оглавяваше консервативните Републиканци, докато повечето от политиците й не прекъснаха връзките си с него след пакта му с крайната десница.

"Националният сор" се ангажира с:

Балансиране разходите на домакинствата чрез намаляване на данъците върху горивата, бензина и петрола;
Отмяна на предложението на Макрон за увеличаване на пенсионната възраст на 64 години от  от 62 години, въпреки че пренебрегна предишното си обещание да намали пенсионната възраст на 60 години поради бюджетни причини;
Напускане на съвместния пазар на електроенергия в ЕС, за да предложи по-ниски цени на тока на национално ниво;
Подобряване на достъпа до обществено здравеопазване в селските райони;
Засилване на наказателните санкции за престъпления, свързани с наркотици и насилие срещу полицейски служители;
Намаляване на социалните помощи за семействата на юноши престъпници;
Намаляване на имиграцията, разхлабване на правилата за експулсиране на мигранти без документи, ограничаване  събирането на семействата на мигранти;
Инкриминирането като престъпление на пребиваването във Франция без разрешение.

ЛЯВ "НОВ НАРОДЕН ФРОНТ"

Политически партии, представляващи лявото крило, от умерените социалисти и Зелените до по-твърдите комунисти и "Непреклонна Франция" на Жан-Люк Меланшон се споразумяха да сформират "Нов народен фронт".

Левият блок се ангажира с:

Ограничаване на цените на основни стоки като горива и храни;
Повишаване на минималната работна заплата до 1600 евро месечно нето;
Повишаване на заплатите на работещите в публичния сектор;
Въвеждане на данък върху богатството, преразглеждане на данъка върху наследствата;
Спиране на новите проекти за изграждане на магистрали;
Приемане на правила за борба с разхищението на питейна вода;
Премахване на пенсионната реформа на Макрон и стремеж към "право на пенсиониране" на 60 години;
Прекратяване на "строгите икономии" в рамките на бюджетните правила на ЕС;
Реформиране на общите селскостопански политики на Европа.

ЦЕНТРИСТКИ АЛИАНС НА МАКРОН

В политическия център Макрон призова умерените партии да се присъединят към неговия предизборен алианс срещу политическите крайности в политическия център досега без особен успех, отбелязва Ройтерс.

Президентът, който предупреди за риска от "гражданска война", се опитва да представи своя лагер като последната надежда за стабилност.

Центристкият блок на Макрон се ангажира с:

Натискане на бутона за спиране на реформата за безработицата във Франция с цел затягане на правилата за социални помощи;
Да продължи да създава работни места чрез подкрепа за про-бизнес политики;
Отказ от увеличение на данъците за домакинствата;
Обвързване на пенсиите с инфлацията и защита на покупателната способност;
Освобождаване на таксите за работодателите, за да се улесни повишаването на заплатите на работниците с ниски доходи;
Създаване на евтино допълнително здравно осигуряване за нуждаещите се;
Отчитане на бюджетния дефицит на страната и противопоставяне на безразборното харчене;
По-решителен подход към престъпността на непълнолетните.