Джордж Оруел предупреждава, че да казваш истината във времена на повсеместна лъжа, е екстремизъм! Поемайки риска и в израз на всичко онова, което съм преживявал през годините, ще споделя сериозната си тревога, че живеем в политическо време, в което човешките пороци се преобразуват в капитал и се възприемат като партийни ценности. Текущата политика разрушава класически нравствени норми и преобръща житейската ни философия и човешкото ни разбиране за добро и зло. Древноримската сентенция „Човек за човека е вълк“ сякаш най-добре описва отношението ни един към друг в една силно политизирана среда, където добрите и почтени хора винаги губят! Там подлостта вече е управленска находчивост. Алчността е изразяващ се характер. Предателството е инициатива за оцеляване! Злобата е нестихваща воля. Кражбата е умение и заслужава уважение. Клеветата е конкурентноспособност. Празнословието е дарба. Посредствеността е хоризонт за развитие. Лъжата е стандарт за наложена истина. Завистта е движеща сила. Неблагодарността е част от развитието. Злословието е политически маркетинг. Интригата е многопластова забава. Лицемерието е формиращо се възпитание. Раболепието е оценявана лоялност. Мазохизмът е търпение. Безчестието е съобразителност. Безочието е поглед в целта. Дискриминацията е вековна традиция. Егоизмът е несломим дух. Комплексарщината е лидерство. Властолюбието е държавност. Монологът е партийна дискусия. Явната грешка е стратегически успех. Култът към личността измества вярата в Бог и може да подмени молитвите... Това всъщност са пулсиращи истини и представят спецификите на съвременната политика в България! Това е философията на устойчивия и институционализиран политически дерЕбей, който в своята самозабрава е преминал всякакви граници и вече няма съвест, няма достойнство, нито усет, нито срам, нито някакво чувство за справедливост. Като изявен и осъзнат макиавелист, той не работи с морални категории и няма светоусещането на обикновения човек, когото може да лъже и жертва по всяко време. Говори за държавни и обществени интереси, но не успява да прикрие, че вече всичко е една психология и демонична идея за власт, пари и слава в отдавна покварен и объркан път... Тази безскрупулност и заразяваща ненормалност разяждат живота ни отвътре, а откраднатите идеи от алевизма няма как да се реализират, защото няма кой от така наречените "елити" да ги изживява. "Съединението прави силата", но "Разделяй и владей" е доказаната във времето по-ефективна политическа максима! Деспотично е това партийно задължение за заедност в изборния ден, при явна дискриминация, отнети права, липсваща отговорност и отсъстващ хуманизъм в живота. Така се ражда още една горчива истина - хората не са важни, броят се само бюлетините! (Важи изключително много за Кърджали). Всичко това е доказан РАЗПАД НА ЦЕННОСТИ във време, което ни е избрало да сме живи и в което малкото добри хора се борят за доброто на всички. Те не биха избрали съдба да унищожават човешки съдби!
