Лупусът и други автоимунни заболявания са голям проблем в съвременния свят, който засяга значителна част от световното население. Процентът на заболелите варира в различните страни от 20 до 70 на 100 000. Жените в детеродна възраст са засегнати около девет пъти по-често от мъжете.
Лупусът е системно автоимунно заболяване, което може да причини тежки, дори животозастрашаващи увреждания на множество органи като бъбреците, мозъка и сърцето.
Доскоро причините за лупуса оставаха загадка за медицината, но едно революционно откритие дава надежда за по-целенасочено лечение.
Учените вече са разкрили молекулярният дефект, който предизвиква бунта на имунната система при лупуса.
Съществуващите лечения, които често едва напипват проблема, са свързани с неприятен ефект - те отслабват общо способността на имунната система да се бори с инфекциите.
ПРОБИВ В ЛЕЧЕНИЕТО НА ЛУПУС
„Цялата терапия за лупус до този момент е била тъп инструмент. Това е широкообхватно отслабване на имунитета. Като идентифицирахме причината за това заболяване, открихме потенциално лекарство, което няма да има страничните ефекти на сегашните терапии“, отбелязва професор Джехюк Чой (Jaehyuk Choi), професор по дерматология в медицинския факултет на Северозападния университет „Файнберг“.
„Идентифицирахме фундаментален дисбаланс в имунните реакции, които пациентите с лупус осъществяват, и определихме специфични медиатори, които могат да коригират този дисбаланс, за да потиснат патологичната автоимунна реакция“, коментира д-р Дипак Рао (Deepak Rao), ревматолог в Brigham and Women's Hospital и съдиректор на нейния Център за клетъчно профилиране.
ЛУПУС НА МОЛЕКУЛЯРНО НИВО
Изследването разкрива нов път, който направлява хода на лупуса. Изследването навлиза в сложните механизми на заболяването, разкривайки, че множество кръвни молекули при пациенти с лупус показват значителни промени, свързани с болестта.
Тези промени посочват пътя, контролиран от арилхидрокарбоновия рецептор (AHR - aryl hydrocarbon receptor), като решаващ за развитието и прогресирането на болестта.
AHR играе ключова роля в имунния отговор на организма, контролирайки реакциите на клетките към външни фактори като замърсители, бактерии или метаболити. Той действа като регулаторен превключвател, като модулира начина, по който клетките реагират на тези фактори на околната среда.
НЕДОСТАТЪЧНО АКТИВИРАНЕ НА AHR
Експертите са установили, че недостатъчното активиране на AHR води до вредна каскада от имунни реакции, завършваща с увеличаване на периферните спомагателни Т-клетки.
Тези клетки са известни с това, че стимулират производството на болестотворни автоантитела, които атакуват собствените тъкани и органи на организма, което води до тежките прояви на лупус.
Чрез идентифицирането на този път и неговото въздействие върху имунната система изследователите откриват нови възможности за целенасочено лечение. Те могат да коригират тези специфични молекулярни дефекти, като потенциално предлагат по-ефективен и по-малко вреден вариант на лечение за пациентите с лупус.
ПОТЕНЦИАЛ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ЛУПУС
Учените демонстрират потенциала на своето откритие за лечение на лупус. Чрез повторно въвеждане на молекули, активиращи AHR, обратно в кръвни проби от пациенти с лупус, те са успели да превърнат болестотворните клетки в Th22 клетки, което потенциално може да излекува пораженията, причинени от лупуса.
„Открихме, че ако активираме пътя на AHR с малки молекулни активатори или ограничим патологично прекомерния интерферон в кръвта, можем да намалим броя на тези болестотворни клетки“, пояснява професор Чой.
След това екипът ще насочи вниманието си към разработването на нови лечения за пациенти с лупус. Те работят активно върху намирането на начини за безопасно и ефективно доставяне на тези молекули, предлагайки потенциално лечение и нов живот на милиони хора, засегнати от това заболяване.
ДАЛЕЧНИ ПОСЛЕДИЦИ
Последиците от този пробив се простират далеч отвъд непосредствените възможности за лечение. Откритието открива нови възможности за изследване на автоимунните заболявания. В крайна сметка то може да даде представа за заболявания като ревматоиден артрит, множествена склероза и диабет тип 1.
Разбирането на ролята на AHR в имунната регулация може да допринесе за развитието на персонализираната медицина. Лечението би могло да бъде съобразено с индивидуалните молекулярни профили.
Този персонализиран подход би могъл да подобри ефикасността на лечението и да намали риска от нежелани странични ефекти.
Откритията на изследователския екип биха могли да предизвикат революция в грижите за пациентите, давайки надежда на милиони хора, които страдат от хронични автоимунни заболявания, и проправяйки пътя към бъдещето, в което тези заболявания ще могат да бъдат ефективно контролирани с прецизно насочена терапия.
Справка: Law, C., Wacleche, V.S., Cao, Y. et al. Interferon subverts an AHR–JUN axis to promote CXCL13+ T cells in lupus. Nature (2024). https://doi.org/10.1038/s41586-024-07627-2
Източник: Experts have found a possible cure for lupus, Rodielon Putol, Earth.com