Деменцията и свързаните с нея състояния засягат все по-голяма част от световното население и въпреки че учените ги изследват, не могат да бъдат категорични какво точно ги причинява. Въпреки това има много фактори, които са свързани с неврокогнитивния спад, включително такива, които не можем да контролираме (като стареенето и определени гени), и такива, които донякъде можем (като високо кръвно налягане и висок холестерол).

Избягването на тютюнопушенето, консумацията на алкохол и спазването на режим на физическа активност, разбира се, също допринасят благоприятно, като освен тях не бива да забравяме и балансирания начин на хранене.

Макар че придържането към разнообразно хранене с чисти и качествени продукти е важно за цялостното ни здраве, все пак учените не са достатъчно категорични, че то предпазва от сериозни невродегенеративни заболявания. В същото време обаче в продължение на години много обещаващи изследвания показват, че това, което ядем, действително може да бъде от полза за мозъка ни.

Проучване от тази година подкрепя тази връзка, като определи т.нар. диета MIND (Mediterranean-Dash Intervention for Neurodegenerative Delay diet) за най-подходяща. Тя е версия на средиземноморската диета, в която преобладават полезни за мозъка храни като листни зеленчуци, боб, пълнозърнести храни, риба, маслиново масло и други.

Според 14-годишното изследване по-възрастните хора, които по-стриктно са следвали този стил на хранене, са остарявали по-бавно биологично и е имало по-малка вероятност да развият деменция, в сравнение с тези, които не са се хранели според MIND диетата.

Предвид всичко това, изразът "храна за мозъка" може и да не е много стриктно дефиниран, но все пак храната играе роля в поддържането на мозъка ни здрав. Ето кои са най-популярните храни, за които се твърди и е научно подкрепено, че допринасят за здравето на мозъка.

Мазни риби

Рибата е отличен източник на омега-3 мастни киселини - основни полиненаситени мазнини, които трябва да си набавяме чрез храната, тъй като тялото ни не ги произвежда само. Те могат да предпазят мозъка ни, като помагат за регулирането на освобождаването на невротрансмитери и поддържат липидната мембрана на мозъка ни, която е отговорна за обработката на протеин и обновяването на клетките.

Омега-3 мастни киселини също така имат противовъзпалително действие за мозъка ни, както и други места в тялото ни. Конкретно рибите с по-високи концентрации на докозахексаенова киселина (DHA) и ейкозапентаенова киселина (EPA) са по-силно свързани с намаляването на риска от болестта на Алцхаймер, в сравнение с тези, на които им липсват тези киселини. Заради съдържанието си и на двата вида киселини, най-препоръчителни за консумация са видовете риба като сьомга, скумрия, риба тон и сардини.

Цветни плодове и зеленчуци

Ето и каква е причината всички здравни експерти да ни насърчават да ядем плодове и зеленчуци от всички цветове на дъгата. Цветните, богати на фибри плодове и зеленчуци съдържат антоцианини - мощни антиоксиданти. Те присъстват в боровинки, цвекло, червено зеле, лилави моркови и други ярко пигментирани сортове.

Тези видове антиоксиданти влияят благоприятно срещу възпалението в мозъка, като същевременно насърчават "пречистването на тялото" ни от стари клетки. Нарушаването на този процес има връзка с деменцията, затова всичко, което може да подпомогне този процес, е единствено добре дошло за функциите на мозъка ни.

Листни зеленчуци

Има редица хранителни вещества в листните зеленчуци, които потенциално биха могли да предотвратят развитието на невродегенеративно заболяване. Сред тях са филохинон, лутеин, нитрат, фолат, алфа-токоферол и кемпферол.

По-специално фолатът е свързан със здравето на мозъка, тъй като помага на тялото ни да произвежда необходимите хормони за добри фокус, настроение и когнитивни функции. Дефицитът на това хранителното вещество доказано може да увеличи риска от развитие на болестта на Алцхаймер, а за да избегнем това, е най-добре редовно да хапваме кейл, къдраво зеле, спанак, маруля, както и листата от ряпа.

Ядки и семена

Подобно на рибата, ядките и семената също съдържат омега-3 мастни киселини, само че различен вид: алфа-линоленова киселина (ALA). Тя е благоприятна за мозъка, благодарение на противовъзпалителния ефект, който може да окаже върху определени клетки в тялото.

За връзката между ALA киселината и доброто сърдечно-съдово здраве има научни доказателства, а както знаем, всичко, което е полезно за сърцето, е косвено полезно и за мозъка.

Маслиново масло

То далеч не носи прозвището си "течно злато" напразно. Маслиновото масло има висока концентрация на омега-3, а оттам и ползите за цялостното ни здраве, включително и мозъка. Според проучване приемането на само седем грама (около 1 ½ ч. л.) на ден може да намали риска от смърт, свързана с деменция, с 28%. Това важи за хора със и без ген за болестта на Алцхаймер, независимо останалите храни, които са консумирали.

Друго, макар и по-малко изследване пък, е открило обещаваща връзка между приема на маслиново масло и по-силната кръвно-мозъчна бариера - защитен слой, подобен на филтър в мозъка, който често е отслабен от състояния като болестта на Алцхаймер. Освен всичко това, редица проучвания показват възможността зехтинът да намалява риска от развитието на сърдечни заболявания, което от своя страна може да ни предпази и от деменция, пише Self.

Бобови растения и варива

Фасулът, лещата и други бобови растения и варива са богати източници на тиамин (витамин В1), който доказано има пряк ефект върху здравето на мозъка. Хората с дефицит на тиамин проявяват симптоми, подобни на тези на болестта на Алцхаймер, като загуба на памет например.

Витаминът помага на ензимите да достигнат до митохондриите в мозъка, което е жизненоважно, тъй като централната ни нервна система не може да функционира правилно без тях.

И нещо повече, бобовите растения и варивата също имат някои омега-3 мастни киселини и солидно количество фибри, които могат да понижат кръвното налягане и да поддържат сърцето ни здраво. А това, както вече споменахме, косвено допринася за по-добрата мозъчна функция.