А ние все така си гласуваме... Гласуваме като невменяеми в една ирационална българска политическа действителност и избираме вече избрани и еднолично селектирани хора с преоценени качества, сигурно защото сме с изтрита памет в мътното ни безвремие. Вече 34 години гласуваме за натрапени и подставени лица с изтънели корени - бивши и настоящи агенти на Държавна сигурност, възродени и възродители и техните деца, които явно пасват добре на нечии сенчести схеми. В онези мрачни години в името на БКП те предаваха своя род и език. Сред тях имаше и такива, които даже и кръстове "намираха" в сандъците на бабите си. Сега какво си мислите, че правят в името на ДПС? Днес някои от назначените избраници може да са "ум и красота" в нечия визия за развитие, но всъщност повечето са едноцветни глинени фигури, твърде кухи, затова пък така алчни и властолюбиви, толкова посредствени, но и толкова нагли. Всички те са изключително удобни, много продажни и така срамно зависими... Сред тях обаче има и други (не съвсем такива), които са доста далече от естествената светлина. Нито един от тях не се отказва от добре платената халюцинация, че "спасява родината" от лошите други, а ние все така си гласуваме в устойчив транс за непогрешимите си вождове и тяхната корумпирана политико-икономическа свита. Силно вярваме, че безусловната подкрепа е наша висша отговорност. но колцина от нас са се замисляли колко подходяща е нашата партийна система за изграждане на тоталитарна власт?! А разсъждаваме ли въобще над въпроса дали авторитарни партии могат да изграждат демокрация? Призоваваме за разум, за диалог и "рестартираме държавността" на няколко пъти, но нямаме мъдростта и смелостта да рестартираме партията в унисон с европейската политическа култура и с изискванията на 21 век. Склонни сме и рязко да забравим, че възприемахме "Новото начало" като цветна мисия на месията! Истината няма да излезе наяве с цялата си експресия, но за да има обновление и чистка, трябва да са останали и чисти хора в партията, ала те отдавна са низвергнати и изчегъртани. Сега черните май се правят на бели, а белите винаги са били черни, но всички вкупом обявиха, че са "заедно с хората", сякаш са нещо различно от тях,,. Де да можехме заедно да изживяваме и мъката и трудностите в средновековните ни села, за да се впрегнем заедно и да ги модернизираме дотам, че поне вода да им осигурим като условие за нормален живот, вместо перманентно да заплашваме кметовете на населени места!
А какво се случва с прословутия "Български етнически модел"? От цели десетилетия го разглеждаме като велико постижение на личността в Новото време, но той не просто е дефектирал, а никога не е функционирал, просто защото никога не ни е обхващал и никога не е бил обществен и управленски модел. Друг е въпросът, че българското общество никога не го е припознавало и той си остава куха фраза, само за вътрешна употреба в ДПС и включва в себе си само онези неколцина етно-партийни номенклатурчици, с които свикнахме да сме заедно в несвършващия български Преход. Ние ще си останем заложници на лични и нездрави политически интереси и винаги ще бъдем закрепостен електорат, ако продължаваме да сме слепи, глухи и неми. Всички така си свикнахме и безропотно вървим към всички следващи избори с онези наши назначени и наети "избраници" и с онези гореизброени "ценности", с които унищожаваме всеки интелигентен човек и всяка свободна мисъл в общността! Не следва ли най-сетне да осъзнаем, че "извършената несправедливост към личността е заплаха за цялото общество"?! Мълчим... Или по заповед крещим. Всички обаче знаем, че това наистина разкрива тежкия ни страх за утрешния ден. Поръчаната "революция" днес само доказва порочния контрол, мрежата от зависимости и системата на клиентелизъм в партията. Ние сме отрудените и изтерзани деца на България, но вместо да се борим за повече демокрация и човешки права, сме принудени да търпим грешка подир грешка, да приемаме бездарното "театро" за висша политика и да се възхищаваме на изкуствено монтираните нови лидери. Подчиняваме се на силата на корпулентното начало, което не е силата на словото, не е и сила на сърцето, но ние сякаш не усещаме в мъглата обсебващата ни тъмнина. Сами отскубваме с ярост корените и паметта си в името на личния успех и лесните пари. Знаем, че Злото е също "човещина", наравно с Доброто, но изборът между тях е всъщност същинският ни съдбовен ИЗБОР в отреденото ни житейско време. Предаваме приятели и съратници! Продаваме съвестта си! Моделираме настоящето за сметка на бъдещето и не виждаме изкривяваната от нас самите житейска реалност. Не осмисляме, че пътят, по който вървим и израстваме, не е кьоравият път към жълтопаветна София, защото истинският ПЪТ е духовно измерение и винаги води към Всевишния...
Ще успеем ли да прогледнем? Може би, но ще е труден процес, защото в уж свободните и модерни времена интелектуалците се обявяват за опасни врагове, а демокрацията позволява овчето стадо да се пази от "загрижени" вълци. Системата е така оформена, че изисква деградация на нравствени норми и разпадът на ценности е просто закономерност! Трудно и страшно е да останеш ЧОВЕК в такава среда. Моите приятели не успяха...

Ерол Мехмед ,бивш народен представител от 9МИР

Източник:Фейсбук