Киър Стармър не отрича спекулациите, че е прототип на адвоката Марк Дарси от „Бриджит Джоунс"
''Скучен'', ''мрачен'' и ''нехаризматичен'' - това са асоциациите, които британските избиратели правят, когато се спомене името на новия им премиер Киър Стармър.
Въпреки победата на изборите на 4 юли самите британци също не знаят много за него. Стармър има съпруга на име Виктория, две деца, чиито имена никога не е оповестявал публично, и котка Джоджо. В политическия живот Стармър е възприеман като изключително прагматичен политик, а сега е натоварен и със задачата да обърне тенденцията на безкрайни проблеми, пред които е изправена страната.
Стармър започва кариерата си като адвокат, който защитава вегани анархисти, а след това обвинява терористи от името на британската корона. Като млад е бил редактор на списание ''Троцки'', но въпреки това зарадва капиталистите, като постави ''създаването на богатство'' като приоритет на Лейбъристката партия. Той е антимонархист, който обаче е удостоен с рицарско звание ''сър'' и сега ще се среща с краля веднъж седмично. Трудно е да се предвиди какъв премиер ще бъде Киър Стармър, коментира кореспондентът на ''Вашингтон Поуст'' от Лондон.
61-годишният Стармър използва неяснотите около личния си живот в своя полза.
Британците успяват да проектират върху него онова, в което искат да вярват. Дълго време той дори се облагодетелства от слуховете, че е вдъхновител за Марк Дарси - адвокат по правата на човека в книгите и филмите за Бриджит Джоунс, изигран от Колин Фърт. Е, оказва се, че не е той първообразът на Дарси.
Приятелите на Стармър твърдят, че като оратор той не е на ниво Уинстън Чърчил, но може да бъде безмилостен, а по всяка вероятност Великобритания се нуждае именно от това.''Той е много, много мотивиран'', казва за ''Вашингтон Поуст'' Том Болдуин, журналист и бивш лейбърист, който наскоро публикува биографията на Стармър. ''Той вярва в способността си да внесе промяна. Няма да вдъхновява хората с пламенни речи. Това, което може да направи, е да поправи нещата'', смята Болдуин.
Стармър винаги е изтъквал, че
произлиза от работническата класа на Великобритания.
Той идва след министър-председателя Риши Сунак, който според някои показатели е по-богат и от кралските особи. По време на кампанията Стармър представи себе си, като каза: ''Майка ми беше медицинска сестра, баща ми беше производител на инструменти''. Той разказа как е израснал с неплатени сметки и прекъснат телефон. Пастата е била непозната храна в дома му, пише неговият биограф. Семейството не е пътувало в чужбина.
Стармър постига добри резултати на приемните тестове и влиза в елитна гимназия. Той е първият от рода си, който посещава университет - първо ''Лийдс'', а след това една година в ''Оксфорд''. Разказва за това, че майка му е била медицинска сестра, а грижите, които е получавала заради инвалидизиращ възпалителен синдром, са му внушили уважение към Националната здравна служба на Великобритания. Съпругата му Виктория също работи в областта на професионалното здравеопазване. Стармър казва, че баща му се е чувствал неуважаван заради работата си във фабрика, че е бил емоционално дистанциран. Ето защо новият британски премиер
следва правилото в петък да приключва работа в 18:00 часа,
за да има време за децата си. Въпреки че се определя като атеист, Стармър казва, че уважава еврейския произход на съпругата си.
Колеги, които познават Стармър преди влизането му в политиката, казват, че знаци за това как той ще управлява могат да бъдат намерени в адвокатската му кариера. Той никога не изнасял пламенни пледоарии, а е изграждал делото съгласно прецедент, закон и факти. И наистина, когато представляваше опозицията по време на седмичните въпроси към министър-председателя в Камарата на общините, стилът на Стармър често е описван като ''криминалистичен''. Кръстосаният му разпит успявал да разсее дори нахакаността на Борис Джонсън.
В началото на кариерата си Стармър се присъединява към Doughty Street Chambers. Занимава се с големи, противоречиви дела за човешки права. Той се бори срещу смъртното наказание в страните от Британската общност и е част от правен екип, който кара Конституционния съд на Уганда да анулира присъдите на всички 417 души, осъдени на смърт в страната. Стармър също работи безвъзмездно за двама вегани анархисти, които раздавали листовки, обвиняващи гиганта в бързото хранене ''Макдоналдс'' в ниски заплати, жестокост към животните и вина за обезлесяването. Производителят на бургери започва дело за клевета, а множеството обжалвания продължават десетилетие. Това е една от най-дългите съдебни битки в британската история. Завършва със своеобразно равенство и за двете страни.
Стармър изненадва и разстройва някои от колегите си по право, когато става главен прокурор на страната. Той ръководи висшето обвинение във Великобритания срещу терористи от ''Ал Кайда''. Повдига обвинения срещу политици от торите и лейбъристите, замесени във финансов скандал, разкрит за първи път от пресата.
Стармър влиза в политиката на 52-годишна възраст в страна, в която депутатите обикновено започат да планират издигането си на власт още в университетските години. Избран е за член на Камарата на общините за лондонския район Холборн и Сейнт Панкрас през 2015 г. По-късно е избран да преговаря за Брекзит от страната на лейбърситите. Стармър е против напускането на Европейския съюз, въпреки че много лейбъристки избиратели са ''за''. Компромисът на партията беше, че тя не бе нито за Брекзит, нито против, а искаше втори референдум. Именно това вероятно допринася за колосалната загуба на лейбъристите през 2019 г. След тези избори лидерът на Лейбъристката партия Джеръми Корбин отпада, а Стармър влиза на негово място, като се заема да преобразува Лейбъристката партия.
Да бъде едновременно много неща за много хора може да е помогнало на Стармър да постигне голямата победа на изборите. Все пак е факт, че неговата Лейбъристка партия се завърна на власт 14 години, след като избирателите я прогониха в опозиция. Остава обаче въпросът за какво се бори Стармър. В проучване на Ipsos миналия месец половината от анкетираните казват, че не знаят какви са целите на новия британски премиер.
Критиците описват Стармър като скучен. А той не е. Това, което ще бъде най-интересно - за Великобритания и света - е какво ще прави той, след като се сдоби с властта.
