Ясно е, че времето на „гангстерския модел“ в България приключи. Онова, което виждаме в ДПС и (в по-блед вариант) в други партии в последните дни и седмици, е началото на преподредба на системата. Време е за рестарт.

Коментар на проф. Евгений Дайнов

От години е очевидно – пиша за това от края на 2019 година – че времето на модела Борисов-Пеевски свърши. Просто се промениха онези параметри на голямата картина, които му позволяваха да окупира България. Онова, което виждаме в ДПС и (в по-блед вариант) в други партии в последните дни и седмици, е началото на пост-гангстерския период.  

Външни и вътрешни причини

Големите параметри, улеснявали съществуването на „гангстерския модел“, бяха външни и вътрешни. Отвън: ЕНП и Европейската комисия си затваряха очите за узурпирането на власт и на публични средства в България; Западът като цяло си затваряше очите за политици, сътрудничещи с Путин, тъй като смяташе Путин за „партньор“. Вътре: нямаше постоянен и неустоим граждански натиск против модела; обществото като цяло не страдаше от липсата на справедливост, а – напротив – честваше насилието, тарикатлъка и простотията като изконни народни ценности.  

Нищо от това вече не е така. Навън, войната промени всичко. Никой не смята Путин за партньор и никой не търпи онези европейски политици, които смятат себе си за негови приятели. Нещо повече: най-накрая на Запада му стана ясно, че корупцията с мащабите на „гангстерска“ подкопава сигурността на всички. Вътре, българското общество избухна от негодувание през 2020 годинаи този взрив промени целия политически и психологически пейзаж. Тарикатлъкът и простотията вече не са на мода и техните носители вече не са героите на „народа“.  

Блокирането на модела изисква нещо ново

Описаното дотук напълно обяснява неспособността на ГЕРБ и ДПС да съставят правителства – вече 7 (седем) пъти. „Гангстерският модел“ не намира в себе си силите да поеме властта по старому – но и не знае как да управлява по нов начин. Блокирането на модела, обаче, блокира - както виждаме - цялата система. Това не може да продължи вечно: или системата ще колабира и ще бъде наследена от нещо друго (оттук и приказките за президентска република), или нейните съставни части – партиите, гражданите, медиите, коментаторите – ще променят начина, по който действат и така системата ще се преподреди.

Както виждаме от опита на други страни, в подобна преподредба на системата са заложени два варианта. Единият е лашкане по посоката на популизма, авторитаризма и небрежно прикрития фашизъм. Другият е активизиране на гражданското поведение, така щото срещу популизма да се изправи пъстър фронт, който да рестартира системата на демокрацията и да я накара да работи по по-ефективен начин.

Видяхме края на „гангстерския модел“. Вече виждаме началото на преподредбата на системата на демокрацията.  

Драмите в ДПС

Махленските драми в и около „Величие“ разкриват неспособността на “ да продължава по старому – в случая да напазарува депутати за подкрепа при едно или друго важно гласуване. Драмата в ДПС разкрива същото. Пеевски се опита да погълне тази партия, както поглъщаше фирми и банки. Но в случая с ДПС има и друг значим елемент. Виждаме, че неуспехът на поглъщането се дължи на задвижването на редовите членове, симпатизанти и активисти на ДПС. Вътре в ДПС виждаме, със съответните специфики, онова гражданско надигане срещу узурпацията, което в национален мащаб вече се случи през 2020 година.

В ГЕРБ са притихнали, тъй като са наясно, че от изхода на битката в ДПС зависи и тяхното собствено бъдеще. При счупването на модела вътре в ДПС, мъртвата хватка на ГЕРБ върху институциите става невъзможна. Самата партия ДПС, ако (както изглежда вероятно) пречупи Пеевски със силата на своите членове, ще навлезе в драматичен период на собствената си трансформация в нещо различно от това, което е сега. Веднъж усетили собствената си сила, веднъж постигнали собствена победа, „обикновените хора“ като правило не се оставят да бъдат набутани отново в старата кошара.  

И останалите са под натиск

Всички други партии в България също изпитват чисто гравитационния натиск от ставащото в ДПС. ИТН притихнаха като ГЕРБ, тъй като светът, в който успяваха да лавират, загива. „Възраждане“, напротив, усети вакуума, появил се като следствие от рязкото отслабване на ДПС, и се опитва да го запълни със собствени трескави политически движения. ПП-ДБ, напротив, оставени без обичайния натиск от страна на основните си врагове, като че решиха, че вече им е широко около врата и могат да захванат някаква вътрешна караница.  

Така или инак, към момента на следващите избори всичко ще е различно. Партиите ще са различни, настроенията из обществото ще са различни, гласоподавателите ще са на различен акъл от сегашния.  

Рестарт на демокрацията?

Ако мен питате, това са идеални условия за провеждането на онзи рестарт на демокрацията, който французите вече направиха у тях. Въпрос на политически ум, на воля, на ясни идеи и на организираност.